XIV международен конгрес на Югоизточния медицински форум /ЮЕМФ/, проведен в началото на септември т. г. в Бургас, написа нова страница в 20-годишната история на тази уникална неправителствена организация на лекари, съмишленици и приятели, които преодоляват границите между държави и медици в името на по-доброто здравеопазване в регионален, европейски, а и в световен мащаб.
В обръщението си при откриването президентът на ЮЕМФ проф. Андрей Кехайов заяви:
- XIV международен конгрес е специално събитие за мен, защото посветих последните 20 години от живота си да направя нашата организация значима и влиятелна – такава, каквато е днес. Когато отбелязваме такава годишнина си спомням как при създаването не знаехме накъде тръгваме и докъде ще стигнем. Днес с гордост отчитаме обмяна на опит в медицинската наука и практика, много нови познания и незабравими приятелства. Рас-
те броят на участниците в конгресите и конференциите на ЮЕМФ, лекторите са значими личности в медицината и здравеопазването не само в своите страни,но и в различните европейски и световни професионални сдружения, защото на-
шите научно-практически сре-
щи са мултидисциплинарни.
И не на последно място – огромен е интересът към дискусиите за организацията на здравните системи, за правната и институционалната рамка на здравните грижи и етичните аспекти в развитието на медицината, за ролята на съсловните организации. Здравеопазването през XXI век е продължаващо предизвикателство и ние ще продължаваме да надграждаме с принос чрез силата на партньорството и сътрудничеството за едно по-справедливо и ефективно обществено здравеопазване, допълни проф. Кехайов.
На конгреса присъстваха над 250 участници от 16 близки и далечни държави. Сред тях бе и делегация на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, които традиционно партнират на ЮЕМФ и активно споделят своите виждания, тревоги и очаквания за развитие и оценка на труда им в общите тенденции в здравеопазната система.
Специално трябва да се подчертае участието на д-р Алесандра Спедикато, президент на Европейската федерация на работещите медицински специалисти – FEMS. Тя откри кръглата маса „Здравеопазването през XXI век“ с доклад „Недостиг на работна сила в европейското здравеопазване, на база проучвания на FEMS WHITEBOOK“.
В бялата книга на FEMS са анализирани, върху данни от 19 национални съсловни организации, условията за работа на лекарите, отражението на дежурствата върху здравето на специалистите, структурата на работното време и необходимостта то да стане гъвкаво, независимо от изискванията на графиците. FEMS работи усилено и върху изследване на продължителността на живота на спешните медици и на работещите в интензивните отделения. Други фактори, които д-р Спедикато посочи, са феминизацията на професията, липсата на адекватна оценка на допълнителните квалификации и сръчности на кадрите. Дори издигна лозунг „Помогнете на лекарите да достигнат пълния си потенциал“.
„Право на достъп до медицински грижи съгласно съдебната практика на Конституционния съд” – такава бе темата на лекцията на доц. Васил Пандов, преподавател в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, депутат, член на Комисията по здравеопазване в НС. Той разтълкува различни определения за достъпа до медицински и здравни грижи съгласно Европейската конвенция за правата на човека, акцентира върху факторите, които определят достъпността, анализира последни решения на Конституционния съд у нас по темата за лимитите в светлината на факта, че често правото на достъп до здравеопазване се разглежда като част от сферата на социални и икономически права, което е предпоставка да се приема, че това право може да бъде ограничавано, т. е. достъпът не е неограничен…
С голям интерес бе изслушан и докладът на проф. Пол Де Рейв, генерален секретар на Европейската федерация на медицинските сестри – EFN. С чар на ораторите от минали времена проф. Рейв говори за „Ролята на Европейската федерация в рамките на политиката на ЕС, за приоритети при лобирането, за перспективите и тенденциите в сестринството днес“.
