Вие сте в: Начало // Всички публикации // Да възстановим баланса в системата е важно

Да възстановим баланса в системата е важно

Това твърди новоизбраният председател на РЛК в София проф. Милан Миланов специално пред „Форум Медикус“
- Както е известно, Софийската районна лекарска колегия е най-голямата структура в Българския лекарски съюз – членуват около 11,5-12 хил. души, от които активни ( хората, които плащат членски внос) са около 8 хиляди лекари. На практика това са малко под половината лекари в страната. Големият проблем е, че тези хора са принудени да работят в една система, в която цари пълен хаос. При наличието на толкова много видове болници – общински, университетски, ведомствени, частни, софиянци намират едно изключително несигурно здравеопазване. Действително достъпът до висококвалифицирани специалисти и болници е най-добър. Но е и най-объркан, защото изборът е оставен на пациента. Това е правилно, така трябва да бъде и така го заложихме през 1998 г. Но в момента хората са безкрайно объркани. Често се шегувам, че се върнахме в 80-те години на миналия век, когато „връзките“ бяха всичко. Всеки един от нас, по-известните лекари в София, всекидневно е подложен на „тормоз“ от близки, от роднини, които търсят контакт с определен специалист. Този хаос може да бъде регулиран много лесно, като се следват правилата и законите, които заложихме в началото на реформата. Но характерното за нас, българите, е това, че не обичаме правилата. Това се отнася не само за здравеопазването, но и за всички останали сфери.
На 9 януари т. г. проведохме първи управителен съвет, по време на който взехме решение да инициираме среща с хората, които отговарят за управлението на здравеопазването в София – кметът г-жа Фандъкова, представителите на здравната комисия към общината, зам.-кметът по здравеопазване и т.н. Идеята е да поговорим по въпросите, които най-много ни вълнуват.
Наред с това наближава изборният събор на БЛС. Софийската колегия е призвана не само да участва в този форум, но и да номинира свои кандидати за управлението на съсловната организация във всички аспекти и комисии. Това е нещото, което ще решаваме през следващия месец-месец и половина. Датата за събора още не е обявена, но предполагам, че ще се проведе в началото на март т.г. В противен случай отново ще попаднем в смешната ситуация от преди няколко години, когато министърът ни организира събор. Разбира се, всекидневието ни е пълно с много други проблеми, които може би изглеждат дребни, но всъщност са животоспасяващи за пациентите.
Управлението на структура като нашата е трудно, но според мен този път управителният съвет е конструиран добре – включени са представители както от най-големите болници в София, така и от доболничната помощ. Възнамеряваме с много ускорени темпове да започнем да развиваме дейност, за да върнем отново някои неща, които през последните 7-8 години бяха тотално изоставени. На първо място е необходимо да възстановим договорното начало. Крайно време е също така да върнем НЗОК на хората, които внасят средства. Задачата на институцията е да обслужва именно здравноосигурените, а не да бъде национализирана. Наред с това ще се занимаем с протоколите за действие по различните специалности. Надявам се още, че ще направим доста сериозна стъпка в подпомагането на МЗ по въпроса за спешната помощ, и то най-вече в медицинската част – за квалификацията на персонала на спешните центрове в България, както и за дефинирането на болничната спешна медицина.
Разбира се, налице са доста неща вътре в самия съюз, които трябва да бъдат поставени в условията на 2012 година. Защото през изминалите 10-12 години лекарският съюз по
собствени вътрешни причини
разби това, което бяхме изработили като законови и подзаконови актове относно съсловните организации. Това в общи линии са най-важните неща, които предстоят.
По време на управителния съвет се обединихме около тезата, че лекарският съюз е необходимо да започне да се занимава с тази част от здравната система, която е в неговата област – медицината. За съжаление тези неща не се случват. Голяма част от колегите искат да се превърнем в нещо като профсъюзна централа. С това аз никога не мога да се съглася. Профсъюзите имат своето място, а от страна на БЛС медицината бе загърбена.
Не знам кой какво разбира под понятието лекарска камара. Имам чувството, че много хора говорят за това, без да са наясно за какво става дума. През 1990 г. бях представител на България на конгреса на лекарската камара в Германия. Бяха изключително трудни времена. Тогава Западна Германия внесе за един ден 30 млрд. марки в касата на Източна Германия. Ето, по този начин се започва реализацията на една реформа. Защото в последните години ми омръзна да чувам израза: „Вие се реформирайте, а ние ще дадем пари“. Това го няма никъде. На първо място трябва да се посочи с какви финансови средства разполага държавата и как с този ресурс може да бъде подпомогната реформата.
Всеки ден в България
възникват нови
много сериозни ситуации – въпросите за лекарските грешки, за новите методи за лечение и тяхното приложение, както и много други. Крайно време е лекарският съюз да започне да излиза с точни послания по тези теми както към обществото, така и към колегите. Много съм доволен, че ще оставя на следващия председател на Етичната комисия и на БЛС една завършена работа по темата за лекарските грешки, с която ужасно много се спекулира. Става дума за подробно разработена теза, в която се определя понятието лекарска грешка, като са направени и предложения за промени в законодателството. Искрено се надявам бъдещото ръководство на лекарския съюз и на Етичната комисия да реализират тази теза. Разбира се, за това ще бъдат необходими 3-4 години, но като цяло колегите са съгласни с мен. По тази тема имахме специален събор в Равда.
