По степента на разрушения сравняват Мариупол с градове символи – Герника, Сталинград, Алепо, дори с Хирошима. От 1 март т. г. украинският пристанищен град на Азовско море е под обсада и непрекъснат обстрел от страна на руските сили и на сепаратистите от т. нар. Донецка народна република /ДНР/. По данни на украинските власти жилищният фонд е разрушен над 90%; от 400 000 души население са останали около 100 000. Загинали са над 20 000 жители на града, като много от тях са погребани по улиците и в парковете. Налице е хуманитарна катастрофа – няма електричество, отопление, питейна вода, храна, лекарства.
В края на април Русия обяви Мариупол за превзет, макар че защитниците на града продължаваха да се отбраняват от крепостта си – комбинатът „Азовстал”. Окупаторите започват да подменят органите на местната власт.

За главен лекар на една от големите болници в Мариупол от Донецк е командирован д-р Игор Сепик.

За жителите на разрушения Мариупол има три „притегателни точки“. Това са пунктът за разпределение на хуманитарна помощ в близост до бившия магазин „Метро“, църквата „Покров Богородичен“, където през няколко дни се носи хляб, и накрая – болницата на Троицкая 46.
- Игор Вячеславович, разкажете за лечебното заведение, което ръководите.
- Това е болницата за интензивно лечение на ул. Троицкая 46. Бившата областна болница сега е единствената действаща болница в Мариупол, която предоставя медицинска помощ в пълен размер. В града има и други лечебни заведения, които са много важни, но засега не работят в пълен обем. Аз самият съм лекар от ДНР, изпратен съм тук като временно изпълняващ  длъжността главен лекар. Включих се, за да помогна и потънах в проблемите.
- Персоналът местен ли е?
- Лекарите са местни, от Мариупол. Доброволно се включват и медицински специалисти от други болници в града. Започна да се завръща и щатният персонал – хората са били заминали някъде или са се криели в подземията. Разбрали са, че болницата им започва да работи пълноценно и се завръщат на работа. Не достигат специалисти, но получаваме подкрепа от Донецк – идват тук за два-три дни, после се сменят.
- Какви пациенти се лекуват във Вашата болница – военни или цивилни?
- Военните престояват ден-два при нас, след което биват евакуирани. Основно лекуваме мирни граждани. Сега в стационара лежат 200 души. Това са предимно хирургични пациенти, пострадали в резултат на бойните действия. Най-често става дума за минно-експлозивни наранявания, рани от шрапнели. Преди имаше много огнестрелни рани, но сега тенденцията е към травматология. Хората вече започват да излизат из града, но времето все още е неспокойно. От някъде долита нещо, стъпят някъде – и последиците са налице.
Нашите момчета, хирурзите, влизат в операционната в 8 сутринта и излизат в 22.30. В първите дни просто ги съжалявах – оперират, без да спират. С други пациенти обикновено работим в рамките на полицейския час. Идват при нас от 6 до 18 часа, основният наплив е от 8 до 14 часа. Хората научават, че болницата отново е започнала работа и идват за всякаква помощ. Към 18 часа напливът намалява. Но за травматолозите превозват, превозват, превозват хора… Денем и нощем, 24 часа в денонощието.
- Има ли вече линейки?
- Не, военните ги взимат, доброволците ги карат. Да, просто обикновени хора – виждат ранен на улицата, качват го в кола и го карат в болницата.
- Кои са приоритетите за болницата в момента? Какво ви е е необходимо?
- В момента много остър е въпросът с водата. Вероятно сте видели цистерните точно до болницата – но това е промишлена вода. Дори и да е преварена, детският организъм реагира много зле на ползването ѝ. И с възрастните е така – ако пиете тази вода два-три дни, започват различни разстройства. Затова най-много се нуждаем от бутилирана питейна вода.
Остро стои и въпросът с електричеството. Слава Богу, имаме два мощни генератора, на които разчитаме за операционната. В трансфузионното отделение работи отделен генератор – там има кръвни продукти, трябва да се спазва температурният режим.
И храненето е чувствителен въпрос. Храната не достига. Да, доброволци помагат, военните носят, получаваме хуманитарни конвои от Русия. Само преди няколко дни получихме два камиона КамАЗ с храна и бутилирана вода за нашите пациенти. Но тази помощ свършва много бързо. Защото хората идват и идват, и идват… Освен това, поради лошото хранене, докато са били в подземията, хората вече имат сериозни здравословни проблеми. Заради обстрела не са могли да напускат мазетата с дни, съответно не са могли да си сготвят нещо, хранели са се със сурови картофи, поради това получават тежка констипация. Идват при нас, но ние нямаме достатъчно лекарства, за да им помогнем.
И накрая, жилищният въпрос. Освен пациентите, в болницата живеят и хора от персонала, и техните семейства. Много от тях вече нямат жилища – изгорели са или са разрушени. Наш служител от интензивното е с две малки деца, едното е на една година, другото – на три и половина. Нима можем да ги изгоним? Затова храним и настаняваме не само пациенти, но и служители и техните семейства.
- Къде ги настанявате?
- Обособихме два етажа за жилищни помещения, предимно за семействата на служителите. Но има и самонастанявания – дошъл в болницата, видял празно легло, заема го. И не можеш да го изгониш.
