Тя бе обнародвана в „Държавен вестник” на 26 април т. г. Това стана факт, след като депутатите не одобриха на два пъти текстовете, предложени от два екипа на МЗ, и създадоха работна група за подготовка.
В стратегията са залегнали препоръките на СЗО за профилактика, предотвратяване на инфекциите и борбата със затлъстяването.
В стратегията е записано, че за преодоляване на проблемите, свързани с недостатъчния брой общопрактикуващи лекари и с неравномерното разпределение на практиките на общопрактикуващи лекари, ще бъдат реализирани инвестиции в изграждане на нови практики в отдалечените и труднодостъпни райони, както и за закупуване на нова, съвременна медицинска апаратура, позволяваща предоставянето на по-широк кръг от медицински услуги, включително с възможност за отдалечено консултиране и наблюдение (телемедицина).
Инвестициите ще бъдат осигурени чрез средства по Плана за възстановяване и устойчивост и новата програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 г. по направление „Повишаване на възможностите за профилактика, ранна диагностика и лечение на социалнозначими заболявания в отдалечени райони“. По програмата „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 г. ще се подкрепят мерки за насърчаване на професионалната мобилност на лекари и медицински специалисти, които ще бъдат подпомогнати да разкриват амбулатории за първична медицинска помощ в труднодостъпни и отдалечени райони, да наемат медицински специалисти или да разкриват амбулатории за здравни грижи (например от медицински сестри, акушерки, лекарски асистенти, рехабилитатори и др.).
Ще бъде въведена холистична система, основана на популационни и географски критерии, за класифициране на лечебните заведения в пет основни нива. Първото и второто ниво, обхващащи населени места до 5000 жители, ще гарантират достъп до първична извънболнична медицинска помощ и до спешна помощ, включително чрез потенциала на спешната медицинска помощ по въздуха. В средните по население населени места с до 25 000 жители ще бъде осигурен достъп до т.нар. регионални лечебни заведения с легла за наблюдение и лечение до 48 часа (дневен стационар), наличие на 24-часов спешен кабинет и структури за дългосрочни грижи (хосписи). Регионалните лечебни заведения следва да разполагат и с медицински специалисти по профилни специалности. Съществуващите общински болници ще могат да допълват дейността на регионалните лечебни заведения.
Ролята на общинските болници може да бъде запазена при ангажимент на общините за тяхното поддържане и при използване на ресурсите на държавния бюджет и на бюджета на НЗОК за осигуряване на медицински персонал в отдалечени и труднодостъпни райони. Усилията ще бъдат насочени основно към намаляване на броя на леглата за активно лечение на остри заболявания, развитие на високотехнологични диагностични и лечебни услуги, и на структури за рехабилитация, за продължително лечение и палиативни грижи.
Държавата ще развива приоритетни болници с високо ниво на оборудване и разкрити структури по различни специалности (високотехнологични центрове на болнична помощ). Със средствата от Плана за възстановяване и устойчивост и с подкрепящо държавно финансиране ще бъдат повишени възможностите и обхвата на най-квалифицираното болнично лечение. Системата на достъп до болнична медицинска помощ ще се доразвива от опорни болници в областните центрове, които ще осигуряват четвърто ниво на достъп до медицинска помощ, включително дейности по медицинска експертиза (ТЕЛК) и осигуряване при бедствия и аварии.
В сферата на спешната помощ ще продължи процесът по модернизация на инфра-
структурата на извънболничната и болничната част на системата. С особен приоритет за периода на действие на стратегията ще бъдат инвестициите в надграждане на системата с възможност за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха, в съответствие с данните от анализа и картирането на дългосрочните нужди от здравни услуги и инвестиции в спешната медицинска помощ.
В стратегията е заложено да продължи процесът по улесняване на достъпа на пациентите до лекарствени продукти чрез оптимизиране на административните процеси за законните участници във веригата на доставки. Ще се премахне излишната административна тежест и ще се постигне оптимизиране на процесите в лекарствоснабдяването с оглед навременния достъп до терапия на пациентите и насърчаване на конкуренцията в сектора. В аптеките пациентите ще могат да заявяват предварително предписаните им лекарствени продукти, фармацевтите ще могат да правят поръчки за конкретен пациент през НЗИС, а притежателите на разрешение за употреба и притежателите на разрешение за търговия на едро чрез оптимизиране на логистичния процес гарантирано ще доставят лекарствените продукти до избраната от пациента аптека.
Ще се създават условия, след оценка на въздействието, за въвеждане на прогенерична лекарствена политика, която е основана на насърчаване на ефективната конкуренция чрез ускорено навлизане и широка употреба на генерични и биоподобни лекарствени продукти след изтичане на ексклузивитета.
Ще се предложат законодателни промени в обхвата на наказателното право, за да бъдат инкриминирани и строго преследвани престъпленията, свързани с вноса, износа, разпространението и търговията на едро и дребно с лекарствени продукти, поради високия риск, който тези престъпления представляват както за пациентите и системата на здравеопазването, така и за националната сигурност на Република България.
По отношение на кадровата политика в здравната стратегия като целеви препоръки са записани да се разработи и въведе единна информационна система за мониториране на наличния персонал в системата на здравеопазването като част от НЗИС, с цел прилагане на политики за кадрово обезпечаване на системата. Инвестиции в създаването на условия за увеличаване броя на приеманите за обучение студенти по категории медицински персонал, с приоритет за специалността „Медицинска сестра“; усъвършенстване и актуализация на учебните програми на студентите, обучаващи се за придобиване на професионална квалификация по медицинска професия, насочени към разширяване на практическите умения. Научно-техническото и кариерното развитие по медицински специалности, при които се отчитат негативни тенденции (напр. в областта на спешната, психиатричната, педиатричната и първичната здравна помощ, съдебната медицина и деонтологията, по въпросите на дългосрочните здравни грижи и др.) също са сред целите на стратегията, както и целевото финансиране със средства от държавния бюджет специализацията по специалностите, при които се отчита недостиг спрямо нуждите на здравната система.
Като специфични проблеми в областта на общественото здраве са отбелязани майчиното и детското здравеопазване, сърдечно-съдовите заболявания, мозъчно-съдовите болести, ракът, психичното здраве и психиатричната грижа, гериатричната грижа, развитието на донорството и трансплантациите, ограничаването на антимикробната резистентност, борбата с хранителните разстройства и затлъстяването.