На 28 май т.г. в София бе проведена научно-практическа конференция на тема “Артериална хипертония и метаболитен синдром – актуални проблеми в светлината на европейските методични указания от 2009 година”, организирана от Българската лига по хипертония с подкрепата на фармацевтичната компания Гедеон Рихтер. Участие във форума взеха специалисти по кардиология, ендокринология и др. от цялата страна.
Гост лектор на конференцията бе проф. Серап Ердине – член на Европейския комитет за методични указания и акредитация на специалистите по кардиология и клинична хипертония. Лекцията на проф. Ердине бе посветена на патогенезата на артериалната хипертония. В кратък исторически преглед тя припомни различните теории за причините за поява на заболяването и представи задълбочен анализ на отделните компоненти, които повлияват контрола на кръвното налягане, на най-съществените патогенетични механизми, както и на някои от модерните терапевтични подходи.
- Предизвикателството пред специалистите е да бъдат осветлени различните патогенетични механизми в регулацията на кръвното налягане, като по този начин бъде осигурено доказателство за по-доброто разбиране на мултифакторната природа на хипертонията, обобщи проф Ердине. Тя допълни, че е необходимо да се учи още много както за да бъде открита причината, така и за да бъде намерен най-добрият терапевтичен подход.
На метаболитния синдром бе посветен докладът на проф. Сабина Захариева.
Тя се спря върху различните определения, които през годините са оформили познанието за този комплекс от рискови фактори. Така например дефиницията на СЗО от 1998 г. поставя инсулиновата резистентност в центъра на метаболитния синдром, докато през 2005 г. Международната диабетна асоциация извежда на преден план обиколката на талията.
- Това е параметър, който може да бъде измерен и определен от всеки един лекар – от ОПЛ до специалиста в университетската клиника, подчерта лекторът.
Според статистиката в световен мащаб честотата на метаболитния синдром варира между 20 и 40%, като нараства с напредване на възрастта. Резултатите от проучване сочат, че рисковото състояние е установено при 24% от хората около 20-годишна възраст, докато при над 60-годишните процентът се увеличава двойно. Въпреки липсата на представителни изследвания, специалистите у нас отчитат данни, сходни със статистиката в останалите страни, стана ясно от презентацията.
Проф. Захариева посочи и някои от индиректните последици от метаболитния синдром като сърдечно-съдов риск, белодробни болести, гинекологични заболявания, идиопатична интракраниална хипертензия, мозъчен инсулт, катаракта, карцином на урогенеталния или на стомашно-чревния тракт, флебити.
- Става дума за натрупване на рискови фактори, които в крайна сметка водят до повишена заболяемост и смъртност, коментира проф. Захариева. Тя запозна аудиторията с плана за противодействие на метаболитния синдром. Според международния консенсус основният подход е свързан с оценката на риска и индивидуалните мерки за всеки отделен човек, които включват три основни стъпки – оценка на глобалния сърдечно-съдов риск при пациента; промени в стила на живот; медикаментозна терапия за модифициране на кардиоваскуларните рискови фактори.
В изводите от доклада бе посочено, че измерването на талията трябва да бъде рутинна част от цялостния подход към сърдечно-съдовия риск в стандартната клинична практика.
Наред с това бяха представени резултати от изследване, които показват, че умерената загуба на тегло при затлъстели болни води до значимо подобрение във всички аспекти на метаболитния синдром –холестерол, триглицериди, глюкоза, диастолно и систолно кръвно налягане. В препоръките е казано, че човек трябва да приема между 1000 и 1400 калории на ден в зависимост от възрастта, пола и физическата натовареност. Препоръките включват още от 30 до 60 минути умерено интензивна физическа активност на ден. Проф. Захариева коментира подробно и целите на медикаментозното лечение при високорискови пациенти.
В заключение тя заяви, че определянето само на обиколката на талията, артериалното налягане, кръвната захар, HDL-холестерол и триглецириди замества измерването на скъпи и трудоемки показатели, какъвто е показателят за инсулиновата резистентност. Специалистът припомни, че златният стандарт за установяване на инсулинова резистентност е кламп техниката, който за съжаление е недостъпен в активната практика.
- В този ред на мисли метаболитният синдром е изключително важен и лесно достъпен както за идентифициране на болните с висок риск от сърдечно-съдови заболявания, така и за тяхната превенция, завърши проф. Захариева.
Сериозен интерес предизвика докладът на проф. Светла Торбова, чийто основен акцент бе свързан с рисковете при артериална хипертония и метаболитен синдром, както и с терапевтичния подход. Във въведението тя цитира международни публикации, които търсят отговор на въпроса защо хипертонията е водеща в света причина за смърт и нетрудоспособност. Авторите достигат до извода, че два са основните фактора, които биха могли да бъдат изведени от епидемиологията и от медицинската практика – глобално нарастване на броя на хората със свръхтегло и затлъстяване, връзката лекар пациент в посока неучастие на болния в терапевтичния процес.
- Рискът от сърдечно-съдови и мозъчносъдови заболявания е два пъти по-голям, когато артериалната хипертония е съчетана с метаболитен синдром, обясни проф. Торбова. Тя подкрепи думите си с данни от мащабно проучване, проведено в Северна Италия, чиято цел е била да хвърли светлина върху последиците от метаболитния синдром и да установи връзката между метаболитния синдром, артериалната хипертония и промените в прицелните органи. Резултатите показват, че новопоявилата се левокамерна хипертония при пациенти с метаболитен синдром е два пъти повече, отколкото при болните, при които не е налице комплексът от рискови фактори. Лекторът коментира, че комбинацията артериална хипертония и метаболитен синдром е изключително неблагоприятна по отношение на риска от мозъчен инсулт. Според литературните данни честотата на мозъчния инсулт е три пъти по-голяма, когато са налице и двете компоненти. Много честа последица от съчетанието артериална хипертония, затлъстяване и захарен диабет са значително променените размери на лявото предсърдие и поява на предсърдно мъждене, стана ясно още от доклада.
Специалистът не пропусна да запознае участниците във форума с основните цели при лечението на артериална хипертония и метаболитен синдром, както и с препоръките и правилата, които е необходимо да бъдат спазвани. Тя коментира още предимствата на комбинираната терапия, както и поведението на пациентите при лечението.
В заключение проф. Торбова обобщи, че комбинацията от АСЕ-инхибитори + калциев антагонист е с доказани предимства за постигане на терапевтичен контрол и органна протекция при хипертоници с метаболитен синдром, осигурява висока степен на контрол на артериалната хипертония и редукция на сърдечно-съдовия риск. От друга страна, съчетанието в една таблетка носи допълнителна полза заради повишеното придържане на пациента към терапията.
По време на конференцията пред участниците бе представен клиничен случай от практиката, който нагледно демонстрира ползите от избора на подходяща терапия. В края бе проведена дискусия, по време на която присъстващите получиха възможност да зададат конкретни въпроси към лекторите и да анализират поставените теми.
ФМ
