На 5 април т.г. в София по инициатива на Българския лекарски съюз и КТ „Подкрепа“ бе проведена дискусия на тема „Колко струва трудът на медицинските специалисти“. Повод за дискусията бе Световният ден на здравето – 7 април, а участие взеха представители на МЗ, на НЗОК, на съсловни организации, на областни и общински болници, експерти, новоизбрани депутати от различни политически партии.
В началото председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев подчерта, че години наред темата за остойностяване на лекарския труд продължава да бъде премълчавана. Но е ясно, че ако не бъде поставена в дневния ред на управляващите и на обществото, съществува реална опасност от крах на здравеопазването. Ниското заплащане е водеща причина всяка година страната да напускат около 500 лекари, а около 1000 медицински сестри да сменят професията си, аргументира се той. Според д-р Грозев с осветляването на проблема от съсловната организация „бъркат в една дълбока рана“, чието излекуване ще доведе до сигурност в здравната система. Д-р Грозев припомни, че през последните две години в БЛС е сформирана специална Комисия по остойностяване на медицинските дейности, която е изготвила методика за остойностяване на труда.
Методиката бе представена в детайли от д-р Здравко Димитров от Бургас, който е член на комисията. От презентацията стана ясно, че в основата на методиката са заложени базисен коефициент за тежест и коригиращи коефициенти. Базисният коефициент представлява цифрово изражение на вложения физически и интелектуален труд във всяка медицинска дейност, отнесена към вложения труд на условно приетата единица „общ медицински преглед“, без да се вземат предвид специфичните условия за изпълнение. Тези условия са заложени в т.нар. коригиращи коефициенти, които зависят от мястото на извършване на дадената дейност, от квалификацията на специалиста, от възрастта и от придружаващите заболявания на пациента, от времето на извършване на дейността, както и от необходимостта от асистент. Д-р Димитров информира, че вече са изчислени коефициентите за тежест за над 5000 медицински дейности.
Минималната работна заплата, минималните осигурителни доходи и реалната цена на труда в здравеопазването бяха на фокус в презентацията на д-р Камен Данов – председател на МФ към КТ „Подкрепа“. Той напомни, че определеният минимален осигурителен доход за лекар у нас е 643 лв., а за професионалистите по здравни грижи – 514 лв. В момента на практика у нас минималните осигурителни доходи се изравняват с минималната работна заплата в сектора, стана ясно от експозето на д-р Данов. Той коментира, че в страните от ЕС стартовата работна лекарска заплата е 3,78 пъти по-голяма от минималната работна заплата, а заплатата на специалистите по здравни грижи е 2 пъти по-висока. По тези критерии и според стойността на минималната работна заплата у нас (460 лв.) синдикатите изчисляват, че българският лекар трябва да получава 1738 лв. стартова заплата, а медицинските сестри – поне 920 лв. Синдикалистите отиват и по напред – ако минималната работна заплата се актуализира според производителността на труда, у нас тя трябва да бъде около 1036 лв., съответно стартовата лекарска заплата – 3800 лв., а заплата на професионалистите по здравни грижи – над 2000 лв.
Д-р Данов коментира и актуалния Колективен трудов договор в здравеопазването. От думите му стана ясно, че правилата, заложени в него, са изпълнени в около 35% от лечебните структури у нас, основно на общинско ниво, както и в специализираните АГ клиники.
Проф. Петко Салчев се спря на различните подходи при заплащане на труда на лекарите. Експертът коментира някои особености на пазара в здравеопазването – наличие на монополни структури, нехомогенност на здравните услуги, непредвидимост на крайния резултат, заплащане от трета страна, както и затруднен достъп на нови участници до пазара.
Експертът акцентира върху различните подходи при определяне на заплатите в зависимост от нивото на медицинската помощ и като основен проблем изтъкна заплащането на труда в болничните лечебни заведения и в ДКЦ. В заключение проф. Салчев подчерта, че няма единна методика за определяне на заплатата на медицинските специалисти, като във всяко лечебно заведение мениджмънтът взема тези решения.
В хода на разгорещената дискусия бяха споделени разнопосочни позиции по темата. Проф. Георги Михайлов бе категоричен, че финансирането на здравеопазването чрез клинични пътеки е погрешно, но пък те са удобни за някои корпоративни интереси. Според него методиката за остойностяване на лекарския труд на БЛС трябва да продължи да бъде дискутирана, а в коригиращите коефициенти да бъдат предвидени и други условия – например нивото на лечебното заведение, в което се оказва медицинската помощ.
Проф. Борислав Китов пък подчерта, че докато пирамидата е „обърната“ – докато първостепенен е предварително определеният консолидиран бюджет, а заплатите са вторични, няма как реално да се приложи една такава методика. Според специалиста, ако се направи реално остойностяване на дейностите в здравеопазването у нас, то ще са нужни поне 6 млрд. лв. годишно.
- Опитите за щастливи пациенти и нещастни лекари са обречени на неуспех, категоричен бе служебният зам.-министър на здравеопазването доц. Атанас Кундурджиев. Според него договорното начало е в основата на баланса в здравната система. Той подчерта, че МЗ, НЗОК, БЛС и синдикатите работят в една посока, но използват различни инструменти. Зам.-министърът коментира и медицинските стандарти като изтъкна, че първоначалният им замисъл да подобрят качеството в здравеопазването не е реализиран, а те са довели до парцелиране на определени области (поради влиянието на някои национални консултанти), както и до влагането на огромни бюджети за изпълнение на изискванията по тях (около 200 млн. лв.). Д-р Кундурджиев се спря и на условията за специализация в страната, като подчерта, че Наредбата трябва да стане по-дружелюбна към младите.
Според д-р Хасан Адемов е необходимо да се дефинират всички компоненти на здравната услуга, а обществото да бъде наясно колко е цената на лекарския труд и кой трябва да я плати. Участие в дискусията взе и президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, който бе категоричен, че заплащането е политически въпрос и докато у нас стойността на труда се изчислява последна и е остатъчна величина, проблемът с възнагражденията ще бъде налице. Подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров подчерта, че наличните средства за здравеопазване трябва да се разпределят така, че това да не влияе върху качеството на грижата. Той изтъкна, че е необходима кардинална промяна на изискванията към болничните лечебни заведения, като се внедрят в практиката телемедицина и аутсорсинг на някои дейности – например на медико-диагностичните процедури.
Много емоционално бе изказването на д-р Николай Кътев за водещата роля на мениджмънта при оценка на медицинския труд. Той призова да се вземат мерки за реалното изпълнение на заложените правила в НРД, в КТД и в методиката за остойностяване на лекарския труд, за да получат българските специалисти възнагражденията, които заслужават.
По време на дискусията бяха защитени различни позиции, но във всички тях бе формулирана една обща цел – час по-скоро българският лекар да получи достойно заплащане за своя труд. Като следваща стъпка от реализирането на тази цел от БЛС и КТ „Подкрепа“ предложиха да се сформира работна група, която да обедини усилията на представители на МЗ, МФ, МТСП, МИ, синдикати и съсловни организации, които заедно да обсъдят и приложат методиката за остойностяване на лекарския труд.
В края на срещата зам.-председателят на БЛС д-р Галинка Павлова обяви, че в навечерието на 7 април съсловната организация дарява на община Хитрино 3000 лв. за оборудване на медицинския кабинет в селото – жест, който за пореден път показва, че въпреки нелекото битие на българските лекари, те винаги са готови да помогнат на своите колеги, на своите съграждани.
