Вие сте в: Начало // Всички публикации, За медицински специалисти // Рак на яйчниците

Рак на яйчниците

Ракът на яйчниците е социалнозначим проблем, напомни проф. Григор Горчев – ректор на МУ в Плевен и началник на Клиниката по онкогинекология в плевенската университетска болница, по време на семинар за журналисти, организиран от фармацевтичната компания „Рош България“. Специалистът информира, че овариалният карцином е седмата по честота причина за смърт, предизвикана от рак при жените. Това е ракът с най-висока смъртност от всички гинекологични тумори – над 50 % от заболелите ще умрат, като на всеки 3 минути някъде по света една жена загива от рак на яйчниците. У нас всяка година се откриват 862 нови случая, а 395 жени умират от заболяването. Рискът от развитие на рак на яйчниците е по-висок при жените над 60-годишна възраст. Въпреки това специалистите диагностицират заболяването и при все повече млади жени.

Все още лечението на тази патология е предизвикателство Заболяването се диагностицира трудно, а неговите симптоми са типични и за други леки състояния като болка в корема, чувство за подутост, нередовен цикъл, загуба на апетит, умора. Все още не съществува и точен и надежден скринингов тест, който да се прилага при всички жени. Ето защо при по-голямата част от пациентките заболяването се открива в напреднала фаза, а при едва 15% от тях – в начален стадий.

От презентацията на проф. Горчев стана ясно, че трите основни вида тумори на яйчниците са: герминативно клетъчни карциноми, тумори на половата връв (или т.нар. стромално-клетъчни тумори) и епителни карциноми.  Най-разпространени са епителните карциноми, които представляват около 90% от злокачествените овариални новообразувания. Епителният овариален карцином произлиза от малигнената трансформация на овариалния епител, който е продължение на перитонеалния перитонеум. От осемте хистологични подтипа на епителния овариален карцином най-чести са серозният, ендометроидният и муцинозният.

Предполага се, че за развитието на овариалния карцином са отговорни много фактори, сред които генетични аномалии, автокринна или паракринна стимулация от растежни фактори, хормонални причини. При около 10-15% от пациентките е налице определена генетична предиспозиция. Мутации в BRCA1 и BRCA2 са отговорни за близо 90% от наследствените овариални карциноми. Известни са и някои протективни фактори, които могат да намалят риска от развитието на заболяването – употреба на перорални контрацептиви, оофректомия при жени с генетична предиспозиция.

Проф. Григор Горчев препоръча веднъж годишно всяка жена да бъде преглеждана от своя гинеколог по метода на трансвагиналната ехография.

Хирургично лечение, последвано от химиотерапия с платина и таксани, е най-честата терапевтична схема при овариален карцином. От оперативните методи най-често се прилага лапаротомията, коментира проф. Горчев. Специалистът подчерта, че при желание за запазване на фертилитетни способности и при стадий на заболяването IA или IC може да се обсъди премахването само на единия яйчник и едната тръба. Хирургичното лечение е основно за оптимизиране на изхода от заболяването. Средната обща преживяемост нараства при по-висок брой пациентки с оптимален debulking. Оптималният туморен debulking се определя като липса от остатъчен тумор след хирургия (R0 резекция). На всяко 10% увеличаване на броя на пациентките, преминали оптимален туморен debulking, средната обща преживяемост нараства с повече от 5%. Ето защо операция с цел оптимален туморен debulking e от основно значение за оптимизиране на изхода от заболяването при пациентките с овариален карцином, подчерта проф. Горчев. Той допълни, че е препоръчително хирургичната интервенция да бъде извършена от специалист. При жени, оперирани от онкогинеколози (спрямо оперираните от общи хирурзи и гинеколози), средната преживяемост е по-висока. По време на операцията се извършва точно стадиране и се увеличава вероятността за откриване на метастази при жени с предполагаем ранен стадий на заболяването.

Проф. Горчев, който ръководи и единствения екип у нас, опериращ с роботизираната хирургична система Da Vinci, запозна журналистите и с приложението на модерната апаратура при жени с рак на яйчниците. Той коментира предимствата на метода и подчерта, че при операцията с робота се губят едва около 15-20 мл кръв. Пациентките се възстановяват много бързо след манипулацията. Освен това проф. Горчев информира, че с робота могат да бъдат оперирани и жени със затлъстяване, за които класическият оперативен метод и лапароскопията не са показани.