Във федерацията членуват 3 млн. медицински сестри от 35 страни, изтъкна лекторът, с което обоснова тезата, че „трябва да се научим да действаме заедно“, нужно е да се лобира внимателно, да се работи по директивите, преди те да бъдат приети. Той формулира и приоритетните задачи – образованието на медицинските сестри, необходимостта от данни кой, къде и какво работи, справянето с насилието на работното място, грижата за безопасността на работното място. Темата бе продължена с доклад на Милка Василева – член на УС на БАПЗГ за „Ролята на професионалната организация и връзката с регулаторните органи”.
Проф. Тодор Черкезов – член на УС на ЮЕМФ, изп. директор на болница „Д-р Атанас Дафовски“ в Кърджали, изнесе лекция, основана на доказателства, за „Управление на човешките ресурси в здравеопазването на база компетентен подход“, като акцентира върху деликатния път от теорията на управлението до възможностите на реалната практика.
„Приемане на иновации в цифровото здравеопазване и здравеопазването в страни с ниски и ниско средни доходи“ бе темата на д-р Тигран Оганесян експерт от Harvard Certified Digital Health, Армения.
Проф. Атанас Щерев говори за „Акушерската професия в България: сравнителен анализ, компетенции и перспективи за развитие в рамките на Европейския съюз“, като се спря на възможността акушерките да работят самостоятелно по определени теми и аспекти както по време на бременността, така и в послеродовия период. Проф. Щерев изтъкна необходимостта от надграждане в образованието, специализация на акушерките и регулиране на възможностите за индивидуална работа, въпреки съпротивата на лекарската общност.
По темите за недостига на медицински сестри и възможностите за промяна, за прилагането на скала за зависимост от грижи в сестринската практика, за обучението на професионалистите по здравни грижи в европейски аспект доклади изнесоха Дими-
тричка Драгиева, БАПЗГ, проф. Маркрета Драганова, МУ в Плевен, ас. Василка Гюрова–Кънчева, МУ в Пловдив.
Д-р Айджан Садикова от Медицинската асоциация на Казахстан, произнесе вълнуващо слово за “Защита на правата на медицинските работници с участието на лекари експерти от други страни”, като призова за повече единение между медиците от различни държави в сферата на медицинската етика и защитата на професионалните права.
Не по-малко интересни и предизвикващи дискусии бяха темите за: киберсигурност и здравна политика; презентациите на учени от Грузия, които през тази година бяха обединени в значима делегация и определяха облика на дискусиите по актуалните медицински и организационни теми; лекциите на делегати от Израел, Беларус, Сърбия, както и на представители на професионалистите по здравни грижи от цялата страна.
В сесиите за хирургични заболявания, за инфекциозни и социалнозначими заболявания бяха споделени наблюдения и изведени изводи от различни аспекти на науката и практиката в тези сфери. Вниманието на аудиторията привлякоха и предизвикаха въпроси лекциите на проф. Ивона Даскалова, проф. Иво Петров, д-р Радослав Ташев, чл.-кор. проф Николай Цанков, проф. Жана Казанджиева и др.
Напълно в духа и традициите на Югоизточноевропейския медицнски форум конгресът завърши с празник, на който бяха връчени награди за принос в медицината, в организацията и реализирането на събитието.
Приз “Заслужил лекар на Югоизточна Европа” получиха: проф. Ивона Даскалова, доц. Николай Белев, д-р Алесандра Спедикато, проф. Тинатин Сипаташвили – за принос в развитието на медицината и здравеопазването, за активно участие в дейността на ЮЕМФ и по повод 20-годишнината на организацията.
Специални награди на ЮЕМФ бяха връчени и на: проф. Пол Де Рейв, Димитър Николов, кмет на Бургас, БАПЗГ – за партньорство и активна дейност в подкрепа на организацията, както и на екипа на телевизия „Тракия” – за обективна работа в отразяване дейността на форума на лекарите от Югоизточна Европа.
На конгреса се състоя и Тържествена церемония за отбелязване на 20-годишнината на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Отличени и наградени бяха активни деятели на асоциацията, допринесли за нейното утвърждаване и развитие като фактор в обществения и социалния живот у нас.