Вие сте в: Начало // Всички публикации, За медицински специалисти // Смели стъпки в лапароскопската урология

Смели стъпки в лапароскопската урология

Доц. Димитър Шишков – началник на урологичното отделение в МБАЛ, Пловдив, пред “Форум Медикус”

- След дълго чакане, неколкократни специализации в Германия по лапароскопски методи в урологичната хирургия и търсене на подходящ пациент най-накрая извършихме първата лапароскопска цистектомия с последващо изграждане на пикочен мехур по метода на Щудер. До този момент такава операция бе правена от д-р Цв. Генадиев с извършване на цистектомия, но не бе изграждан ортотопичен мехур. А ние направихме точно това в България – справката доказва прилагането на метода за първи път у нас.

Хубавото в случая бе, че не чакахме както много наши колеги, които са ходили и по-често на специализации, а решихме бързо, преди да сме забравили наученото от нашите колеги в Германия и другаде по света, да развиваме лапароскопското направление в урологията. Защото урологията се оказва изостанала в лапароскопските техники в сравнение с другите хирургични специалности в България. Може би и защото урологията е недофинансирана като цяло, което затруднява закупуването на апаратура.

Това, което направихме по време на операцията, фактически е най-сложното в урологичната хирургия. Няма по-сложен вариант, особено когато се върши от човек, а не от робот.

Пациентът, когото подбрахме за операцията, е слаб мъж на 78 години. Самата операция бе извършена сравнително бързо – за около 2 часа, което също е своеобразен рекорд. За сравнение при сродни интервенции са необходими 4-5 часа за отворена операция. Ние сме натрупали вече достатъчно опит и при отворените, и при лапароскопските операции и в случая нещата вървяха много гладко, по план, макар да бе първа по рода си и за нас. Извършихме цистектомията и през отвора, който използвахме за изваждането на увредения пикочен мехур, спуснахме бримка от тънко черво и моделирахме мехура по метода на Щудер, като имплантирахме ортотопичен мехур.

Ние работим по тези проблеми вече 10-12 години, но това бе постижение в цялата съвкупност, която ви представям за конкретния случай. Никой не прави лапароскопски ортотопичен мехур, дори колегите на Запад се отказаха и се върнаха към отворения вариант, който е по-сигурен. Защото при лапароскопското извършване на втората част от операцията има голяма опасност от изпускане на черна бримка, изтичане на черна маса в корема с всички негативните последствия от това, които колегите знаят.

Пациентът е жив и здрав, този пикочен мехур не може да бъде отхвърлен, защото е от собствена тъкан. Въпросът е да не бъдат развити впоследствие ацидози или други биохимични реакции. Последно се видяхме с първия пациент преди около месец, а вече има още трима души, оперирани по същия начин. Може да се каже, че вече трупаме опит и смятаме да “натиснем” сериозно върху лапароскопската техника, да я популяризираме, защото явно имаме малко повече смелост от другите колеги – не повече знания, а повече смелост.

Един западен професор от Хале беше казал, че разликата между този, който прави, и онзи, който не прави, е само смелостта. Защото знанието повтаря същите стъпки, каквито са при отворените операции.

Ние имаме самочувствието да развиваме лапароскопския метод, но и си поставяме по-високи цели. Пловдив трябва да си върне мястото като най-добър медицински център на България. Едно време Пловдивският медицински университет е бил най-добрият. Това, разбира се, е едно благородно съревнование, в никакъв случай не искам да поставям нещата другояче. Нашият опит може да бъде “облечен” в цифри – в клиниката правим 2500 операции годишно, разполагаме с 40 легла. Единственото нещо, което не извършваме, са лапароскопските операции с робот, макар че в други страни това вече е рутинен метод, а робот там има почти във всяка болница.

Хубавото е, че след извършване на такава операция няма никаква последваща болка. Второ – работи се на микроскопско ниво, всичко се извършва много прецизно. Дори и малки остатъци от туморни образувания или други процеси се улавят и отстраняват много по-лесно, защото се вижда много по-добре. За разлика от отворените операции, при лапароскопската интервенция няма кървене, ние въобще не използваме хемотрансфузия следоперативно. Тоест всички рискове, свързани с преливането на кръв и биопродукти, също са избегнати.

Този метод преодолява и т.нар. възрастови ограничения. Той може да бъде прилаган на практика при всички хора. Едно изследване на японски медици доказва, че имунната система при големите операции “пада” много повече, отколкото при лапароскопските оперативни техники. Неслучайно колегите по света са се ориентирали и работят изключително по този метод. Ние – уролозите в България, сме достатъчно подготвени като познание, техника и сръчност, за да можем да приложим метода и у нас. Не ни достигат средства и болните трябва да си плащат всичко. Ето защо държавата трябва да бъде повече ангажирана и нещата ще си дойдат на мястото.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.