Панос Канавос е професор по международна здравна политика в Катедрата по социална политика на Лондонското училище по икономика. Преподавател е по здравна и фармацевтична икономика, финансиране на здравеопазването. Програмен директор е на група за изследване и оценка на здравни технологии.
През 2012 г. бе огласен обширен доклад на екип под ръководството на проф. Канавос на тема“ Разходи за диабета, тежест на заболяването и мениджмънт в 5 европейски страни“. На основата на огромна база данни са направени изводи и препоръки с изключителна значимост.
Проф. Канавос бе любезен да отговори на въпроси, свързани с икономиката на диабета и практиките в различни страни.
- Уважаеми проф. Канавос, добре дошъл у нас. Вие сте икономист, нали? Как се озовахте в полето на здравната икономика?
- Това стана случайно. Дълго време работих в сферата на монетарната икономика. После един от водещите професори по социална политика в училището ми предложи да се занимавам с икономика и медицина. Останалото е история… Завърших докторантура по международна здравна политика. Сега ръководя изследователска група, на европейско ниво се занимаваме с Хоризонт’2020 – най-голямата програма за научни изследвания и иновации на ЕС.
- Защо според Вас все повече и повече говорим за здравна икономика, мислим за нея, съобразяваме се?
- Това е изключително важен въпрос, защото ние трябва да определим как недостигащите налични ресурси да бъдат похарчени по най-добрия възможен начин. Това означава да ценим стойността на парите и да получаваме стойност срещу средствата, които влагаме. Лечението днес – особено на комплексните заболявания – не е евтино. Ние трябва да бъдем сигурни, че всяко пени, което харчим, е похарчено ефикасно и ефективно – т.е. да осигурим на болния добро здраве.
- Всеки политик казва, че здравната система е скъпа. Но малцина отчитат, че когато оздравеят, хората връщат в икономиката похарченото, защото работят, плащат данъци и т.н.
- Да, така е. Както преди няколко години Европейската комисия елегантно го формулира – Health is Wealth. Важният въпрос е дали здравната система има механизми да измери достоверно, че това, което сме платили за здраве, е изразходвано по най-добрия начин.
- Сега да продължим директно към доклада от 2012 година. Защо избрахте диабета?
- Ние сме работили и върху други заболявания – рак, хепатит С. Най-важното при диабета е, че изглежда ясна болест, а всъщност е много комплексна поради съпътстващата коморбидност, поради усложненията, и защото всичко това струва много на здравните системи, на държавите, на обществото.
Не е лесно да се изучава тази болест – от медицинска гледна точка трябва да се отчита, че са необходими ендокринолози, кардиолози, нефролози, офталмолози и т.н. От друга страна, с напредването на болестта разходите се пролиферират. А от трета – диабетът в огромна степен е свързан с начина на живот и всички знаем колко много може да се направи в сферата на превенцията – преди да се манифестира болестта. Защото след диагнозата има само един път – лечение.
- Как избрахте страните, които да изследвате в доклада – Франция, Германия, Италия, Испания, Великобритания?
- Беше много трудно упражнение. Тези най-големи европейски страни разполагаха с добра база данни за разходите. А нашата задача бе да откроим всеки разход от първичната до болничната помощ.
- Един от изводите в доклада обаче е, че в много страни е налице недостиг на достоверни данни?
- Оказа се, че поради комплексността на болестта и интегрираната грижа чрез участието на различните специалисти сложният път на болния не се отразява в обобщени данни. И се наложи да обработваме цифрите една по една. Сега от дистанцията на времето виждам, че бихме могли да изберем други страни, които изучават диабета /а и други болести/ на базата на регистри. Дания и Швеция например имат фантастични диабетни регистри. В работата ни движеше основно темата за разходите – главно при усложнените болни. Директните се изчисляват по-лесно, но индиректните разходи не са проучени.
- Споменахте ролята на диабетните регистри. Това е важен за нашата страна въпрос. Сега има един действащ регистър. Но пък се оказа, че ще се реализира друг проект за разработване на диабетен регистър. И до днес се чудя дали някой у нас знае колко са болните, какво се прави за тях и какво струва?
