Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Две поколения – една мисия

Две поколения – една мисия

В навечерието на 80-годишния юбилей в Кърджали екипът на „Форум Медикус“ разговаря с двама лекари – представители на две различни поколения. Защото именно лекарите са тези, без които нито една болница не би могла да съществува. За миналото и настоящето, за първите стъпки в кариерата, за възможностите за професионално израстване и за удовлетвореността от професията разказват специалистите по акушерство и гинекология д-р Марин Попмаринов и д-р Недим Исмаилов.

Роден в Куманово (днешна Македония), д-р М. Попмаринов е потомствен лекар и син на една от емблематичните фигури за кърджалийското здравеопазване – д-р Георги Попмаринов. Завършва медицина в Пловдив през 1969 г. и там взима специалност. Четири години по-късно започва работа в областната болница в Кърджали, а от 1978 г. до 2010 г. (с малко прекъсване) е началник на АГО в лечебното заведение. Днес д-р М. Попмаринов е в пенсионна възраст, но все още дава четиричасови смени и не отказва помощ и съвет на младите си колеги.

Оптимист съм за бъдещето на болницата

- Роден съм в семейство на лекар. Баща ми е завършил медицина в Париж, а по време на окупацията в Македония работи като военнополеви хирург. През 1945 г. го разпределиха в Кърджали и цялото семейство се преместихме тук. На практика от началото на съзнателния ми живот живеехме с проблемите на болницата. По онова време тя представляваше една къща, в която работеха двама-трима лекари, а „пералнята“ беше…баба Елена. Баща ми се занимаваше с научна работа, но и много работеше. Негови са първите ваготомии в България – над 128, публикуваше в различни научни списания, цитираха го в учебниците.

Това предопредели и моя професионален път. Още от дете знаех, че призванието ми е да завърша медицина. След като взех специалност през 1973 г., се завърнах в Кърджали. Работата беше много и тежка. Тогава още нямаше ехографи, кардиотокографи и ред изследвания, които улесняват диагнозата и лечението в наши дни. Ражданията тогава бяха много – в града – около 3 хиляди, а в региона – още толкова. По този показател се нареждахме на четвърто място след София, Пловдив и Бургас. Колективът обаче беше млад, много ентусиазиран, а колегите бяха удовлетворени от работата си. Както се казва, денонощно стояхме тук. Днес отделението продължава да обслужва целия регион и както обикновено при нас попадат най-тежките случаи. Но за последните 20 години нямаме случай на починала родилка, което е доказателство за добрата подготовка на кадрите.

От изключително значение е, че през годините успяхме да съхраним приемствеността между поколенията. Много е важно да се дава път на младите специалисти и мога да заявя, че при нас те са много добре подготвени както теоретично, така и практически. Редовно участват в различни конгреси, симпозиуми и използват всяка възможност за повишаване на квалификацията си. Разбира се, имало е и трудни моменти. Спомням си един период преди години, когато не достигаха кадри. Тогава получих разрешение от главния лекар на болницата да отида на едно дипломиране в Пловдив, където избрах шестима ординатори. Днес част от колегите още работят тук, други заминаха в чужбина, където се реализират успешно. Защото при нас те са обучени да следват основния принцип, че здравето на родилката и на бебето е най-важно.

Оптимист съм за бъдещето и вярвам, че областната болница в Кърджали ще се развие като високотехнологична структура. Директорът е много добре ориентиран, знае какво да търси, какво се изисква и винаги мисли напред. Така например още отсега се подготвят кадри за работа с апаратура, която предстои да бъде закупена.

Д-р Н. Исмаилов е роден през 1978 г. в Ардино. Завършва гимназия в родния си град, след което следва медицина в Тракийския университет в Стара Загора.

Място за професионално израстване

- Дипломирах се през 2002 г. и като всеки млад лекар имах слабост към определена специалност. Върнах се в Ардино и подадох молба за работа в Отделението по вътрешни болести в общинската болница. Свободни места обаче нямаше, но получих предложение да започна в акушеро-гинекологичното отделение, където имаха нужда от лекар. Първоначално отказах, но после се замислих и започнах като ординатор. Работих два месеца, преди да вляза в казармата, но този период бе достатъчен, за да се „запаля“ по акушерството и гинекологията и да открия своето призвание.

След казармата практикувах около година и половина в родния град, после бях зачислен за специализация в МУ в Пловдив, където прекарах шест месеца. Още докато бях в града под тепетата, се обадих на д-р Попмаринов и го помолих да ме вземе в областната болница в Кърджали, която е база за обучение на специализанти. Той ме извика веднага и през 2005 г. започнах тук. Работех в Ардино, а в Кърджали идвах на специализация.

В началото бе много трудно. Възнагражденията бяха ниски, а в Ардино разчитахме само на основна работна заплата. Вече бях семеен с едно дете, разходите нараснаха, трудностите се увеличиха. В лицето на д-р Попмаринов обаче срещнах онази опора, от която се нуждае всеки млад лекар в началото на своята кариера. Защото акушерството и гинекологията не се учат само с четене и с гледане. Изисква се доста сериозен човек, който да застане зад теб и стъпка по стъпка да ти помогне да изградиш оперативна техника, клинично мислене, подход към пациента и т. н. Разбира се, сред колегите в отделението също бе налице много добра атмосфера за работа, което е допълнителен стимул. След приключване на специализацията се чувствах много по-уверен, вече можех самостоятелно да извършвам доста неща. Преди две години взех специалност и вече работя на щат в АГО в Кърджали.

Вероятно съм могъл да продължа кариерата си в някоя университетска болница или в лечебно заведение в голям град. Но ние сме известни с привързаността си към родния край. С годините свикнах и усещах доверието на пациентите, което непрекъснато нараства, въпреки трудностите в здравеопазването, въпреки предубежденията към лекарите в последно време. Разбира се, имал съм възможност да посещавам и университетски лечебни заведения. Там на колегите специализанти се отделя много внимание, но развитието сякаш е по-бавно, не им се гласува толкова доверие. В областната болница в Кърджали – в лицето на директора, на началника на отделението, на колегите – намерих среда за много по-бързо израстване и усвояване на професията, отколкото смятам, че бих могъл да открия в университетска структура.

Допълнителен стимул за един млад лекар е възможността да работи със съвременна апаратура. А в нашето отделение освен за минималните изисквания по стандартите допълнително са инвестирани средства в модерен ултразвуков апарат и друга техника. През последните две години преминах два курса по оперативна лапароскопска хирургия, като разходите бяха поети от болницата. В процес сме на закупуване на подходящото оборудване и до края на годината е планирано да започнат лапароскопски гинекологични операции. Изключително съм благодарен на ръководството на лечебното заведение, което непрекъснато търси начин да повишава квалификацията на своите кадри – чрез предоставяне на възможност за участия в различни научни форуми, закупуване на подходяща литература и т. н. Това е от изключително значение, защото медицината е сред най-бързо развиващите се науки и непрекъснато е необходимо да бъдем в крак със съвременните тенденции.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.