Адекватно остойностяване на труда и възможности за по-добро кариерно развитие бяха сред основните теми на извънредната Национална конференция по патология, проведена на 1 и 2 юни т.г. в София. Поводът бе продължаващото бездействие на институциите, които от години са запознати с трудностите пред българските патолози, но все още не могат или не искат да потърсят решение на проблемите.

Непосредствено преди началото на форума настоящият и бившият председател на Българското дружество по патология – проф. Николай Хаджиолов и доц. Маргарита Каменова, направиха изявление пред медиите, в което изложиха вижданията си за изхода от кризата в специалността.

Проф. Н. Хаджиолов:

Обещанията остават на думи

- Клиничната патология е основна медицинска специалност, която е свързана с поставянето на окончателната диагноза. В спешната интраоперативна диагностика например за броени минути трябва да се реши дали е необходимо да бъдат отстранени част от орган, цял орган или се налага обемна операция. От нашата диагноза са зависими впоследствие видовете лечение, контролирането или прекъсването на терапията. В наши дни съществуват някои модерни изследвания, които определят дали болните са подходящи за специалните прицелни препарати, за имунотерапия и др.

За съжаление обаче в България патологията е изправена пред много сериозни проблеми. Така например преди десет години у нас практикуваха около 300 специалисти, а днес вече сме малко над 100 души. На практика това е критичният минимум. Наред с това колегията ни се състарява и все повече са патолозите в пенсионна възраст. Различните ръководства на Българското дружество по патология многократно алармират институциите за нашите проблеми, но до момента няма резултати.

Младите колеги не желаят да специализират. Както казах, патологията е основна медицинска дисциплина, която е свързана с микроскопски умения, с много широка медицинска култура, трудоемка е. Доскоро имаше трудности с уреждане на въпроса за специализациите, но основният проблем остава ниското възнаграждение. За да бъде обучен един патолог и да натрупа опит, минават около 15 години от неговия живот. И в същото време трябва да работи за 650 лв., което според мен е напълно неадекватно и нереалистично.

През изминалата година в Народното събрание бе проведена кръгла маса, по време на която бе разисквано състоянието на патоанатомията у нас. Участие във форума взеха проф. Майкъл Уелс, който по това време бе председател на Европейската асоциация на патоанатомите, както и двама експерти по линия на ЕС. Представени бяха интересни доклади, проблемите бяха изложени, но до този момент не виждаме никакво развитие.

Проблеми съществуват и по отношение на оборудването. Единични лаборатории в страната са обзаведени с модерна апаратура – предимно в университетските структури, но като цяло съществува сериозно неразбиране от страна на болничните мениджъри за необходимостта от модернизиране на звената. В същото време модерните имунологични и хистологични изследвания са на практика недооценени. Така например НЗОК остойностява една биопсия на 16 лв., което е крайно недостатъчно. При операция на млечната жлеза клиничната пътека е оценена на около 1000 лв., а тези 16 лв. не могат да „покрият“ огромния труд, който включва спешното изследване по време на операцията, изследването на всички лимфни възли и скъпо струващите допълнителни изследвания. В Европа всичко това струва около 700 евро средно. Не става дума за прищявка от наша страна, а просто за един апел за промяна.
За участие в настоящата конференция поканихме представители на НЗОК, на БЛС, на МЗ, омбудсмана. Желанието ни е по някакъв начин да се промени моделът на финансиране на дейността. Това може да стане чрез фиксирано покачване на основните заплати, като по този начин колегите ще разчитат на гарантиран доход и ще имат стимул да се занимават с тази професия. Ако предположим, че един специализант по патология взима 3 минимални работни заплати, то асистентът трябва да взима повече. Увеличаването на възнагражденията като част от клиничните пътеки ми се струва доста трудно, защото самите пътеки са неодооценени.

Доц. М. Каменова:

Уж има разбиране, а няма реакция

- Тъжно е, че вече години наред занимаваме с нашите проблеми обществеността, медиите, както и ръководни фактори в МЗ, в НЗОК и в БЛС. Получаваме разбиране, но на практика липсва адекватна реакция.

Единственото, което бе постигнато, е увеличаването на възнаграждението на специализиращите по държавна поръчка на четири минимални заплати. Получихме също така разрешение да работим на втори трудов договор, защото с малкия брой специалисти не можем да задоволим нуждите на болниците в страната – според Закона за лечебните заведения във всяко лечебно заведение трябва да има патолог. Това обаче води до голямо натоварване на колегите, които продължават да работят, за да покрият финансовите си нужди, лишава ги от възможността за специализации, усъвършенстване и водене на спокоен професионален живот.

