Международната организация по медицинска физика обяви 7 ноември – рожденият ден на Мария Склодовска-Кюри, за Международен ден на медицинската физика. Чества се за пети път, през тази година е с основна тема „Медицинската физика: Осигуряваща цялостен подход към радиационната защита за жените пациентки и жените персонал в радиационната медицина“.
Българското дружество по биомедицинска физика и инженерство (БДБФИ) отбеляза събитието с инициативи в цялата страна, насочени към повишаване на информираността на обществото за професията медицински физик, за ролята на медицинските физици. Целта е да се привлече и вниманието на институциите, от които зависи решаването на някои съществуващи проблеми.
Кои въпроси фокусират вниманието?
• Осигуряването на качество и безопасност на високотехнологичната медицинска апаратура за диагностика и лечение зависи пряко от наличието на достатъчно квалифицирани медицински физици и инженери. В сферата на радиационните технологии медицинските физици имат ключова роля за осигуряване на радиационна защита с отговорности за контрола на качеството на апаратурата, за оценката на дозите на пациентите, за оптимизацията на изследванията и процедурите, за обучението по радиационна защита.
• За лъчелечение в България през 2013 г. бяха използвани едва 5 линейни ускорителя, докато през 2017 г. техният брой е вече 30, включително кибернож и томотерапия. Това е сложна апаратура, чието приложение изисква години обучение и допълнителна квалификация. Увеличен бе броят на уредбите за брахитерапия от 2 на 5, на симулаторите от 9 на 23, на планиращите системи – от 9 на 26. В сферата на лъчелечението в България в момента работят 70 медицински физици, като техният брой се е удвоил за четири години. От тях само 20 имат специалност „Медицинска радиологична физика“, надграждаща знанията от университета, даваща допълнително практическо обучение за работа с новите технологии.
• В образната диагностика и нуклеарната медицина започна и продължава въвеждането на нови, високотехнологични диагностични уредби – позитрон-емисионни томографи (в момента са 6, седми ще започне работа в началото на следващата година) и циклотрони (засега 3), СПЕКТ-гама камери (14, от които 5 СПЕКТ-КТ, шеста ще заработи през следващата година), компютърни томографи (над 200), ангиографи (около 50), мамографи (около 200). Продължава дигитализацията в диагностичната и интервенционалната рентгенология.
В образната диагностика и нуклеарната медицина в клиниките у нас работят не повече от 15 медицински физици. Всяко отделение по нуклеарна медицина и всяка болница с над 20 рентгенови апарати, особено компютър томографи, мамографи, ангиографи, трябва да има в щата си поне един медицински физик и собствена апаратура за контрол на качеството съгласно нормативните изисквания. За по-малките отделения трябва да бъде осигурено участието на медицински физик (например чрез договор).
• Като страна, член на Европейския съюз, България е задължена да въведе национална скринингова програма за рак на млечната жлеза. Това налага спазването на много строги изисквания към качеството на мамографската апаратура и въвеждането на непрекъснат контрол на качеството, без които скринингът се компрометира. Според утвърдените световни стандарти медицинският физик трябва да бъде част от скрининговия мамографски екип.
• Квалифицирани медицински физици се подготвят дълго и трудно, защото освен университетско обучение по физика и медицинска физика, те трябва да имат най-малко тригодишно клинично обучение – съгласно българските, и четиригодишно обучение – съгласно европейските изисквания.
• Не са достатъчни отпусканите места за следдипломно обучение по двете специалности за физици в системата на следдипломно обучение в здравеопазването – медицинска радиологична физика и медицинска санитарна физика, чрез които се получава квалификация за самостоятелна работа.
• Не са достатъчни базите за обучение по основните модули, като качеството на обучението невинаги е на необходимото ниво.
• В страната липсва система за пресертифициране на медицинските радиологични физици съгласно европейските изисквания за непрекъснато професионално развитие.
• Проблем е изтичането на квалифицирани кадри в чужбина.
• Не достигат преподавателите по специалността „Медицинска физика“, особено преподаватели с клиничен опит и академични звания.
• Работата на медицинските физици в медицинските, университетските и изследователските институции не е популярна. Това води до недостатъчен интерес за обучение по тази специалност, а оттам – до недостиг на качествени кадри. В медицинските университети в България, в катедрите по медицинска физика работят специалисти в областта на биофизиката и почти липсват експерти в областта на медицинската радиологична физика.
• Три университета в България подготвят магистри по медицинска физика – Софийския, Пловдивския и Шуменския. Университетските програми за обучение по тази специалност се нуждаят от сериозно преосмисляне и промени, за да отразят нуждите на практиката.
