- Уважаеми проф. Алтхаус, защо ракът на простатата заема най-голямото пространство в пъстрата палитра на урологичната патология?

- Става дума за най-важното онкологично заболяване сред мъжкото население. Например в Германия годишно се откриват до 50 хиляди нови случаи на рак на простатата, а 14-15 хил. души умират от заболяването. Известно е, че е налице демографска ситуация, населението застарява и се увеличава процентът на мъжете над 80 и над 85 години.

Днес ние, уролозите, знаем много за това сериозно заболяване, за биологичното му развитие, имаме и прогностични знаци дали пациентът ще умре точно от това или не. Това е изключително важно познание, защото определя цялостното терапевтично поведение.

Известно е, че сред мъже над 80 години до 80-85 процента от биопсиите показват наличие на простатен рак. Но това не означава, че те ще умрат от това. Затова е важно ние да открием тези болни, които се нуждаят от активна терапия, за да удължим живота им, и то при добро качество.

През последните години уролозите са извършили огромен обем хирургична работа срещу рака на простатата. Сега броят на операциите е малко по-малък, защото знаем повече как се развива самият тумор. Бих искал да изразя мнението си по актуалната дискусия за необходимостта или не от биопсия. Смятам, че биопсията е главното абсолютно необходимо действие при болни с рак на простатата, защото от резултатите от биопсията зависи лечението. Без хистологични данни модерна терапия е невъзможна. В Германия е невъзможно да се постави диагноза рак на простатата без извършена биопсия и всички специалисти осъзнават това. Смятам, че днес хирургията и радиотерапията са най-ефективни в лечението на пациенти с простатен рак. Ако обаче туморът не е агресивен, тогава поведението се определя в тясна връзка с патоморфолог, който също е включен в процеса на вземане на решение, защото дава информация за вида на тумора, за характера му. Разбира се, лечебната схема зависи и от възрастта на пациента, и от съпътстващите заболявания – най-често става дума за сърдечно-съдови увреждания.

Моето послание е за необходимостта да вървим заедно – уролози, радиотерапевти, патоморфолози, онколози, и в активна дискусия да дефинираме диагнозата и да дадем препоръки за конкретния болен.

Сега в Германия сме в процес на изграждане на консултативни центрове, където специалистите да работят заедно. Известно е, че лечението на простатния рак е много скъпо, а фондовете все призовават да се харчи разумно. Как е сега – пациентът отива на уролог, установява се рак, оперира се. После отива на радиотерапевт. Но пък е известно, че има строги индикации за радиотерапия, може да се наложи друго лечение и болният да потърси специалист по хормонална терапия Ясно е, че порядъкът не е добър нито за пациента, нито за фонда. Центърът ще обедини специалистите, решенията за всеки болен ще бъдат определени съвместно. Днес е изчислено, че всеки ден в интернет излизат средно по 300 публикации за рака на простатата. Ясно е, че не е възможно един специалист да проследи всичко. Затова е по-добре повече хора да определят поведението при всеки конкретен болен.

- Не е ли парадоксално – специалистите знаят толкова много за рака на простатата, а толкова болни умират?

- Не приемам такава теза, защото според статистиката заболяемостта се увеличава, но смъртността намалява – именно в резултат на факта, че знаем добре да лекуваме заболяването. Имам пациенти, които са живи 25 години след операцията.

Днес за всеки отделен вид лечение са налице строги guide lines, строги препоръки, които всяка година се обновяват. Урологията не стои на едно място, а върви напред, което е изключително важно.

- Как оценявате европейската урология днес – силни и не дотам силни страни?

- Мисля, че равнището в отделните страни е сравнимо, не се открояват големи разлики например между Германия, Франция, Белгия. Източноевропейските колеги се приближават до същото това ниво. Вече не е нужно българският пациент да пътува в чужбина, след като в своята страна може да получи адекватна помощ. В това е смисълът на научното и практическото сътрудничество по специалността.

- Как уролог с Вашия опит оценява изминалите години?

- Аз съм на 70 години, като от 50 години активно работя в сферата на урологията. Чувствам се по-мъдър, по-критичен, но не по-малко ентусиазиран от новите открития. Работя в сферата на онкоурологията от 1982 г., а преди това дълго време се занимавах с бъбречна трансплантация. Моята любов е трансплантацията, хората живеят дълго, някои трансплантирани жени раждат – това е велико постижение на медицината. Днес имуносупресията е на високо ниво, няма отхвърляне, резултатите са добри. Единствен проблем е, че броят на трансплантациите винаги е по-малък от броя на нуждаещите се.

- Как накратко бихте определил какво е за Вас урологията?

- За мен това е една много вълнуваща специалност. Половин век урологична работа – това е точният отговор.

Разговаря Дарина СТОЕВА