Колкото и комерсиално да звучи, основното искане е свързано с подобряване на финансирането. Защото заплащането е мярка за цялото отношение към съсловието и на поведението на обществото към дадена гилдия. Настояваме статутът на патолозите да бъде повишен и да не бъдем пренебрегвани, както се случи преди няколко години, когато бе правена класификация на специалностите – бяхме поставени в графата „други“. В целия цивилизован свят патологията е една от шестнадесетте основни дисциплини, а у нас сме оставени на волята на изпълнителните директори, които се ръководят от печалбата на съответната клиника. Печалбата от своя страна е свързана с цените на клиничните пътеки, за които е излишно да казвам, че са остойностени крайно несправедливо. Нашият труд е приравнен на сумата от 12,98 лв., която е в доболничната помощ и която съответства на едно блокче с два препарата. Държим да спазваме стандартите и на един опериран болен пускаме между 10 и 25 блока. Тъй като това не е включено в пътеката, изпълнителните директори с чисто сърце заявяват, че не носим доходи на болницата, поставят ни в категорията „други“ или ни приравняват с минималния коефициент, който се дава за т. нар. параклинични звена.

Парадоксалното е, че нито едно лечебно заведение не може да функционира без патолог, всички разбират това в разговор, но няма никаква реакция. През годините многократно сме предлагали варианти, чрез които да бъдат увеличени приходите ни от НЗОК:

- да бъде създадена специална пътека за патолого-анатомичната дейност, както при ендоскопските изследвания;

- да ни се даде процент от тази клинична пътека, в която нашето заключение е водещо и отговорно за окончателната диагноза;

- реално да се остойности трудът ни в клиничната пътека, а не както е сега.

Желанието ни е да седнем на масата и да обсъдим коя възможност е най-подходяща, най-безболезнена и най-удобна както за НЗОК, така и за нашите колеги. Вече проведохме среща с управителя на НЗОК и съм удовлетворена от неговото желание да бъдат направени първите стъпки към реална оценка на дейността не само на патолозите, но и на колеги от други специалности. Защото в България е налице много голяма диспропорция във възнагражденията. Това е неморално и неетично. За съжаление законът позволява такива драстични разлики, които действат и върху психиката на колегите патолози.
В момента в България функционират над 400 болници, които продължават да се увеличават, въпреки че това е в разрез с официалната политика както на държавата, така и в ЕС. За да успеем да осигурим пълно покритие със специалисти, са нужни около 350-400 патолози, а ние сме малко над 100. В нашата специалност застаряването на кадрите е особено силно подчертано. Приблизително около 60 са практикуващите патолози в пенсионна възраст. Всяка година се пенсионират между 8 и 10 специалисти, а новите колеги са не повече от 4-5 души. В същото време във Великобритания са предвидили 2% увеличение на броя на патолозите до 2020 година.

Още веднъж държа да подчертая, че патологията е гръбнакът на диагностиката. Това важи с особена сила за онкологичните заболявания, които в момента са от изключително социалномедицинско значение. В същото време науката напредва с много бързи крачки в тази област. Именно затова, когато настояваме за по-добър статут на патолозите, визираме не само финансовото стимулиране, но и осигуряването на подходящи условия и оборудване според ранга на лечебните заведения. Университетските болници би трябвало да бъдат водещи и да разполагат с достатъчно модерни технологии.

Разбира се, въпреки трудностите ние се стремим да не изоставаме от съвременните тенденции. В същото време се съобразяваме с изискванията на нашите химиотерапевти, които имат много добри правила, изработени на базата на консенсус. На доста места в страната вече се провежда имунохистохимично изследване, което служи като основа за модерните прицелни терапии. Въвели сме изследване за HER-2 рецептори при рак на млечната жлеза, изследваме някои маркери при карцином на белия дроб, на дебелото черво, при невроендокринните и гастроинтестиналните стромални тумори. Всичко това ни струва прекомерни физически усилия, а няма на кого да предадем опита си.

Много неща могат да бъдат направени: да се стимулира образованието, да се даде възможност на повече колеги да участват в европейски дружества, ние да организираме научни форуми. Но са необходими доста средства. Все още изоставаме в областта на сканиращата хистология. Става дума за много модерен метод, който у нас се извършва само на едно място, докато в Германия например разполагат с 40 апарата. Би трябвало да се поработи върху въвеждането на повече софтуерни програми, както и на

телепатология. Необходимо е също така да бъде регламентирана консултативната помощ – второто мнение, което изобщо не съществува в алгоритмите на клиничните пътеки. То обикновено се осъществява за сметка на пациентите, а тази дейност е абсолютно необходима и е приета като стандарт в повечето страни.

Разполагаме с достатъчно лабораторен персонал, но липсата на подходяща апаратура в областните и в общинските болници пречи на доброто качество на работата. Оказва се, че на много места все още се работи с парафинови блокчета, без те да са включени в специални касети. Даже и в университетски болници препаратите се покриват не с канадски балсам и покривни стъкла, а с ленти и с лак. На практика в тези болници изоставаме със 100 години. Затова преди години поставихме въпроса пред МЗ – да се осигури едно общо закупуване и снабдяване на всички отделения по патологоанатомия – да бъдат те оборудвани с минималните средства, но да бъдат на високо ниво. Всички тези неща са залегнали в стандарта, който изработихме още през 2002 година.

Трудно мога да кажа какъв бюджет е необходим, при положение че няма фактическо и реално остойностяване. Но ако ни се постави такава задача, можем да съберем данни и да представим пред МЗ точно какво е необходимо, за да покрием изискванията.

Форумът на българските патолози бе съпътстван от научна програма, посветена на актуалната тема за невроендокринните тумори.