Д-р Светлозар Сардовски – кардиолог, гост в рубриката на „Форум Медикус“

Стриктен, точен, непримирим – такива бяха първите впечатления от срещата ми с д-р Сардовски. „Надничам“ в професионалното му битие – същото! Роден в Кюстендил, завършил в София, работил в спешната помощ и в „Пирогов“, където с подкрепата на проф. Димитър Раденовски и заедно с д-р Валери Гелев създават отделението по инвазивна кардиология, сега сред водещите клиники в тази специалност. Работил във и за каузата на БЛС, горд е с множеството си научни публикации и с прекрасната си съпруга.

Преди да съм задал първия въпрос, в типичен бунтарски стил той уточнява: „Това, с което не успях да свикна през годините, е да бъда толерантен към посредствеността, особено, когато е облечена във власт“…

- Какво ново при Вас, д-р Сардовски?

- Нищо ново под слънцето, като се казва, новото е добре познато старо за нас – непрекъсната ми борба с безхаберието и простотията на всякакви нива. Целта е прозаична – максимално доближаване до принципите на добрата клинична медицина в нашата сфера, което е много изморително.

- Кои са най-големите проблеми на българската кардиология днес?

- От научна гледна точка първо е предизвикателството да се борим за намаляване на смъртността (особено преждевременната, под 65 години, която е два пъти по-висока от европейската – около 32%) и на инвалидизацията от сърдечно-съдови заболявания, която е 47% от пожизнената инвалидност. По тези показатели сме водещи в Европа и сред развитите страни.

Друг приоритет е да се съдейства за издигане на професионалното равнище и статута на българските кардиолози – специализации, курсове на обучение, научни прояви и семинари, свързани с проблемите в кардиологията.

В контекста на въпроса ви мога  да откроя следните факти от нашата действителност: относително (на фона на икономическото ни състояние) добре платените инвазивни клинични пътеки (КП) и недобре платените неинвазивни КП. Това води до конфликт между по-добре платените инвазивни кардиолози и неинвазивните кардиолози, наред с някои от другите специалисти. Това води и до завист и неправилни действия от някои колеги, подпомагани и от политици, за съжаление, да се ограничават възнагражденията на инвазивните кардиолози (особено в държавните болници). Колко по-добре би било тази енергия да се насочи в посока на грижи за пациентите и за увеличение на собствените доходи, още повече, че сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) и в частност ИБС са водещата причина за смърт, а и за инвалидизацията, която е тежко социално и икономическо бреме. Това бреме обаче с правилна политика може да се намали значително, ако хората и политицити разберат, че това трябва да бъде приоритет в здравеопазването.

Друг съществен проблем са и недостатъчните средства за иновативни методи за диагностика и лечение в кардиологията като цяло.

- Доколко адекватна и добре организирана е интензивната кардиология в България?

- Принципно е добре организирана като брой катетъризационни лаборатории и географски пълно и равномерно покритие за страната.

Има изискване за осигуряване на 24/7 работа /двайсет и четири часа 7 дни в седмицата/ на катетъризационните лаборатории – според правилата на НЗОК, и МЗ, както и позитивна промяна в клиничните пътеки от НЗОК, позволяваща трансфер на болни за инвазивно лечение (първична перкутанна интервенция – ППКИ) на острия миокарден инфаркт. Искам да откроя още няколко факта от изискванията на здравните институции:

l намаляването на минималния болничен престой – от НЗОК и МЗ;

l организацията на спешната помощ за трансфер на болни с ОМИ към центрове с възможност за инвазивно лечение – МЗ;

l работните срещи по места под европейската егида на SFL (stent for life, стент за живот/. Има се предвид, че поставянето на стент, отпушващ запушената коронарна артерия при ОМИ, спасява живот и намалява инвалидизацията;

l подобряването на достъпа на пациенти от отдалечени райони;

l периодичното обучение на лекарите и диспечерите от спешна медицинска помощ.

В резултат на всичко това бяха постигнати значими резултати, които искам да подчертая и които колегите ще разберат:

1. От 240 ППКИ при СТЕМИ/1млн. население през 2008 г. се достигна до 650 ППКИ при СТЕМИ/1млн. през 2011г.

2. Намалена бе смъртността за всички СТЕМИ от 16.3 до 12.7%, което е основно поради увеличения брой инвазивно лечение (ППКИ).

Смъртността при СТЕМИ без отпушване (реперфузия) достигна 17%.

Смъртността при СТЕМИ с отпушване (реперфузия) чрез тромболиза с медикамент е 12%, а при СТЕМИ с отпушване (реперфузия) чрез ППКИ (инвазивно) – 6%.

