Позитивните промени за първичната медицинска помощ тепърва предстоят, а секторът ще продължи да бъде основно предизвикателство за бъдещите реформи в здравеопазването. Заключението направи председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров на първата от почти две години насам официална пресконференция пред медиите. Съсловната организация напомни за себе си в навечерието на предстоящите преговори за подписване на Националния рамков договор за 2016 г. и представи собствените си виждания за нормативни промени в бранша.
Промяната, на която общопрактикуващите лекари най-много държат, е въвеждането на нова схема за преговори с НЗОК по рамковия договор. Според тях всички предложения на съсловието трябва да се публикуват на интернет страницата на организацията или на тази на Българския лекарски съюз, а предложенията на НЗОК – съответно на нейния сайт. Така всички текстове ще бъдат ясни предварително и ако има несъгласия, те също трябва да се публикуват, но с всички аргументи „против“.
– Досега често се е случвало експертите на касата да отхвърлят наши предложения, но като ги попитаме защо, вдигат рамене и не дават обяснения. Ако всичко е черно на бяло, ще постигнем максимална прозрачност и всеки ще може да прочете защо дадено нещо не може да стане, подкрепи идеята Л. Киров.
За да осъществят намерението си, от сдружението ще потърсят съдействието на Българския лекарски съюз, но дори да не получат подкрепа, ще се борят за максимална публичност на договорния процес.
На този етап най-сериозните притеснения на личните лекари са свързани с проектобюджета на НЗОК за следващата 2016 година. Според разчетите парите за първична извънболнична медицинска помощ се увеличават само с 6 млн. лв. (от 178 на 184 млн. лв.), но намаляват като процент от всички здравноосигурителни плащания (до 6,5% спрямо 6,6% през настоящата година). В същото време приетата от правителството Национална здравна стратегия 2014-2020 предвижда през следващите четири години средствата да се увеличат двойно и да представляват 12% от плащанията на касата. От сдружението изчисляват, че за да се спазят препоръките, средствата за личните лекари трябва да се вдигат поне с 27-30 млн. лв. годишно и още през следващата 2016 г. секторът да разполага с поне 200 млн. лева.
Освен това от изключителна важност е в Закона за бюджета на НЗОК да се запише, че ведомството не може да прехвърля пари от едно перо в друго и има право да харчи резерва си само за непредвидени и неотложни случаи, а не като допълнителен бюджет за здравноосигурителни плащания. Според медиците подобен текст ще бъде от полза за всички, защото ще предотврати „насилствената кражба“ на средства, за да се попълват дупки в бюджета. В своя подкрепа доц. Киров припомни случая от средата на лятото, когато ръководството на касата реши да вземе 4,5 млн. лв. от първичната помощ, за да покрие извършената надлимитна дейност в болниците.
– Не е справедливо! В болниците надлимитната дейност се заплаща, а когато ние надхвърлим лимитите, ни глобяват със стойността на направленията, умножена по коефициент. Да, когато има недостатъчен бюджет, трябва да има ограничения, но не с тези драконовски мерки, възмути се доц. Киров.
По думите му именно чрез глобите касата си осигурява по чисто административен път известен излишък в планираните средства, но това не означава, че парите в сектора са достатъчни и могат да се ползват за заплащането на други дейности.
Всичко това, за съжаление, се отразява негативно на личните лекари и най-вече на студентите, които губят интерес към професията. В резултат браншът е изправен пред сериозна криза за кадри заради растящата средна възраст на практикуващите семейни лекари. Към днешна дата 67% от заетите са над 50-годишна възраст, а едва 33 на сто са по-млади. Прогнозите са още по-тревожни, защото предвиждат само след пет години съотношението да бъде 89% към 11% в полза на възрастните, а до 2025 г. в страната да работят само 74 джипита под 50 години (до 2% от всички ОПЛ у нас).
– Само за година броят ни е намалял с 38 души. От началото на реформите сме с 1000 души по-малко. Всички отиват в чужбина, а нямаме свежа кръв, защото младите колеги няма как да специализират, изясни казуса доц. Киров.
По думите му причините се крият в Наредба 1 на Министерството на здравеопазването, която оценява на 80 лв. труда на „учителите“, но изисква същите да осигуряват на специализантите си около 1000 лв. месечна заплата в продължение на 3 години. Личните лекари обаче не разполагат с механизми за повишаване на доходите и не могат да осигурят толкова високо възнаграждение. Затова разкритите обучителни практики в момента се броят на пръсти, а младите доктори бягат зад граница. За да се осигурят по-добри условия за специализация и най-вече да се гарантират доходите на специализиращите, сдружението предлага средствата за техните заплати да се осигуряват чрез субсидия от държавния бюджет.
