Преди 50 години българската кардиология получава свой дом. През десетилетията на развитие лечебното заведение многократно променя статута си, обединява и разделя структури и дейности. От болница прераства в институт, по-късно – в център, в търговско дружество… Днес Националната кардиологична болница е една от най-утвърдените специализирани болници на Балканския полуостров.
За поколения българи болницата е синоним на сигурност и качествено лечение. Нейният най-ценен ресурс през всички години са медицинските специалисти. Днес в НКБ работят 190 лекари, 482 специалисти по здравни грижи и 212 души немедицински персонал. Лекарите имат поне по една призната медицинска специалност. Сред тях са един академик, 12 професори, доценти и старши научни сътрудници, 67 асистенти и научни сътрудници.
За пациентите са осигурени 331 болнични легла, от които 58 са в клиники и отделения за интензивно лечение, а 55 – в отделението за кардиологична рехабилитация в Банкя.
На тържественото честване на юбилея на 2 ноември т.г. в НКБ гостуваха председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова, министър Десислава Атанасова, председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова, управителят на НЗОК д-р Пламен Цеков, директори на университетски и многопрофилни болници, представители на БЛС и на БЧК.
Министър Атанасова поздрави юбилярите и връчи чек за 124 хил. лв. на директора на болницата доц. Владимир Пилософ. Средствата ще се изразходват за закупуване на апаратура за отделението по анестезиология и интензивно лечение.
С кратко емоционално слово доц. Вл. Пилософ представи съвременните възможности на лечебното заведение, но не пропусна да изрази и признанието си към „пионерите – основатели на нашия дом”:
- Преди 50 години в тази болница са положени основите на българската кардиология, детска кардиология, ангиология, сърдечна хирургия и рехабилитация. Тук е формирано и първото поколение специалисти в кардиологията, в сърдечната и в съдовата хирургия. Над 10 000 са лекарите, получили специализираното си обучение и твърдя, че то е било на високо ниво.
В тези дни, когато си спомняме за българските будители и славим делата им, въпросът дали в медицината има будители може да отпадне, защото кардиолози от нашата болница имат над 4000 публикации и участия в национални и международни конгреси.
Първата българска сърдечна катетъризация и ангиография, операция на отворено сърце, включително и при деца, имплантация на клапна протеза, сърдечна трансплантация, сложни съдови операции – това са основни елементи от дългия списък съвременни методи, въведени в болницата. Първи са и отделенията по спешна кардиология, по сърдечна рехабилитация, по следоперативна сърдечна реанимация за деца, както и електрофизиологичната лаборатория. Първи са и част от етапите в развитието на ехокардиографията.
НКБ е първата болница, в която е монтирана централна инсталация за медицински газове. Това на пръв поглед не изглежда толкова важно, но дотогава бутилките стояха до леглата на пациентите, а техническото нововъведение промени коренно облика на болницата.
Горди сме, че не толкова далеч след световните премиери са започнали някои дейности у нас – и методологични, и технологични.
През годините са лекувани над 300 000 пациенти – колкото жителите на един голям град. Извършени са 90 000 диагностични процедури, 13 000 интервенционални манипулации, 3500 електрофизиологични процедури, 37 000 сърдечни операции, 36 000 съдови, имплантирани са 15 000 електростимулатори.
Смея да твърдя, че НКБ е най-достъпната и най-социалната болница, независимо, че е високоспециализирана.
Всичко постигнато до днес се дължи на пионерите, на основателите на този наш дом, на които 50 години по-късно благодарим за ентусиазма и далновидността. Те са проф. ген. Коста Стоянов, чл.-кор. Васил Цончев, проф. Никола Мавродинов, проф. Юрий Белов, акад. Илия Томов, проф. Тихомир Даскалов, проф. Веселина Бъчварова, проф. Кирил Чичовски, проф. Дария Величкова, проф. Тамара Пилософ, проф. Константин Тодоров, проф. Чавдар Драгойчев, медицинската сестра Ангелина Иванова и всички нейни колежки, които бяха неразделна част от болничните екипи.
От тази болница са излезли двама министри на здравеопазването – доц. Петър Бояджиев и доц. Божидар Финков. Други двама наши колеги участваха в експедиция в Антарктида.
А новината, която искам да споделя, е, че както и да изглежда болницата след още 50 години – ние пак ще бъдем тук.
Само след пет десетилетия… през 2062 г. ние от „Форум Медикус” също ще бъдем на мястото на събитието.