- Мисля, че смисълът на регистъра е да бъде единствен „билет“ за бъдещето. Защото единственият начин да се мониторира ефективността, да се види кое действа и кое не е чрез точния регистър. Защото той съдържа данни от реалността, от живия живот, които най-ясно могат да бъдат основа за препоръки, за решения. Регистърът е conditio sine qua non за очертаване на реалната картина.
- Кой тогава трябва да отговаря за регистъра – лекарите, министерството, правителството?
- Мисля, че в повечето случаи това трябва да бъде платецът – този, който заплаща здравните услуги. Как регистърът ще се води и финансира е друг въпрос, има инициативи и на европейско ниво. Но така или иначе и отговорността, и надеждността на данните в регистъра са на здравноосигурителния фонд.
- Друг важен извод от Вашия доклад е за необходимостта и важността на една национална диабетна програма. Ние още нямаме такава. Къде според Вас е трудността – да бъде направена, да бъде осигурена финансово, или?
- Не мисля, че е трудно да се изработи национална диабетна програма. Това зависи само от политическата воля. Планирането чрез програма е много полезно за всяко правителство, защото поставя приоритетите и подобрява здравето на хората в бъдеще, защото съдържа незаобиколим брой измерители и индикатори. Например – до 5 години желаем всеки пациент да бъде поне веднъж изследван за гликиран хемоглобин. Това е ясно казано и може да бъде измерено. Ще дам пример с Великобритания – у нас съществува т. нар. QOF – quality and outcomes framework, която отчита годишно постижения и резултати в практиките на общопрактикуващите лекари. Ако те наблюдават пет диабетни показателя, ако постигнат 95% обхват на регистрираните пациенти, ще получат в края на годината допълнително заплащане. Това подтиква ОПЛ да контактуват повече със своите пациенти, да наблюдават тяхното здравно състояние.
- Какво е положението в Европа по наличието и изпълнението на такива диабетни програми?
- Мисля, че повече или по-малко всички страни имат такива програми, защото те включват и инициативи по отношение начина на живот, затлъстяването, физическата активност и т.н. Правителствата на много места се опитват да направят най-доброто в усилията да убедят хората да „станат от стола“ и да живеят по-активно. Има и други подходи. Правителството на Великобритания например наскоро въведе т. нар. „такса захар“ за безалкохолните напитки. Поне хората ще се научат да гледат, да мислят какво количество захар приемат с една кола например. Различни са идеите в различните страни. Бих изтъкнал например политическата воля в Италия. Ако си спомняте, един от предишните премиери Бетино Кракси бе диабетик. Той например изгради диабетни центрове в цялата страна – сега диабетът е най-добре мониторираното и мениджираното заболяване в Италия именно в резултат на тези центрове.
– Вие дори изразявате идея да има Диабетна обсерватория на европейско ниво.
- Европейската комисия има експертиза и компетентност в сферата на общественото здраве. Ако проблемът за затлъстяването и диабета е издигнат на равнището на общественото здраве, тогава и инициативите могат да се реализират на европейско ниво. Защото е важно да се разбере както тежестта на директните разходи, така и товарът на индиректните разходи при лечение на диабет. Нашето проучване показа, че индиректните се отнасят към директните в съотношение 3 към 1. За всяко евро, което здравната система пряко плаща, индиректните разходи от загубите на производителност, от загубите за обществото са 3 евро.
- Ясно е, че за да се отложат или избегнат усложненията на диабета, е необходима, както Вие я наричате, интегрирана грижа. Кой тогава отговаря за здравните резултати от грижата?
- Някой трябва да отговаря за болния от диабет, да координира нещата. Най-често това е общопрактикуващият лекар, който осъществява връзката с кардиолози, невролози, нефролози и т.н.
- А ролята на ендокринолога?
- Разбира се, ендокринологът трябва да наблюдава например гликирания хемоглобин. Но едва ли точно той трябва да координира движението на болния към другите нужни специалисти. Основен координатор е ОПЛ, ако в България имате такава структура.
- У нас действат ОПЛ, но антидиабетните средства се преценяват и предписват от ендокринолог. Кой тогава носи отговорността за резултатите от лечебните схеми?
- Който е в центъра на интегрираната грижа, той отговаря за резултата и състоянието на болния. Както и самият болен.
- Благодаря за това интервю. Все ми се иска изводите на експертите да бъдат по-добре разбирани от политиците.