Организацията е подготвила и свой пакет с предложения за нормативни промени, които да облекчат работата на ОПЛ и да сложат ред в плащанията за сектора. (Предложенията публикуваме без редакция, б.р.).
НСОПЛБ ПРЕДЛАГА:
• Премахване на ограничението за работа на ОПЛ в други, различни от ПИМП лечебни заведения, сключили договор с НЗОК.
• Въвеждане на допълнителните дейности, които би могъл да извършва ОПЛ: УЗД, ФИД, холтер на АН, холтер ЕКГ, дистанционно мониториране на АН и ЕКГ и др. Това би улеснило достъпа на пациентите до диагностика и лечение и ще стимулира ОПЛ за поддържане и повишаване на квалификацията им, като в същото време ще намали както публичните, така и разходите на пациентите за тези дейности. Тези дейности могат да бъдат опция, която се реализира чрез сключване на допълнителен индивидуален договор (или анекс) с РЗОК/НЗОК за конкретната дейност.
• Разширяване обхвата на диспансерно наблюдаваните от ОПЛ заболявания, като се включат пациенти с ДПХ, някои ревматологични заболявания и др.
• Да отпаднат част от или всичките задължителни консултации при диспансерно наблюдаваните от ОПЛ пациенти. Тези, които останат или се налага да се проведат, свързани със заболяването, да не са лимитирани. Освободеният ресурс да се пренасочи за консултации и изследвания на остри случаи и профилактика.
• Да се въведат общ базов пакет изследвания за групи диспансерно наблюдавани заболявания и разширен пакет според спецификата на всяко от тях.
• Нов момент- въвеждане на коефициенти на заплащане при диспансерно наблюдение на лица с едно, две и повече от две заболявания: за пациент с едно хронично заболяване – базовата цена х коефициент 1; за пациент с две хронични заболявания – базовата цена х 1.2; за пациент с повече от 2 хронични заболявания – базовата цена х 1.4.
• Да се въведат допълнителни изследвания, например LDL (директно измерен или изчислен).
• ОПЛ да назначават и изписват всички реимбурсирани медикаменти за заболявания, освен тези по протокол.
• ОПЛ да предоставят един-единствен отчет към РЗОК/НЗОК в електронен формат. Всички останали институции да ползват регулярно или при поискване необходимите им данни от НЗОК.
• Да се въведат следните принципи: “Който изисква изследване или консултация, той ги назначава” и “Който назначава терапия, той я изписва (за диспансерно наблюдение в извънболничната помощ)”.
• НЗОК/РЗОК да осигури on-line достъп на ОПЛ до всички данни за пациентите от неговата листа (електронно досие): промените в регистрите на диспансеризираните лица – причини за отпадане; данни за диспансеризирани при СИМП- код МКБ, име, месторабота, специалност на водещия диспансеризацията, диагнозата и датата на вземане/снемане от диспансерен учет, извършени дейности и др.; информация за стойността и броя на реализираните и назначените МДД, и консултации за избран период; дали пациентът е в болница и по каква диагноза.
• Една декларация за липса на промяна в обстоятелствата или документ, който показва настъпила промяна в обстоятелствата (ако има такава), при сключване на договор между НЗОК и стари договорни партньори.
• Всички дейности да се отчитат на една спецификация и фактура (вкл. обслужването на здравноосигурените от други страни);
• Да се реши дали средствата за ТЕЛК ще бъдат за сметка на бюджета на НЗОК или на държавния бюджет. Ако са за сметка на НЗОК, изследванията за ТЕЛК да се назначават от ОПЛ или лекар от СИМП с отделен тип бланки МЗ-НЗОК № 4 и № 3, вкл. ВСД и ВСМДИ, като средствата за тях са извън определените за диагностика в ПИМП и СИМП (т.нар. регулативни стандарти), защото не водят до подобряване на здравето на пациента, а обслужват административен процес за получаване на определен статут. Ако са за сметка на държавата, да се отпускат от бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
• Таксата на освободените от заплащане на посещението си при лекар да се поема от бюджета на социалното министерство.
Всички предложения за промени в съществуващите правила за работа на общопрактикуващите лекари ще бъдат публикувани на интернет страницата на НСОПЛБ и ще бъдат коментирани с Министерството на здравеопазването и представители на НЗОК. От сдружението също така настояват да бъде публикуван задържаният, но утвърден преди две години медицински стандарт по обща медицина.
