Парите за здраве не стигат. Не само в България, но също в Германия, Швейцария, дори в САЩ. И това съвсем не означава, че са малко като количество.
Наличните у нас около 3,6 млрд. лв. (без да броим допълнителните 1,6 млрд. лв., които вадим от джобовете си, за да доплащаме за лекарства и лечение) са скромна сума като процент от брутния вътрешен продукт на страната (около 4 на сто) и са направо смешни в сравнение с европейските бюджети за здраве. Но на фона на стандарта в държавата и население от под 7 млн. души не са никак малко пари. На практика целият ни сектор разполага с над 5 млрд. лв., което прави между 700 и 800 лв. на човек годишно, и то при положение, че абсолютно всички ползват здравната система едновременно. Солидарният принцип на осигуряване позволява средствата да се разпределят за най-нуждаещите се, а проблемът е, че винаги има какво повече, по-ново и по-добро да се заплати с милиардите за здраве.
Медицината толкова много се разви през последните години, че ресурсът, който може да задели всяко едно общество, е неспособен да обезпечи революционните открития на съвременната наука. Каквито и осигуровки да се събират, те никога няма да бъдат достатъчни за медикаментите и апаратурата от последно поколение. Трудът на всички лекари, лаборанти и изобретатели също е неизмерим, особено когато става дума за открития. Тенденцията отдавна е налице, а перспективата е повече от ясна – парите за здраве не стигат, но ще продължават да липсват и занапред.
Старо и болно население
Едно от най-големите предизвикателства пред здравните системи по света е демографската криза. Населението в глобален план прогресивно застарява, а това е свързано с повече болести, повече лекарства и медицински грижи за хората.
От друга страна, диагностиката непрекъснато се подобрява, което автоматично увеличава и броя на болните. Вярно е, че колкото по-рано се открие дадена диагноза, толкова по-големи са шансовете тя да бъде добре контролирана и дори преодоляна. Но не бива да се пренебрегва и фактът, че поддържащото лечение става по-продължително и също гълта повече ресурс.
Според отчетите на Световната здравна организация социалнозначимите заболявания тормозят все повече и все по-млади хора, а хроничните придобиват статут на епидемия. Прогнозите са, че до 2050 г. разходите за лечение на най-разпространените болести ще нараснат между 3 и 5 пъти, а заради смъртни случаи и инвалидизация световната икономика ще губи десетки и стотици милиарди.
Само един пример. Почти 2500 тона антибиотици изпива човечеството всяка година, за да се спаси от инфекциозните заболявания. Но хапчетата вече не помагат и дори по-лошо – честата им употреба ги превръща в неефективно средство за борба с бактериите, алармира през последните години Европейската комисия. Инфекциите стават все по-резистентни към съществуващите лекарства, защото хората все по-често злоупотребяват с тях. А това води до непосилни разходи за здравните системи в Европа. Всяка година страните на Стария континент изразходват над 1,5 млрд. евро повече за допълнителни процедури вследствие на медицински усложнения или продължително лечение без резултат. Очаква се през 2050 г. загубите да скочат до 2,9 трилиона долара, а допълнителните разходи за лечението и за социална издръжка само на един пациент с резистентна инфекция да достигнат 80 000 долара.
Лекарства за милиарди
За да се излекува едно състояние, разбира се, са необходими медикаменти. Появата им обаче е свързана с големи инвестиции за разработка, производство, клинични изпитвания и прочие. Обикновено процесът продължава няколко години, а разходите рядко са под 1 млрд. евро.
Индустрията с радост би дала толкова пари, ако успее бързо да ги възстанови и да печели от продажбите. В днешно време обаче терапиите на все повече заболявания стават персонализирани, което изправя производителите пред сериозно предизвикателство. Да създадеш точното лекарство за точния човек е чудесно от медицинска гледна точка (защото продуктът наистина ще действа), но е икономически непривлекателно за фармацевтичните производители. От една страна, ще трябва да ангажират огромни ресурси, а от друга – да се примирят с твърде скромни продажби, защото персонализираните лекарства не са предназначени за масова употреба. И ако все пак решат да инвестират, крайната цена на продукта със сигурност няма да бъде по силите на пациентите и ще трябва да се покрива с наличните в държавата публични средства.
