Алхимик и лекар, практик и учен, предренесансова личност, неутолимо любознателен, неуморимо дееспособен, непримирим с догматичната, високомерната титулувана ученост, клеймящ робуването на авторитетите в медицината, със завидна гордост възкликнал: “Вие след мен, а не аз след вас“. Той пренасочва химията в служба на медицината.
Скандалността, несретата и подвижничеството са характерни за целия му живот. Самият му произход е смущаващ – син на незаконен син, рицарски потомък, ранно сирачество откъм майка, бедност, самота, неприязън, конфликти, война с колегите медици, но неотменно и последователно предан на избраното алхимическо и медицинско поприще. Германец по произход, но роден и израснал в Швейцария, пътувал невероятно много – от Средиземноморието до Скандинавия, от Лисабон до Москва. С много „бели петна“ в биографията.
Как се свързва с химията и медицината?
Основно чрез баща си – Вилхелм Бомбаст Хоенхайм, който е учил медицина, упражнявал професиите на лекар, алхимик, астролог, минералог. От детинство, кръстеният на древногръцкия природоизследовател и философ Теофраст, но приел много по-късно името Парацелз, е отдаден на своето любознание и на практическите знания в сферата на алхимията, получени от баща му. Натрупва знания и опит в областта на металите в миньорски центрове, където силно е завладян от интерес към тайните на превръщането, от получаването на злато, вслушва се в разказите на миньорите за „растежа на минералите“, но и за техните болести. Натрупва и ботаническо знание, обикаляйки с баща си сред природата.
Разбира се, той вероятно е четял алхимическите книги на баща си – знание, което по-късно увеличава чрез общуването си с монах в Цариград и с неоплатоници в Александрия. Ето защо от дете е обзет от интерес към природата , но и към “черното магическо изкуство“, а също и към астрологията. До края в него ще съжителстват средновековният и ренесансовият човек. Подписвал се е „доктор на двете медицини“, самоназовавал се е и „професор по свещеното писание“.
Свидетелствата за образованието му не се потвърждават точно. Изглежда , че то не е системно. Той предпочита сам да извлича „живо“ знание, има изострена интуиция, не желае да бъде репродуктор на „мъртвото“ книжно знание – нещо, което го отвращава в тогавашните представители на академичната медицина. Въпреки че „Теофраст“ означава „божествен оратор“, той все пак не е много красноречив, а и латинският му не е на висота, речта му е грубовата, обноските и поведението често са нелицеприятни. Демонстрираната многоученост, маниерността са му непоносими , за него те са фасада, която прикрива липсата на жив критичен ум. Ето как той пренася това в лекарствената химия: „По-добре е най-първо да се изучат нещата, от които се правят лекарствата, а след това да се учи латински“, т.е. той цени същинското знание, а не медицинската фразеология, с която си служат неговите титулувани колеги в тоги и с тежки накити.
В същото време посещава медицинските факултети на много университети: Хайделберг, Фрайбург, Инголщад, Кьолн, Виена , Ферара, Базел, Монпелие, Севиля, Саламанка, Сорбоната. Може би има и други, но той остава неудовлетворен от предлаганото там знание. Не може да понесе академичната наука с нейното високомерие и догматизъм, зад които е прикритата й немощ, вероятно дълбоко възмутен и от бягството й при тежки епидемични ситуации. Не е съвсем сигурно, че е завършил университетското си образование, макар че под клетва е заявил при съдебен спор, че е получил докторат във Ферара. Своята ненаситна любознателност той задоволява в алхимическата си кухня, както и чрез медицинска си практика, която го среща с хора от всички слоеве – знахари, врачки и обикновени селяни. Пътува със своята алхимическа кухня и лекува болни: „богатите за пари и за слава, а бедните – за божия награда“. Представата на Парацелз е за лекар, призван свише да лекува всички обществени слоеве – славен и обиждан, неуморно трупащ лечителски опит и знания. Като самостоятелно пътуващ лекар отсяда в градове и замъци, постига успехи, понякога смайващи като чудотворства, но поради това си спечелва враждебността на утвърдени местни лекари. Веднъж му се отдава да заеме престижна служба – в Базел, където е оценен от влиятелни личности и назначен за градски лекар и професор по медицина. При избухналата чумна епидемия той единствен остава на своя пост. Провежда обучението на студентите си при пряк контакт с болните, сред природата, в лабораторията, води лекциите по хирургия на немски език (нещо, тогава недопустимо за университетски преподавател). Призовава бъдещите лекари да се включат в „обновяването на лечебното изкуство“. Демонстрация на този призив е фактът, че е хвърлян в огъня по време на студентски празник Медицинския канон на Авицена. Държи да бъдат повишени взискателността към лекарите и аптекарите и контролът върху тях, така да се издигне нивото на здравеопазването. Но предизвиква голямо недоволство и става persona non grata. Базелският период е ярка илюстрация на неговия характер, професионална дейност и морал.
