Вие сте в: Начало // Всички публикации // Българска школа с главно Б

Българска школа с главно Б

През 1923 г. е основано Българското дерматологично дружество с председател проф. Богомил Берон, секретар д-р Любен Попов и касиер д-р Ково.

На 1 ноември 2013 г. – на Деня на народните будители, ще имаме честта да отпразнуваме неговия 90-годишен юбилей на първото основано  научно медицинско дружество в България по отделна специалност.

90 години е кратък исторически срок, но същевременно той е изпълнен с дела, утвърждаващи авторитета на българската дермато-венерология у нас и в света.

През този период са проведени 19 национални конференции, 8 национални конгреса с международно участие и 21 конференции по клинична дерматология, носещи името на основателя си „Професор Асен Дурмишев”.

От създаването си до днес Българското дерматологично дружество е организирало своите членове в изпълнението на задачи с важно национално значение:

• ликвидиране на ендемичния сифилис;

• овладяване на масовия характер на дерматомикозите;

• организация и провеждане на климатолечение в бази, разположени на българското Черноморие и в планините Витоша, Пирин и Рила;

• овладяване на повишената заболяемост от сифилис.

През 2005 г. в София бе проведен пролетният симпозиум на Европейската академия по дерматология и венерология, посетен от 1600 дерматолози от Европа и света. Възможността за  домакинство на това голямо научно събитие говори за международния авторитет на българската дерматологична школа.

През 2006 и 2007 година в университетската дерматологична клиника в София бяха проведени две последователни международни училища за млади дерматолози по сексуално преносими инфекции. Тези училища бяха посетени от общо 40 млади дерматолози от всички краища на Европа, като българските лектори и цялостната организация получиха висока оценка от ръководителите на Европейската академия.

След като България стана член на Европейския съюз през 2007 г., Българското дерматологично дружество се включи активно в международни и в европейски кампании:

• Евромеланома;

• Euro prevention – Healthy skin and work.

Българските дермато-венеролози винаги са били сред основните лектори при провеждането на здравна просвета във всички краища на България. От няколко години е възприета европейската инициатива и успешно се организират училища за родители на деца с екземи и с атопичен дерматит.

През последното десетилетие в дермато-венерологията настъпиха големи промени:

• Потвърди се хипотезата, че псориазисът е системно заболяване. Натрупват се доказателства за това, че и акне, атопичен дерматит, хронична уртикария, лихен планус са системни заболявания. А нима не са такива и булозните дерматози,  колагенозите, дълбоките микози, сифилисът и СПИН? Това дава нов поглед върху цялостната представа за естеството  и терапията на дермато-венерологичните заболявания.

• В терапията масово навлязоха биологичните средства – за съжаление все още недостъпни за дерматолозите в нашата страна. Благодарение на републиканския консултант ген. проф.Стоян Тонев и Българското дерматологично дружество псориазисът бе признат за социалнозначимо заболяване след дълги дискусии. Очакваме здравната каса своевременно да отпусне необходимите средства за лечението на някои форми на заболяването.

• Формирани бяха  нови подразделения на специалността, от които най-важни са дерматологичната хирургия и дерматологична козметология. В козметологията бяха внедрени лазер-терапия, мезотерапия, поставяне на филъри и ботулинов токсин, извършване на различни по дълбочина пилинги, липосукция и т.н.

По-добрите приходи и по-бързата квалификация в тази област доведоха до оттегляне от клиничната дермато-венерология на много млади, както и утвърдени специалисти. Този световен проблем намери почва и в нашата страна.

В последните години обаче се задълбочи кризата с нашите диспансери. Първоначално трансформирани в т.нар. „центрове”, по-късно те бяха поставени на ръба на финансовото оцеляване. Развитието на този въпрос е една предизвестена грешка. Първият диспансер е създаден от проф. Б. Берон през 1936 г. – т.нар. период на капитализма. През социализма техният брой нарасна до 13 и остана такъв до началните години на демокрацията. Липсата на достатъчно средства е постоянен спътник на българското общество от създаването му. Оправданията с този факт са основата на всяка промяна, която води в грешна посока.

Как ще обсъждаме тези промени в годината на нашия юбилей? С какво ще заменим нашата утвърдена дермато-венерологична мрежа, кой ще замени тази структура и кой ще се нагърби да разрешава проблемите при епидемиологични взривове, при социално слабите, при здравната просвета? На тези въпроси не получихме еднозначни отговори през изтеклите 5 години. Нека останем оптимисти, макар че това граничи с нереална оценка на сегашната здравна система.

Въпреки многократните писма и срещи в министерството с четирима здравни министри не постигнахме желаните резултати.

Как трябва да се развива нашата дермато-венерология в бъдещите години на XXI век?

По мое мнение на първо място трябва да се възстанови климатотерапията, в която българската дермато-венерология има световни приноси и световно признание. Направени са първите опити в това направление – болни деца и пациенти посещават на собствени разноски базата Белмекен в Рила планина и СБР „Тузлата” на Черно море, в близост до Балчик. Болните очакват заплащане на лечението им от здравната каса, но това не е реалистично днес. Трябва да се продължат усилията в тази насока и те неминуемо ще доведат до успех. Какво разбирам под успех – възстановяване на здравето на провеждащите климатотерапия, национално и международно признание.