След тези специфични за кардиологията цифри и данни ще кажа и следното: медийната кампания до преди година по отношение на инвазивната кардиология бе негативна. с умопомрачителни писания от рода на „Не отивайте на доктор, ако Ви боли сърцето, защото ще ви направят ненужно изследване”. Това доведе до отказ от лечение на пациенти с негативни за тях последствия. И вместо да се говори за значимостта на проблема с ОКС и ролята на първичната ангиопластика, медийната кампания към потенциалните пациенти разколебаваше хората. В последната година наблюдаваме действия в обратна посока, но за съжаление, негативнта кампания бе провокирана от недобра „практика” от някои инвазивни лаборатории и от необосновани инвазивни изследвания. Ето как чисто по български, вместо да се насочи кампанията и да бъдат провокирани за съответни действия МЗ и НЗОК, всички от сферата бяха поставени под един знаменател и омаскарени.

- „Пирогов“ е еталон за спешната медицина у нас. В същото време не се славите като кардиологична база или школа, въпреки че много пациенти с инфаркт търсят вашата помощ. Какъв коментар се налага?

- „Пирогов“ е наистина еталон за спешната медицина у нас, част от която е вече и инвазивната кардиология. Не е нескромно да кажа, че отскоро се славим и то официално като кардиологична база и школа с международно участие на водещи световни имена в инвазивната кардиология. Освен това работим с пълни обороти и то по приетите европейски стандарти по инвазивна кардиология, като използваме най-съвременни диагностични средства. Имаме най-голям опит в България по отношение преценката за нуждата от поставяне на стент (чрез ФФР), с което спестяваме пари на държавата и евентуални усложнения за пациентите.

За съжаление от болницата се изисква да бъде специална  като „еталон за спешност”, което тя и изпълнява, и което е свързано с повече разходи в сравнение с други болници. И както се вижда, срещу това няма „специално” отношение от МЗ към болницата. Много малко хора (включително и на държавно ниво) знаят, че като финансиране ние не се различаваме от останалите болници (общински, държавни), но като работа ни е вменено (без никакъв закон или наредба) да обслужваме безотказно всички спешно болни от София и страната. За тази дейност няма допълнително финансиране, най-малко поне за денонощното поддържане на медицински екипи, свързано съответно с нуждата от около 15% повече персонал в сравнение с другите болници, да не говорим за нуждата от съвременно медицинско оборудване.

- В медицинските среди се коментира лоялната и не съвсем лоялната конкуренция между различните болници – като собственост и статут?

- Коментира се, защото я има. Обществена тайна е, че се плаща на медици за насочване на пациенти към някои частни структури, за което има и неоспорими факти, които са представени на заинтересованите институции. Но за съжаление няма никакви ответни реакции, което говори или за безхаберие, или за съучастие в този процес, което е еднакво лошо.

- Има ли достатъчно морал в лекарската гилдия? До какви деформации доведоха търговските дружества в медицината?

- Лекарското съсловие (ако изобщо може да се говори за такова, съдейки по действията или бездействието), е част от българското общество (ако пак, разбира се, има такова) и не може да се очаква от него да е по различно от общите тенденции. Още повече и при липса на съответно правилно или по-скоро позитивно отношение на обществото към нас.

Всеки може да очаква по-добро отношение, ако не само го изисква, но и ако го предоставя и самият той. Както и не може да очакваш качествена услуга, ако не се стремиш и ти да предоставяш такава. Има взаимосвързаност в отношенията, но това е друга тема. Такова мислене, че сме длъжни, е абсолютно погрешно. За съжаление и сред нас има търговци, които обърнаха медицината в бизнес, забравяйки, че медицината е създадена преди всичко, за да се помага на хората, а не за бизнес. И ако се следва това мислене, заедно със съответна правилна политика спрямо медиците, отплатата идва закономерно.

- Има ли нужда и кога ще дойде времето някой да се провикне: вън търговците от храма на …медицината?

- От времето, когато е изказана тази сентенция, тя се повтаря непрекъснато, но за съжаление от все по-малко и по-малко хора (не само от медици), което не пречи на „кервана да си върви”. Парите се превърнаха в страшна сила, която, насочена в неправилна посока, води до страшни вреди. Това е ясно на почти всеки средноинтелигентен човек, но за съжаление се практикува постоянно и ние постоянно сме свидетели (включително и по време на икономически кризи) на това.

- Работите /или работихте/ и за каузата на Българския лекарски съюз? Как са нещата в съсловието „отвътре“ и „отвън“?

- След стачката преди години бях избран в УС – първо на столичната колегия, а по-късно и в УС на БЛС. Заедно с колегите дадохме много от себе си като време и нерви, за подобряване на здравеопазването (и в частност на кардиологията) както за пациентите, така и за медиците, включително и чрез тежки преговори с НЗОК. Нещата „вътре” са както  изглеждат и „отвън” – сложни и трудно управляеми. Това пак може да бъде обяснено с добре известните „качества” от характера на повечето българи. Отказах се тази година от участие в работата на БЛС, защото се изчерпах психически и физически, да не говорим, че в повечето случаи освен упреци, не съм видял нищо добро. Нека и други се потрудят в полза на съсловието.

