Бъдещето на кардиостимулацията у нас обаче остава неясно.

На 12 януари т.г. в УБ „Св. Екатерина” шестима пациенти получиха нов шанс за живот, след като им бяха поставени животоспасяващи кардиовертер дефибрилатори (ICD). Скъпо струващите устройства са част от 50-те ICD-апарата, дарени от фирмата BIOTRONIK на Българското дружество по кардиостимулация и електрофизиология.

Специално за „Форум Медикус” председателят на дружеството д-р Светослав Йовев разказва за дарението и реализираните интервенции, като за пореден път поставя въпроси за бъдещето на кардиостимулацията у нас.

- Устройствата, които поставихме, са т.нар. имплантируеми автоматични кардиовертер дефибрилатори. Те се имплантират в човешкия организъм и автоматично разчитат и прекъсват фатални и животозастрашаващи аритмии.

Пациентите, които се нуждаят от такива стимулатори, не са много, но за съжаление смъртността при тях е много висока. Печалната статистика показва, че всеки трети болен умира вкъщи до първата година. Проблемът е, че държавата продължава да не заплаща за скъпо струващите устройства.

Благодарение на BIOTRONIK и най-вече на представителя на компанията за Европа г-н Робърт Ницше още 50 българи получават нов шанс за пълноценен живот. Имах възможност да разговарям с г-н Ницше и да му обясня какво е положението у нас. Гостът се развълнува съвсем искрено, обеща да помогне. И го направи. Става дума за добронамерен и голям жест, защото дарението е на стойност над 1,5 млн. лв. – цената на един кардиовертер дефибрилатор е между 25 и 28 хил. лева.

Условието на дарителите е имплантациите да бъдат реализирани до края на март т.г., като ние ще успеем да го изпълним. До момента в УБ „Св. Екатерина” сме поставили 8 стимулатора – 2 в края на миналата година и 6 – на 12 януари т.г. Другите реферирани лечебни заведения, които имат право да извършват тези процедури, са Националната кардиологична болница, УБ „Св. Анна”, УБ „Св. Марина” във Варна, УБ „Св. Георги” в Пловдив, „Токуда”. На практика усвояваме дарението бързо, но не мога да не изтъкна един много тъжен факт. През последните 3-4 години у нас поддържаме листа на чакащите. Когато започнахме активно да викаме хората, установихме, че повече от 50% от тях са починали, докато са чакали да им бъде имплантиран такъв дефибрилатор. Единствената дума, която мога използвам в този случай, е катастрофа. Защото проблемът не е в реализацията на самите интервенции, а е финансов.

Викаме хората по списък, като прицелни болни са тези, които са преживяли сърдечен арест – т. нар. внезапна сърдечна смърт, от която болният се извежда единствено с дефибрилация. Първият имплантиран пациент бе в листата от три години, преживял е два пъти сърдечен арест, като и в двата случая е имал късмет, че се е намирал близо до болница, където е била направена дефибрилация.

В момента от групата за имплантация са изключени: хора, непреживели сърдечен арест, но с висок риск, деца, както и болни с друго основно заболяване, при които се очаква продължителността на живота да бъде по-кратка от три месеца. Нямаме право да използваме дарението и за пациенти, на които веднъж вече е имплантиран кардиовертер дефибрилатор.

Ако не са налице усложнения, болните са в състояние да се върнат на работа още на 3-4-ия ден след интервенцията, могат да шофират и да изпълняват служебните и битовите си задължения.

Въпросът след колко време се изтощават батериите, е индивидуален, в зависимост от консумацията на самия пациент по време на активна стимулация. Защото устройството не само дефибрилира, но и стимулира. Не без значение е и колко шока получава болният за определен период от време. Стимулаторите са от последно поколение и са изчислени за около 40 разряда. Един пациент е възможно да изразходи тези разряди както за една, така и за пет години. Това няма как да бъде предвидено. След като батерията се изчерпи, подлежи подмяна на устройството – електродите остават, но стимулаторът се подменя. Това означава, че още веднъж някой трябва да финансира процедурата.

Както вече споменах, основният и най-сериозен въпрос е кой ще осигури средствата за тази дейност. Ние сме единствената страна в Европа, в която пациентите са принудени изцяло да заплащат за тези устройства. Дори в Сърбия, която не е член на ЕС, тази дейност се поема изцяло от държавата и там такъв проблем не съществува.

Не за пръв път алармираме, че е необходимо финансирането да бъде поето от държавата. През последната половин година проблемът продължава да стои пред нас и пред пациентите. Изпращахме писма и възражения до МЗ и МФ, до НЗОК, до БЛС, както и до Народното събрание. За съжаление не получихме никакъв отговор. Организирахме пресконференции, опитваме да дадем гласност на проблема и чрез телевизиите. Но до момента нищо не се случва.

След като усвоим дарението, пред нас отново се отваря голяма пропаст – кой ще заплаща за консумативите и за стимулаторите. Нуждаем се от 200-250, максимум 300 устройства на година. Иронията е, че България заема първо място в Европа по внезапна сърдечна смърт, а в същото време държавата не поема никакъв ангажимент към тези болни. Желанието на BIOTRONIK бе по време на интервенциите да присъства техник на компанията, който да наблюдава как се поставят кардиовертер дефибрилаторите. Специалистът сподели, че по-тежко увредени пациенти не е виждал.

През изминалата година сме поставили само едно устройство. Стимулаторът струваше 32 хил. лв., като разноските бяха поети от работодателя на пациента. Разбира се, че след като не практикуваме, ние се деквалифицираме. Избираме стимулации от 1969 г. – еднокухинен прост стимулатор.

В момента например е налице сериозен казус – 18-годишно момиче, което 3 месеца и половина чака да му бъде имплантирано ресинхронизиращо устройство. Родителите нямат възможност да заплатят 5,1 хил. лв. Институциите го размотават и всички чакат това дете да почине. А ние можем да помогнем, като му поставим това ресинхронизиращо устройство. По принцип момичето е за трансплантация, но докато чака, бихме могли да му окажем подкрепа.

В изискванията на Европейската асоциация по ритъмни нарушения е казано, че всяка държава е необходимо да поддържа единни регистри на имплантациите и на хората, които упражняват тази дейност, както и единна листа на чакащите пациенти.

До момента у нас не съществуваше единна листа на чакащите, а бе индивидуална за всяка болница и в някои случаи болните се припокриват. Ние отново изпреварихме държавата, като създадохме интернет сайт, в който е налице единна листа на чакащите, регистър на имплантациите, както и на всички болници, оторизирани да извършват тези процедури. Създадени са отделни прозорци както за пациентите, така и за специалистите. На практика всеки, който има желание, може да влезе и да се консултира на адрес http://www.bgpace.com/. През първата година сайтът ще работи пробно, но предвиждаме през 2012 г. той да стане задължителен за лекарите, които ще регистрират своите имплантации. Всичко това се случи отново благодарение на различни фирми и на Българското дружество по кардиостимулация и електрофизиология. Готови сме дори  да подарим сайта на НЗОК, само и само да има някаква яснота. Но отново не срещаме никакъв интерес.

В заключение искам още веднъж да изразя огромна благодарност към г-н Робърт Ницше и да апелирам към държавата и други фирми да помагат. Защото никой не е застрахован и е много е жалко, когато човек се сблъска с проблем, който има решение, но не получава подкрепа от никъде.

Записа Георги ГЕОРГИЕВ