Съвременните възможности за лекарствено лечение на рака на яйчниците бяха представени от д-р Антоанета Томова от Комплексния онкологичен център в Пловдив. Тя припомни различните видове класификации на туморите и потвърди казаното от проф. Горчев, че стадирането на рака на яйчниците става по време на операцията. В първия стадий растежът на тумора е ограничен в рамките на яйчника. Когато е засегнат само единият яйчник, става въпрос за стадий IА, а когато са засегнати и двата – IB. В случаите, в които туморът е в двата яйчника и е върху повърхността на единия или в перитонеалната течност, става въпрос за стадий IC. Във втория стадий на заболяването туморът е едностранен или двустранен и се е разпространил в малкия таз. Може да обхване матката и/или други тазови органи като пикочния мехур или ректума. При около 50% от пациентките заболяването се диагностицира в трети стадий, при който е налице и перитонеално засягане извън малкия таз или засягане на регионалните лимфни възли. Когато са налице далечни метастази, заболяването вече е навлязло в своя четвърти стадий.

Неспецифичните симптоми и късната диагноза при рака на яйчника са причина за значителни размери на тумора в голям процент от новодиагностицираните случаи, коментира д-р Томова. Често усложнение на заболяването е асцитът. Прогнозата зависи освен от стадия на заболяването и от възрастта на пациентката, както и от обема на хирургичната интервенция.

След оперативно лечение и в зависимост от стадия на заболяването се прилага химиотерапия с платина и таксан. Резултатите от фаза III изпитвания показват полза по отношение на преживяемост без прогресия (средно до 20 месеца) и обща преживяемост (средно до 50 месеца) при първа линия лечение с комбинацията на платина и таксан. По-голямата част от пациентките, отговорили на първа линия химиотерапия, в даден момент прогресират и умират от заболяването си, стана ясно от презентацията на д-р Томова. Пациентките се наблюдават с определяне на серумните нива на туморния маркер СА125 и/или чрез образно изследване. Определянето на серумните нива на СА125 се използва за ранно откриване на рецидив. Повишаване на стойностите на туморния маркер предшества появата на симптомите и/или рецидива със средно около 4,5 месеца. Ползата от лечението на рецидив обаче остава неясна при нарастване на стойностите на маркера и липсата на клинична прогресия. Ранното започване на следваща линия химиотерапия на база нивата на СА125 не води до удължаване на преживяемостта, подчерта д-р Томова.

Времето от предшестваща платина-базирана терапия до рецидива на заболяването се използва за определяне на терапевтичната стратегия при пациентки с лекуван рак на яйчниците, напомни специалистът. Времето между прилагането на последната доза лечение на базата на платина и появата на рецидива се използва за определяне на вида химиотерапия, която ще се използва. Ако болестта се е появила повече от 6 месеца след завършване на първоначалното лечение с платина, пациентите имат „платина-чувствителен рак”. Ако болестта се е появила още през първите 6 месеца, става въпрос за „платина-резистентен” тумор.

Д-р Томова напомни, че химиотерапията с платина и таксан се прилага през последните 15 години, като тези медикаменти са били най-доброто лечение за този дълъг период. Днес обаче съществува нова надежда за овладяване на рака на яйчниците – т.нар. антиангиогенезно лечение. Както е известно, ангиогенезата е ключов фактор за растежа на тумора. Именно към нея е насочена т.нар. прицелна терапия с моноклонално антитяло. Антитялото, което специфично се свързва и блокира съдовия епидермален растежен фактор (VEGF), възпрепятства образуването на нови кръвоносни съдове в тумора и по този начин спира притока на хранителни вещества и кислород към него. Този механизъм на действие води до контрол на растежа на тумора и на образуването на метастази. В заключение д-р Томова подчерта, че данните от 3 клинични проучвания в трета фаза, в които са участвали 4000 пациентки, подхранват надеждата, че ще бъде доказан нов ефективен подход за лечение на рака на яйчниците.

ФМ

1 Отговор to " Рак на яйчниците "

  1. Silvia казва:

    Знаете ли нещо за AGO43 GANNET53 Phase II

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.