На второ място считам, че трябва да се развива дерматологичната хирургия. Първите, за жалост изолирани наченки, датират още от времената на проф. Л. Попов и проф. П. Попхристов, когато д-р Недков започва да прилага оперативно лечение. В наши дни вече колеги дерматолози оперират, но броят им не надминава 10.

Във водещи клиники в Европа дерматохирургията заема основен дял, вече дори оперират повърхностни венозни съдове по долните крайници, хемороидални възли и т.н.

В нашата страна има сравнително голям брой болни с булозни дерматози – животозастрашаващи заболявания, които налагат съвременна диагностика и терапия. Налице са интересни идеи за проучване на епидемиологията и генетиката на заболяването. Това е направление, което при съответна многопланова подкрепа би могло да доведе до удължаване и подобряване живота на болните, както и до научни постижения.

Бурното развитие на нови промишлени технологии, замърсяването на атмосферата и земната повърхност, технологичните промени в изготвяне на храни и облекло, всекидневният стрес и глобализацията ще налагат развитие на още 2 направления в дерматологията:

• епидемиология, диагностика и терапия на алергичните дерматози;

• психодерматология.

В областта на венерологията наблюдаваме все по-голямо разпространение на HPV инфекции. В бъдеще терапевтичният проблем при тях трябва да бъде решен. Неминуемо ще се появят и нови, вероятно вирусни сексуално преносими инфекции.

Никой не би могъл да предвиди едно ново нарастване на заболяемостта от сифилис. Нуждаем се спешно от внос на кристален и депо-пеницилин, за което МЗ трябва да вземе необходимото решение.

Козметичната дерматология ще завладява нови територии, все повече пациенти ще търсят такива специалисти, нови и нови технологии ще навлизат в естетичните процедури.

В това направление проблемът е в качеството на дерматолозите, които практикуват, тяхната медицинска и дерматологична подготовка, защото много от младите колеги виждат предимно материалните облаги, въобразяват си, че това е една по-лесна специалност и загърбват квалификацията си, а това води до грешки в естетичната дерматология.

Какви са запомнящите се успехи на българските дерматолози  след 70-те години на ХХ век?

Не мога да не спомена имената на проф. Н. Ботев – Златков, доц. Л. Дъскарев и доц. Н. Кирякова, които са едни от първите в света, които разглеждат псориазиса като системно заболяване – факт, който е общоприет във втората декада на XXI век.

Независимо от трудностите на прехода, последните години донесоха международно признание на млади колеги, ученици на българската дерматологична школа – д-р Живко Камарашев бе номиниран за доцент в Университетската дерматологична клиника в Цюрих, oчаква се хабилитацията на д-р Ирена Ангелова в Любек, д-р Димитър Антонов върви по същия път в Университетската клиника в Йена, д-р Развигор Дърленски спечели приза за „млад учен” на България през 2011 г., а през 2013 г. в Единбург му бе връчена и  международната награда на ESDR (European society of dermatological research) за най-добър изследовател в областта на експерименталната дерматология. Със същата международна награда нa ESDR за най-добър изследовател във Венеция през 2012 г. бе удостоен и д-р Иван Гроздев.

През 2012 г. чл.-кор. проф. Николай Цанков получи наградата на Световната дерматологична асоциация, която е била присъждана на най-изтъкнатите дерматолози в света. Той е бил и е член на редколегиите  на 11 научни дерматологични списания в Европа и САЩ.

Доц. Мария Балабанова е член на Европейската комисия за придобиване на специализирани умения в областта на дерматологията, а доц. Жана Казанджиева – на Европейската комисия по етика в дерматологията.

През 2013 г. проф. Мирослава Кадурина бе избрана за секретар  на Международното европейско дружество по лазерна дерматология.

Нашето дружество се намира в навечерието на славен юбилей. С тази публикация отдаваме заслужена почит на нашите учители – първосъздатели, на тези, които развиха българската дермато-венерология и извоюваха нейния национален и международен авторитет – проф. Богомил Берон, проф. Любен Попов, проф. Петър Попхристов, проф. Богдан Бъчваров, проф. Неделя Балевска, проф. Илия Петков, проф.Крум Балабанов, проф. Иван Толев, доц. Любен Даскарев, доц. Добрина Наумова, проф. Владимир Андреев, проф. Васил Балабанов, проф. Димитър Влашев, доц. Желю Чешмеджиев, проф. Петър Михайлов, проф. Асен Бонев, доц. Стоян Капнилов, доц. Нели Кирякова, доц. Васил Горанов, проф. Асен Дурмишев, проф. Златко Пенев, доц. Любен Боянов, доц. Борислав Дърленски, доц. Георги Мустаков, проф. Сладина Георгиева.

Днес приветстваме учителите, които ни дават пример с големите си познания и опит – проф. Никола Ботев, проф. Елена Обрешкова, проф. Невена Берова, доц. Мариана Трашлиева, доц. Адриана Лалова, доц. Йорданка Савова, доц. Васил Атанасов.

Напред по трудния път на прогреса на нашата любима специалност!

Non progredi est regredi !

Чл.-кор. проф.Николай ЦАНКОВ

председател на Българското дерматологично дружество

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.