- А делата, свързани с Българското кардиологично дружество? Какви са очакванията ви от новото ръководство след конгреса на БКД?

- От 2010 до октомври тази година бях член и на УС на ДКБ – може да си представите какво ми е струвало съчетанието от двете длъжности заедно с професионалните ми отговорности. Изтъквам го нарочно, защото хората не си дават сметка за това, а мислят, че имаш някаква изгода от участието в управленските структури, от които всъщност не съм получавал възнаграждение. Очакванията ми са да се продължи правилната тенденция от предишното ръководство за подобряване състоянието на кардиологията и на тези, които я практикуват, с цел по-голяма полза за обществото, както и за по-добра колаборация и чуваемост с МЗ и НЗОК.

- Някои от бившите министри на здравеопазването са Ви приятели? Кой беше най-сполучливият избор от управлението на ГЕРБ досега?

- Съученици, състуденти и приятели сме с д-р Стефан Константинов, който беше правилен избор за министър. Той имаше качествата за това – човек от съсловието, добър лекар, с опит от структурите на БЛС, познаващ законите и проблемите и от двете страни. И най-важното: притежаващ интелект, подплатен с желанието да промени системата. За съжаление, нарочно или не, той не бе подкрепен от политиците, но и не само от тях. Резултатът е ясен за всички – системата продължава да се тресе. Имах много добри отношения и с д-р Нанев, на който му бе дадено много малко време, колкото да загатне за възможностите си.

- Вие готов ли сте за такъв пост? Кога и за какво възрастта има значение?

- Всички, които добре ме познават, знаят, че по принцип съм готов, и имам качествата и зная какво да направя. Това, което е нужно, не е нещо свръхуникално. И двамата споменати министри го знаеха. Друг е въпросът дали ще ти позволят да го направиш – стана ясно, че по-скоро не. Така че съм готов по принцип да променя системата, но не съм готов да бъда употребен.

- Никой не е съвършен – какви качества на българските лекари не достигат, за да бъде съсловието безспорен обществен фаворит?

- Може да се повтарям, но това са характерните за обществото ни като цяло изисквания – повече професионализъм, заинтересованост и инициативност за промяна на системата. С мисленето нищо да не правим, щото, видите ли, не можем да го променим, нищо не се променя.

- Впрочем, как приемате насилието над лекари? Има ли нужда от законодателни промени в тази посока?

- Абсолютно е недопустимо и трябва да бъде третирано като престъпление от рода на това срещу служителите на реда. По мое време от БЛС написахме до Парламента предложение, и това предизвика редица съвместни срещи и пресконференции с органите на правосъдието. Тогава един юрист от управляващите, понастоящем мисля, че вече е върховен съдия, се изказа, че си заслужаваме боя. Мисля,че това е достатъчно красноречиво и изчерпва темата.

- Защо българинът живее толкова инфарктно?

- Защото не е критичен към себе си. Хората би трябвало да знаят, че грижата за собственото здраве е, преди всичко, лична отговорност, после на държавата. Най-накрая във веригата сме ние, лекарите, преди всичко като изпълнители, а не като отговорни и длъжни на всички и за всичко. Превенцията, т.е. предотвратяването на болестта, е най-доброто и най-евтиното лечение. Ефектът от нея за намаляване на смъртността и инвалидизацията е най-голям – само със стопиране на пушенето, с определена диета и физическа активност сърдечно-съдовите заболявания и ракът може да се намалят наполовина. След това идва интервенцията – това, което ние, медиците, правим. Лечението на самата болест или най-често на последствията от нея изисква огромни средства и ефектът от това е значително по-малък, в сравнение с превенцията. За това недоумение буди у мен фактът, че политици защитават тютюнопушенето, като, видите ли, защитават бизнеса от фалит. И не си дават сметка, че евентуалните „загуби” от това са далеч под приходите от създаването на повече брутен продукт от по-дълго живеещите без тютюнопушене.

- Историите Ви извън медицината – любими неща, пътуване, спорт, релакс, любов, отношението Ви към червеното вино?

- Имам прекрасна съпруга, която е голямата ми опора и разбиране, успокоение, за съжаление нямаме деца. Имам по-голяма сестра и страхотна майка, която е главен „виновник” за това, което съм. Физически съм в отлична форма, поради редовната си и целенасочена физическа активност. Вече обичам тишината и спокойствието, което липсва в ежедневието ми и което получавам на вилата си в родното място на майка ми в кюстендилския Балкан. От време на време обичам и шумните купони, и танците, разбира се. Пътувал съм доста, вече ограничавам пътуванията си, впрочем като природа не помня да съм бил впечатлен някъде повече по света от България. За другите неща… Обичам много червеното вино и смятам, че вечер без чаша червено вино е безвъзратно загубена за живота ми. Да не говорим че умереното пиене на истинско червено вино удължава живота.

Интервю на Стойчо СТОЕВ