Интересите му извън алхимията и медицината са свързани с астрологията. Той е съвременник на Коперник, има изследване върху слънчевите затъмнения, а също върху метеоритите, вярвал е в космическите влияния върху човека, но напълно в ренесансов дух е утвърждавал силата на човешкия разум: “Мъдростта на хората е толкова голяма, че звездите и небето се подчиняват“.
Той не е смирен християнин, а борбена, нестандартна натура. Католик, но подкрепя Реформацията и не се колебае да застане на страната на бедните в Селската война в Германия. Открито говори за себе си: „Сега читателю не се отвращавай, … не се ужасявай, ако ти кажа, че три пъти съм лежал в затвор, че съм участвал в много войни, че съм се бил безразсъдно“.
Уморен от скитничество и професионални борби преминава в последните няколко години от живота си в нова душевна фаза, смирява егото си, препитава се като лечител сред народа, обърнат към вярата, вглъбен в религиозно-етична тематика.
Парацелз и химическото знание и медицина
Парацелз развива хилядолетното алхимическото знание – има принос в металознанието, създава голям брой апарати и методи, получава голям брой съединения, особено неорганични. Но и органични например – етер, по-късно ползван масово като анестетик. Той го прави от сярна киселина и алкохол, описва болкоуспокояващото му действие.
Яркостта на делото на Парацелз е свързана с осъзнаването, че заветната цел на алхимията – получаването на злато от неблагородни метали, е causa perduta. Не защото усилията за постигането й са безплодни, а защото е безсмислена и трябва да се замени от нова цел – създаване на лекарства за поддържане живота и здравето на човека, когото ренесансовият светоглед вече утвърждава като най-висша ценност.
Отхвърляйки древното разбиране за четирите сока в човешкото тяло, Парацелз осъзнава химията като един от стълбовете на медицината. Заема се да докаже тази роля, свързана с познаването и откриването на химически лекарства. „Мнозина, които се занимават с алхимия, смятат, че трябва да се прави злато и сребро. Необходимо е а да се разработва приготвянето на лекарства, които дават добродетели и сила“. С това прозрение, независимо от средновековната си вяра във „философския камък“, който може да пречисти тялото, в „еликсира“, който може да даде вечен живот, Парацелз допринася за превръщането на алхимията в ятрохимия (от гръцки „ятрос“ – лекар, лекарство), за издигане равнището на образоваността и работата на лекарите и аптекарите, става предтеча на медицинската химия.
Голям е приносът му в изработването на лекарства, за което ползва както метали, така и растения (прилагани във вид на тинктури, екстракти , еликсири, мехлеми). Утвърждава нова представа за дозировката на лекарствата: „Всяко нещо е отрова и няма нещо без отрова. Това, че дадено нещо не е отрова, се дължи единствено на дозата“. Посочва необходимостта за търсене и прилагане на специфични средства против отделните болести – например живак против сифилис. Той дава една от първите и най-точни клинични картини на сифилиса и предлага лечение за векове напред. За разлика от колегите си, които осъществяват живачното лечение с 30% живачна мас, той лекува със серни бани и силно разредени живачни пасти, като апелира за много внимателно дозиране и приготвяне, за да се намали отровното действие на живака. Както е известно, следващите „пробиви“ в лечението на сифилис са чак в началото на ХХ в. – живачната терапия се измества от арсеновото съединение на Паул Ерлих (получил Нобеловата награда за медицина през 1908 г.). И по-късно – от пеницилина на Ал. Флеминг (получил Нобелова награда за медицина през 1945 г.).
Макар и яростно отричан от официалната медицина през „ неговия“ XVI в., в първата Лондонска фармакопея през XVII век лекарствата на Парацелз са включени като „спомагателни“ към Галеновите. Очевидно кралските лекари не са могли да пренебрегнат тяхната ефикасност, както и представата на Парацелз за лекар, който е призван свише да лекува всички обществени слоеве, да утвърждава дълбоко хуманистичен подход.
Нано СТЕПАНОВ – студент в Химикотехнологичния и металургичен университет в София
* Philippus Aureolus Theophrastus Bombastus von Hohenheim /1493-1541/
