Преди една година – на 11 март, СЗО обяви, че разпространението на SARS-CoV-2 е прераснало в пандемия.
В същия ден у нас бе регистриран първият смъртен случай от COVID-19.
На 13 март 2020 г. бе обявена безпрецедентна за България мярка – извънредно положение.
Как преминахме през тези 366 дни, в които животът ни коренно се промени?
Първа вълна на пандемията – у нас тя не се състоя. (Господ е българин! БЦЖ ваксината ни пази!). Доказахме парадокса, че колкото по-навременни са мерките, толкова по-резултатни са те. И толкова по-ненужни изглеждат впоследствие.
Последваха бързо отваряне и …лятно безхаберие. Не бе използвана възможността за кадрово укрепване на РЗИ например, за да могат те да се справят със задачата за проследяване на контактните и за карантиниране на заразните, т. е. за прекъсване на инфекциозните вериги.
Втора вълна – заля ни и…ни удави. Надхвърлен бе капацитетът на здравната система да осигурява навременно и качествено лечение на всички. По данни на Евростат по важния за определяне на тежестта на пандемията показател – т. нар. „свръхсмъртност“, през ноември България е на първо място в ЕС – с над 95% по-висока смъртност по всички причини, в сравнение със същия времеви период през 2016 – 2019 г.
Последва „най-либералният локдаун“ – през януари и февруари т. г. обстановката се успокои и болниците си поеха глътка въздух.
Надига се третата вълна … отваряме се. Все по-труден е балансът между медицината, базирана на доказателства, и социално-икономическите и психологическите по-
следици от пандемията, още повече когато се задават избори.
Един ден от тази една година -
25 февруари 2021. Общ брой на случаите на доказана коронавирусна инфекция от началото на пандемията – 242 124. С новите 48 починали за денонощието броят на смъртните случаи, свързани с COVID-19, надхвърли 10 000. На състоялата се в същия ден пресконференция на Националния оперативен щаб постигането на този тъжен рекорд не бе изрично отбелязано. Вместо това чухме, че „всичко, което правим до момента, може да бъде наречено „български модел“ за справяне с кризата… Постигаме резултат с най-либералните мерки и продължаваме да бъдем на едно от последните места по заболяемост в ЕС“.
На сайта Worldometers.info, където всекидневно се актуализират данните в световен мащаб, България в споменатия ден бе на 51-во място в света по брой на доказаните случаи на инфекция. Посочва се, че смъртните случаи у нас са 1450 на 1 млн. души население (общо за света това число е почти 4 пъти по-малко, но средната възраст на световното население е почти два пъти по-ниска от средната възраст у нас). Сред първите 50 страни по този показател – смъртност на брой население – сме изпреварени само от осем, повечето от които са сред най-тежко засегнатите от пандемията – САЩ, Великобритания, Испания, Италия, Чехия, Португалия, Белгия и Унгария.
Пиша тези редове на Задушница, денят, в който почитаме починалите си близки. Но не само това обяснява поставения акцент – именно заболяемостта и смъртността са сред основните индикатори, които определят как една страна се справя с пандемията. А иначе – може би именно този ден бе най-подходящ на официално равнище да бъде отдадена почит към жертвите на пандемията. И тъй като това не стана, ще се възползвам от думите на президента Джо Байдън – два дни преди нас САЩ регистрираха своя тъжен рекорд от половин милион починали: „Днес изживяваме наистина мрачен, мъчителен момент – 500 071 смъртни случая… Въпреки че от дълго време се борим с тази пандемия, трябва да се борим и срещу това да не изгубим чувството си за съпричастност с болката на страдащите“, каза Байдън на фона на запалените пред Белия дом 500 свещи.
Какво ни чака занапред? „В началото на епидемията взехме много по-строги мерки при много по-ниска заболяемост. Това е така, защото много малко се знаеше за вируса“, ка-
за здравният министър К. Ангелов на споменатата пресконференция. И продължи:
„Сега, година по-късно:
- имаме достатъчно информация;
- хората са информирани;
- знаем кои мерки дават резултат;
- болниците са подготвени;
- имаме достатъчно предпазни средства;
- имаме достатъчно лекарства за всички, които се нуждаят от тях“.
В случая министърът пропусна да спомене това, което вече приемаме като даденост – там, на така наречената „първа линия”, се оформи един авангард от лекари, медицински сестри, санитари, доброволци, които месеци наред удържаха и удържат напора на поредната вълна. И същевременно търпят последиците от непоследователни управленски решения. Всеки изписан, всеки спасен дължи живота си на техния професионализъм, всеотдайност и саможертва.
Междувременно ставаме свидетели на своеобразна борба за надмощие между ваксините и вируса, чиято армия е подсилена от нови варианти. Въпреки многото въпросителни относно хода на кампанията у нас и въпреки недостатъчните доставки, трябва да се каже, че благодарение на ЕС България е една от онези само около 50 страни в света, които изобщо имат достъп до ваксини. Ако процесът се ускори и ако се сложи ред в приоритетното третиране на най-уязвимите групи – хората в напреднала възраст и хората със съпътстващи заболявания, може би ще се сбъднат думите на създателя на ваксината на BioNTech/Pfizer проф. Угур Шахин, казани преди дни в интервю за сп. Spiegel: „До края на лятото пандемията трябва да бъде поставена под контрол“.

Маргарита ШАПКАРОВА