Само преди броени дни Светият синод направи абсолютно безсмислено обръщение по въпросите за ин-витро процедурите и сурогатното майчинство. За мен лично това е несериозно, защото църквата е изгубила онзи авторитет, който може би е имала преди 60 години. Друг сериозен проблем възникна при интервенционалната кардиология. Става дума за превъзходен метод, който обаче беше дискредитиран до степен, в която хората отказват да им бъдат извършвани коронарографии или други изследвания. Не бива да забравяме и шума около акушеро-гинекологичната помощ. Такива „черни“ поредици са се случвали и преди, старите лекари могат да го потвърдят. Стигна се до там жени да казват, че ги е страх да отидат да раждат. По всички тези въпроси ръководството на БЛС даваше инцидентно някакви становища. А проблемите би трябвало да бъдат разгледани именно в нашия съсловен кръг. Много са сериозни проблемите в целия аспект на педиатрията. Неблагополучията в специалността се дължат на системата, а не на личните качества на лекарите.
За мен ще бъде голям успех, ако Софийската лекарска колегия съумее да изведе всички тези въпроси като цел, задача и път, по който да се върви. Казвам го като лекар, а не като председател на РЛК. Защото най-важното е да бъде възстановено доверието между лекари и пациенти. Само по този начин БЛС ще заеме мястото, което е отредено на съюза през 1998 г. чрез законите и подзаконовите актове.
Според мен здравеопазването не може да продължава да се развива в това
състояние на хаос
Нарушени са равновесието и балансът между трите системи – медицина, финансиране и здравна система. Ако през оставащата година и половина от мандата управляващите успеят да постигнат този баланс, без непрекъснато да говорят за реформи, ще мога да кажа, че са направили нещо. Защото реформа е точно определено понятие с точно определени параметри. В нашата сфера те са три – собственост, финансиране, функции. Ако не променяме нито едно от тези неща, за каква реформа говорим. Нито е променена собствеността на лечебните заведения, нито се променя финансирането, нито се променя функцията на лечебните заведения. За каква реформа става дума? Нещо, което управляващите през последните два мандата не искаха и не можеха да разберат, е, че ако говорят за реформа, те можеха да я развиват екстензивно или интензивно. Екстензивното развитие приключи между 2002 и 2004 г. и след това трябваше да продължи да се развива интензивно. От това имаше нужда. Разбира се, по-лесно е да продължиш да правиш екстензивно развитие. Идва един момент обаче, в който това започва да струва по-скъпо от самата система и тогава се стига до парадокси. Ще припомня как преди две години отведнъж бяха отрязани средствата за болниците и приемът бе ограничен. Политиците извършиха това, без да осъзнават, че трите системи работят най-добре в баланс една с друга.
Може би някои от колегите няма да се съгласят, но за мен най-важна е финансиращата система. Ние приехме тоталния солидарен осигурителен модел на Западна Европа. И този модел, в който всички се кълнат, трябваше да бъде развит, като пътят бе само един – включване на доброволните здравноосигурителни фондове. По този начин щяха да отпаднат редица недоразумения. За съжаление нито предишното, нито сегашното управление „вкара“ доброволните осигурителни дружества в истинския модел на финансиране. В момента фондовете са малко над 20. Ако бяха пуснати на пазара, но с ясната презумпция какво ще правят, за няколко месеца щяха да останат 3-4, защото другите нямаше да издържат на конкуренцията. След като сме приели осигурителния модел, трябваше да го реализираме. Сега изглежда, че много хора, които участваха в реформата и се хвалят с постиженията си, не са наясно какво точно са вършили. За нас колът, около който се въртеше цялото здравеопазване, беше финансиращата система. Ако искат да изместят акцента към здравната система или към медицината, нямам против. Както вече казах, най-важен е балансът между трите.
Преди 4-5 години един министър обяви НЗОК за единствен финансиращ орган. Такова нещо няма никъде по света. Здравната каса заплаща само медицинската услуга и нищо повече. Затова е създадена. Грижа на собственика е да поддържа лечебното заведение по отношение на дълготрайни материални активи, на апаратура, на строителство, на ремонти и т.н. Сега чувам, че БСП са сезирали Конституционния съд за трансфера от 100 млн. лв. от НЗОК към МЗ. Защо точно те, които орязаха парите на министерството, решиха да попитат къде ще отидат тези 100 млн. лева. Ще отидат за закупуване на апаратура, за дълготрайни активи, за провеждане на търгове за медикаменти, малко от които останаха към МЗ. В този ред на мисли за мен е категорична грешка прехвърлянето на обществените поръчки за лекарства за онкоболни и пациенти на хемодиализа към болниците. Това са държавни приоритети и министерството бе длъжно да ги задържи. Да организира прозрачни и евтини търгове, а не да дава възможност на директори на болници да се облагодетелстват. Разбира се, че касата ще отпусне пари, защото от бюджета няма как да се взимат тези средства и няма откъде да дойдат. Да не го бяха правили, когато разумните хора казваха, че това е грешка. Защото именно този момент директно завъртя трите системи в
тежък водовъртеж
Някой трябваше да мисли с главата си, защото това бе последвано от национализиране на касата. Финансовият министър е наследил този инструмент, може да прави каквото си иска. Което и се случва през тези две години и половина. Финансовият министър няма какво да прави в здравеопазването. Преди няколко години той пристигна на събора в Равда и заяви, че ще ни направи финансиране и даже щеше да остойностява дейностите. И до ден днешен нищо не е направено. Истината е, че неговите хора са неграмотни по тези въпроси, а и кризата им дойде в повече.
