- Наскоро в пресата излезе материал за съдбата на университетските болници в София, в който е допусната неточност. В публикацията, аз като ректор, съм представен като автор на проект за промени в статута и управлението на тези лечебни заведения, който предстои да се реализира. Искам да уточня, че проект няма, има идеи и намерения, подкрепени в подписан през изминалата година консенсус.
Действително преди 3 години поставих въпроса за оптимизиране на дейността на университетските лечебни заведения на територията, разположена между булевардите „П. Славейков”, „Акад. Гешов”, „Г. Софийски” и улиците „Пресиян” и „Здраве”. В района има 7 болници, които действат самостоятелно и напълно некоординирано помежду си. Това поражда редица сериозни проблеми в организацията и финансирането на лечебната и обучителната дейност, които се трупат с години. Пътят за излизане от ситуацията е в точното регламентиране на взаимовръзките между тези лечебни заведения, в партньорското скъсяване на дистанцията, в балансирането на целите и задачите. Всичко това може да се постигне чрез обединение на болниците в посочения периметър. Обединението ще позволи и по-гъвкаво решаване на неблагополучията в звената, в които обучаваме студенти.
Във връзка с учебния процес например е изключително важно законово да се регламентира понятието университетска клиника. Логиката би трябвало да бъде, че когато дадена клиника е определена от университета за обучение на студенти, това не означава, че съответната болница автоматично става университетска. Подобна законова промяна ще осигури възможност за предоставяне или отнемане на права за обучение според нивото на дадена клиника.
За управление на така замислената структура могат да се обмислят различни варианти – някаква форма на клъстер, асоциация, координиращо звено… въпрос на решение.
Важното, в което все повече болнични мениджъри и ръководители на медицински ВУЗ са убедени, е, че промяната е належаща и не бива повече да се отлага. Защото, освен всичко друго, при сегашното статукво финансовата равносметка е с твърде негативен резултат.
С днешна дата вече има извървян път и развитие по темата. Ректорите на медицинските университети и директорите на големите университетски болници са единодушни, че такава промяна ще подобри организацията на дейността, ще повиши качеството на обучението, ще облекчи сложните отношения между лечебните звена, ще прекрати разрастващите се хаос и напрежение… Въпросът е как най-добре да бъде направена промяната?
На 13 февруари 2010 г. в МЗ с участието на министър д-р Божидар Нанев и неговия екип, на ректорите и директорите на университетските болници, на представител на МОМН, подписахме консенсус за принципите, по които да се развиват взаимоотношенията между университетските болници и университета. Важна точка от споразумението например засяга избирането на изпълнителните директори. Предложението е те да бъдат назначавани и освобождавани от длъжност и със съгласието на академичния съвет на ВУЗ.
Предстои министър Константинов да се запознае с документа, отново да обсъдим темата и да започнем работа по нея. Министърът изрази готовност да съдейства в търсенето на подходящата формула. За момента нямаме конкретен план, но сме готови съвместно да го разработим.
Процесът няма да приключи бързо, но вече сме напреднали и не бих желал да спираме дотук. Най-големият проблем обаче е, че университетските болници са акционерни дружества. Една от възможностите е промяна в статута им по подобие на ВМА, Правителствена болница и МВР болница – да не бъдат акционерни дружества, а да преминат изцяло към университетите. Въпросът е сложен, защото е свързан със законова промяна и с финансов ресурс. Последните 10 години на пълно разделение между университетска болница и ВУЗ обаче показаха влошено качество на преподаване във всички университети. Причините са известни. Ако преподавател не си върши добре работата, но е на основен трудов договор към болницата – нямаме право да го санкционираме. Или ако изпълнителен директор каже, че учебният процес не е негов приоритет, отново сме безсилни да се намесим…
Деленето на територии, факторът собственост, усложнените организационни и финансови взаимоотношения са основни причини, които пречат на съвместната ни работа. Това не е нужно никому, най-малко на хората, които лекуваме.
Затова говоря за промяна. Но първо предстои обсъждане на варианти с широк кръг заинтересовани среди и едва тогава ще се пристъпи към конкретна работа и вземане на решения.
Проф. Ваньо Митев
