Под този надслов премина симпозиум на Вьорваг Фарма България, организиран  на 16 февруари т.г. в столицата. Присъствалите водещи невролози от цялата страна имаха уникалния шанс да изслушат академичната лекция на проф. Лъчезар Трайков със заглавие „Галантамин, деменция и болест на Алцхаймер“. Както често се случва обаче, лекцията далеч надхвърли темата, защото съдържаше обзор както на натрупаното експериментално и медицинско познание по актуалната тема за когнитивните нарушения, свързани с възрастта, така и на утвърдените терапевтични практики и очакваните резултати според медицината, основана на доказателства.

Проф. Трайков започна с факта, че galantamine е национална гордост за българската фармакология и родните специалисти имат голям опит – може би най-големия – в прилагането му в лечебната практика. Той подчерта значимата роля на антихолинестеразните средства за развитието на когнитивните науки и дементологията, макар да изтъкна, че така или иначе на този етап единствената верифицирана диагноза на болестта на Алцхаймер е патологоанатомичната. Цитирани бяха резултати от патологично изследване на пациенти с диагноза болест на Алцхаймер – 64% от изследваните действително са имали това заболяване, а 13% са били със съдова болест. Проф. Трайков обясни тези резултати с факта, че особено в началната фаза клиничната картина е твърде сходна, а и антихолинестеразната терапия е подходяща и за съдови деменции, и за болестта на Алцхаймер. Лекторът разказа и за голямо проучване – 20-годишно проследяване на здрави и дементни пациенти, където се наблюдават продължителността на живота, продължителността на живота без деменция и продължителността на живота с деменция. Един от изводите е познат – удължаването на живота е свързано с рязко нарастване на броя на дементно болните – във възрастта от 75 до 85 години 30 процента от наблюдаваните са с деменция. Освен това данните показват, че расте броят и на годините, преживени с деменция. От тези факти проф. Трайков изведе и извода, че задачата на дементолозите е максимално рано да бъдат систематизирани хората в началната фаза, за да бъдат всъщност увеличени годините живот без деменция – т.нар. free of dementia период да бъде максимално дълъг.

По-нататък лекторът се спря на класацията на заболяването по Брак, който очертава 6 степени според мястото на амилоидните отлагания в мозъка, като акцентира върху лекото когнитивно нарушение, което вече официално се признава за предементна фаза на болестта на Алцхаймер. Специалистът изтъкна, че точно лекото когнитивно нарушение е фазата, подходяща за профилактика, но „лекарят трябва да се вглежда не само в епизодичната памет на засегнатия, а трябва да анализира и екзекутивните функции, защото само тогава има шанс да улови болестта дори преди лекото когнитивно нарушение…а и защото целта на терапията в ранна фаза е да се отложи във времето тежката фаза, когато болните вече са социален, икономически, битов, семеен проблем“. „Наличието на дефицит означава необходимост от субституираща терапия с антихолинестеразни средства“, подчерта лекторът. Известни са предимствата на тези средства – те освен че инхибират холинестеразата, стимулират мозъчната дейност и в известна степен протектират. Специалистът даде отговор и на въпроса кое прави galantamine различен от другите антихолинестеразни препарати – доказано е модулиращо действие върху постсинаптичните неврони, като очакванията са, че galantamine има и допълнителна невропротективна функция. Големи проучвания при засегнати от болестта на Алцхаймер, лекувани с galantamine, показват подобрение след втори, трети месец, като след година се достигат изходните нива – особено при лека до умерена степен на заболяването. Изводът на изследователите е, че наред с влиянието върху когнитивните и върху екзекутивните функции се постига ефект и върху поведенческите отклонения. Данните сочат, че galantamine до една година запазва хода на заболяването, а после влошаването става значително по-бавно – което е и големият смисъл на ранното лечение. Резултатите показват още, че при леките когнитивни нарушения се очаква до 2-годишен ефект и още по-голямо забавяне /отсрочване/ на влошаването. Лекторът подчерта още, че специалистите вече имат скала за отчитане на влошаването, за да се даде отговор на въпроса кога точно да се „превключи“ на друг препарат. Според последните препоръки няма смисъл първият контролен преглед да се прави по-рано от шестия месец след старта на лечението, а специален научен Борд е формулирал извода, че не се препоръчва смяна или спиране на лечението с антихолинестеразен препарат поне една година след началото. Клиничната оценка непременно се изгражда и според информация на близките за справянето с всекидневните дейности. Остава обаче препоръката първо да се предложи друг антихолинестеразен препарат, без прозоречен период, без изчакване. Бордът от специалисти дава отговор и на въпроса какво се случва след леката и умерената фаза – приема се, че не е редно да се спре антихолинестеразното средство, би могло да се обмисли прибавяне на миметици.

Проф. Трайков цитира данни от проучвания за влиянието на galantamine при съдова деменция, където се отчита много добър ефект след 6-месечно лечение, подобни са и резултатите при когнитивни нарушения в късната фаза на паркинсонова болест, както и при болест с дифузни телца на Леви.

В заключение лекторът обобщи предимствата на galantamine: влияе върху когнитивните, екзекутивните, паметовите и поведенческите отклонения; има двоен механизъм на действие – антихолинестеразно и модулиращо върху постсинаптичните рецептори; действа и върху пресинаптичните рецептори; улеснява отделянето на ацетилхолин; има допълнителна невропротективна функция; до една година запазва хода на болестта, а после влошаването е много по-бавно, с което се отсрочват тежките социални последици. Проф. Трайков подчерта, че тези изводи от практиката са подкрепени с патологоанатомични доказателства.

Във втората част на симпозиума д-р Павлина Николова -  продуктов мениджър по неврология и ендокринология във Вьорваг Фарма, представи новия препарат на компанията Galantagamma^R, който подобрява когнитивните функции; подобрява дейностите във всекидневието; допринася полза при насложена съдова деменция. Препаратът е в опаковки от 8, 16 и 24 мг, предлага се в капсули с удължено освобождаване и се приема еднократно дневно. Опаковките са удобни – в блистерите са от 7 капсули с надпис на всеки ден от седмицата. За специалистите са ясно описани препоръките за дозиране.

Д-р Николова нарече Galantagammа^R „галантно решение“ при лека до умерено тежка болест на Алцхаймер. И обоснова определението си с метафората, че „когато листопадът подрани, Galantagamma^R помага на специалиста да върне листата по местата им“.