За богатите икономики подобни разходи може и да не са проблем, но за страните с по-скромни средства осигуряването на съвременно лечение определено ще бъде трудно. За да не се ограничава достъпът на пациентите до лекарства, се разработват специални социални програми за субсидиране на правителствата, а някои държави дори обединяват пазарите си, за да получат по-ниски цени и по-добри условия за доставка.
България и Румъния например още от миналата година водят преговори за общи поръчки на лекарства и ваксини, а съседните Сърбия и Унгария отдавна са се споразумели. Механизмът се ползва успешно също от Белгия, Люксемург и Дания, а на нас ни е препоръчан от Европейската комисия като част от съветите за по-добра колаборация между държавите – членки в общността.
Скъпата нова апаратура
По подобен начин стои проблемът с новата и скъпа медицинска апаратура.
Да вземем например един PET/CТ скенер. Всяко едно от устройствата в този клас струва между $2,6 и $4 милиона, без да се включват разходите за консумативи и поддръжка. Апаратите от последно поколение са още по-скъпи и са по силите само на най-богатите клиники в света, защото сумата за закупуването им идва от собствения им бюджет (освен ако не са осигурени с държавни пари от министерството или пък с евросубсидии по оперативните програми).
Колко болни би трябвало да минат през лечебното заведение или колко висока трябва да бъде цената на процедурата, за да се възстанови подобна инвестиция? И дали изобщо може да се разчита на това хората масово да ползват точно тази скъпа диагностика, когато здравната политика е насочена към свиване на излишните разходи и намаляване на заболяемостта?
В този смисъл лечебните заведения са в истински Параграф 22. Ако си купят модерна апаратура, рискуват да изпаднат в несъстоятелност. Ако си спестят парите пък, това ще доведе до повече и по-големи разходи за лечение. Една грешно поставена диагноза заради лоша диагностика води след себе си скъпи медицински усложнения, повече лекарства, а понякога и загуба на трудоспособност, което е свързано с допълнителни социални плащания.
За да избягат от този парадокс, болниците купуват нужната апаратура, за която теглят немалки кредити. А резултатът е повече от ясен.
Нови дългове в болниците
Лечебните заведения с над 50% държавно участие у нас не подобряват финансовото си състояние, а затъват в нови дългове. Информацията е от справка на Министерството на здравеопазването, публикувана от онлайн медията Клуб Z.
Според данните на ведомството към 29.02.2016 г. държавните болници дължат общо 396,5 млн. лв., от които малко над 148 млн. лв. са просрочени задължения. Само пет месеца по-рано, към 30.09.2015 г., сумата е била 371,2 млн. лв. с почти 141,4 млн. лв. просрочени задължения. Това означава, че за по-малко от половин година държавните клиники са увеличили дълговете си с малко над 25,3 млн. лв., а просрочените им задължения са пораснали с почти 6,7 млн. лева.
С най-много задължения на този етап продължава да бъде университетската болница „Св. Георги“ в Пловдив. Тя приключва 2014 г. с над 46 млн. лв. неразплатени средства към доставчици. През 2015 г. успява да ги стопи до малко над 40 млн. лв., но понастоящем има да дава с 3 млн. лв. повече.
В Топ 3 на най-задлъжнелите е и болница „Александровска“ в столицата, която само преди пет месеца беше извън Топ 5 на същата класация. Тогава дълговете й са били под 25 млн. лв. (без да разполагаме с точните цифри), но в края на февруари тази година вече са над 27,8 млн. лева.
По думите на самия директор на „Александровска” доц. Костадин Ангелов болницата се е появила в „черния списък” именно заради закупена нова апаратура. За да осигури бейби циклотрон, лечебното заведение е получило 5 млн. лв. от револвиращия фонд, като сумата е разсрочена за период от 10 години.
По същия начин са се увеличили дълговете и на други болници заради заеми по оперативна програма JESSIСA. Тя подпомага изпълнението на градски проекти със социално значение, в това число и изграждането на медицински, биотехнологични и други специализирани съоръжения.
На този фон е ясно защо парите в сектора все не достигат, при това не само в България. Медицината е богата на възможности, но скъпа на реализация. А здравеопазването буквално се храни с ресурси, за да дава живот на хората.