В същото време не може в бедна държава като България да има толкова здравнонеосигурени. Човекът, който не се осигурява, е престъпник. Той краде пари от тези, които си плащат вноските. В цяла Западна Европа това се счита за кражба. Ние към кого проявяваме милост? Към крадците на парите на другите или искаме да стимулираме тези, които си плащат вноските. Става дума за нищожна сума, при положение, че има основни големи групи, които държавата осигурява. А и държавата трябва да поеме ангажимента да плаща пълния размер на вноската.
Нека погледнем историята на сегашното управление, при което се смениха трима министри. Първият се прочу с това, че иска да затваря болници. Тази здравноосигурителна система е правена за определен брой лечебни заведения. Ако ти извадиш една болница, колкото и малка да е тя, колкото и да не работи, колкото и да няма квалифициран персонал – ти нарушаваш другите две системи на едно цяло населено място – т.е. нарушаваш медицината и здравната система. И не се получава никакъв баланс. Най-близкият пример е болницата в Радомир. Някой би попитал какво толкова се е случило. За нас нищо, но нека попитаме хората в Радомир. Тази болница не е правена от този министър или от това правителство. Заложихме нещо много важно: икономическо „закриване“ на неефективните лечебни заведения. Това означава, че ако се спазват правилата, една болница, която доказва своята неефективност и самото общество в конкретното населено място няма нужда от нея, тя умира сама. Не я затваряме по административен път. Съвсем друг е въпросът, че у нас се величаят някакви „мантри“, като здравната карта например. Здравна карта има одобрена, приета от парламента още през 2001 година. Населението в България варира непрекъснато във времето. Никой не може да каже, че ако в един град днес живеят 20 хил. души, дали утре няма да бъдат 10 хиляди. Т.нар. здравна карта закотвя нещата, тя е само един стопер на другите две системи. Когато бе изработвана, трябваше да бъде съобразена с другите две системи. Защото някои по-бедни области не могат да наберат достатъчно средства чрез осигурителния модел и да платят заплатите на чиновниците в РЗОК, а какво остава за разплащане с болниците. Така прехвърлянето на средства от един регион в друг води до невероятни скандали. В същото време спешната помощ и ОПЛ не са подготвени да поемат тежестта на медицинското обслужване след закриването на една болница – няма възможност да транспортират пациенти, не достигат направления и т.н. По този начин настъпва тоталният хаос, който се наблюдава на територията на цялата страна.
За съжаление точно в тези най-важни аспекти БЛС не
„поведе хорото“
Не казвам, че не участва и не работи. Но не поведе хорото. А защо БЛС трябва да поведе хорото? Защото в крайна сметка финансирането и здравната система опират до медицината. Погледнато реално, оплакванията на пациентите от лекарите – като грешки, като административни нарушения, са много малко. Хората не осъзнават това, защото за тях ние сме олицетворение на трите неща.
Последните няколко министри се изживяват като Наполеон в здравната система, но изглежда не си задават въпроса как е завършил той – доста безславно. А всички произхождат от редиците на съсловната организация. Бил съм председател на БЛС, а след това зам.-министър на здравеопазването. Осъзнавам, че разликата в двете позиции е огромна. В никакъв случай не бих могъл да кажа, че след като някой е станал министър, е изневерил на БЛС. Това не е вярно. Той просто изпълнява други функции. Проблемът е, че тези хора не искат да разберат, че само в симбиоза с БЛС могат да направят много добри неща. Още повече че БЛС е една законова организация, с която не можеш да се пребориш по никакъв начин. Всеки, който е опитвал да се пребори с лекарите, не е завършвал добре.
Общувам с колеги от цялата страна. Огромната част от лекарите очакват ред, правила, спокойствие и добро заплащане. Искаме да ни оставят да вършим работата си така, както са ни учили и както ние учим тези след нас. Искаме българските граждани да не се съмняват в нашите качества, в нашия професионализъм.
Това е трудно за реализация, ако между системите не съществува необходимият баланс. Това е нещото, което в крайна сметка, не се разбира. Ако от софийската организация съумеем да „поведем хорото“, тогава бързо ще се опитаме да възстановим това, което липсва. По тези въпроси имаме доста сериозни поддръжници както сред големите, така и сред по-малките лекарски колегии. Ако съумеем да насочим първично заложената в нас енергия, може би ще успеем да понесем несгодите на днешния ден много по-лесно.

Записа Георги ГЕОРГИЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.