Предлагаме варианти за евакуация на хората в селища близо до Мариупол. Ако човекът е „труден” за убеждаване, дори се опитваме да го изпратим в Донецк. Но повечето отказват. Носи се упорит слух: ако си тръгнеш сега, няма да те пуснат обратно в града. Трудно е да ги разубедим.
Това са най-проблемните въпроси. Добре би било да намерим не много разрушено помещение, за да разтоварим тези два етажа от „живеещите“. Тогава болницата ще може горе-долу да работи пълноценно.
- Казахте, че болницата вече работи пълноценно…
- Да, но приоритет имат ранените, пациентите с хирургична травматология. А хората идват с обикновени, „мирни“ болести. С хипертония, гастроентерология, гинекология… Но не ги хоспитализираме, защото просто няма къде. Защо не се изграждат палаткови лагери за целта, не знам, не разполагам с информация.
- Обезпечени ли сте с лекарства?
- Имаме антибиотици в достатъчни количества – благодарение на доброволци, благодарение на доставките от ДНР, а и хората ни носят лекарства от домашните си аптечки. Но има и медикаменти, които липсват.
- Да поговорим за плановия прием. Какви са проблемите в това отношение?
- Има много болни от рак и всички те са с прекъсната терапия. Идват при нас за специфичните си лекарства, но ние ги нямаме. Консултираме ги, но дотам. За да бъде назначена терапия, трябва да отидат в Донецк, но сега и там има проблеми с онкологичните лекарства.
Пациентите с ХИВ инфекция са в същата ситуация. Те трябва да приемат антиретровирусната си терапия. Както можете да предположите, в Мариупол няма такива лекарства. И тук положението е катастрофално. Хората постоянно идват, питат… Накрая пристигна лекар – специалист от Донецкия център по СПИН. И двеста души дойдоха да ги приеме за един ден. От тях 80 души получиха лекарства, останалите – само консултация, нищо друго. Е, сега вече специалистът ще идва веднъж седмично.
- Какво ще кажете за психиатричния профил?
- Колегата с тази специалност се завърна на работа, завърна се и детският психиатър, но лекарствата… Няма антиконвулсанти, които облекчават специфични синдроми, а имаме много пациенти с епилепсия, особено деца. Нямаме и диспансер.
- Много ли са тези, които се нуждаят от диспансерно наблюдение?
- По правило всеки трябва да бъде консултиран, всеки трябва да бъде наблюдаван. Защото в тази ситуация… Е, можете да си представите как два месеца под обстрел могат да разбият психиката. Поведенческите стереотипи на хората се променят, променят се възгледите им за живота, променя се отношението им към някои обикновени неща. Мнозинството трудно понасят загубата на дом, загубата на близки. Повечето се затварят в себе си, появяват се мисли за самоубийство. При нас има няколко жени, около 60-годишни – не общуват с никого, просто седят и гледат в една точка. Очевидно са се отключили някакви психически разстройства, ще се наложи дълго лечение…
- Ами бременните?
- От 24 февруари насам тук са родили 11 жени. Но това е болница, а не родилен дом. Отделихме две стаи в операционния блок: в едната правим цезарово сечение, във втората раждат нормално. Опитваме се да насочваме бременните към центъра по детско и майчино здравеопазване в Донецк или до който и да е родилен дом на територията на ДНР, където не се водят бойни действия. Но мнозина просто отказват да отидат там. По каква причина, не знам. Вчера оперирахме млада жена, преди това й предлагах да замине за Донецк, да роди на топло, на светло, а тя ми отказа – не иска да замине без мъжа си, а той не иска да влиза в ДНР – можем да се досетим по каква причина.
- Колко души са починали във Вашата болница от 24 февруари насам?
- Статистика, разбира се, се води, но сега не мога да ви кажа точното число. Но мога да кажа, че доста хора умряха, да… доста… Има случаи, когато просто карат мъртвите в болницата, разтоварват ги и си заминават. Трупове без документи, без нищо.
- Какво става с телата като цяло?
- За съжаление нашата морга беше засегната от обстрел. Снаряд попадна точно върху нея и сега сградата е разрушена. Отделихме друго помещение.
Пристигат служители по извънредните ситуации и отнасят тялото. Не зная какво се случва по-нататък. Но за тези, за които има данни, ние документираме всичко. В крайна сметка ще дойде момент, когато хората ще започнат да издирват своите близки. И сега по стените на нашата болница хората пишат съобщения за свои роднини, които са в неизвестност.
- Видяхме много погребения на открито в Мариупол. Съществува ли заплаха?
- Заплашени сме от бедствие, истинско бедствие. Вече става топло, телата ще започнат да се разлагат. Те са заровени без ковчези и доста плитко. Ако е имало някакви данни за човека, записвали са ги на лист хартия, поставяли са листчето в пластмасова бутилка и в гроба. Разбира се, трябва да бъдат извършени препогребвания – в противен случай сме заплашени от бедствено положение.
- Какво по-конкретно?
- Е, може да се сравни с чумата – труповете се разлагат почти на повърхността, а хората нямат достъп до вода. Има и много други свързани фактори. И в резултат на това може да се очаква появата на сериозни инфекциозни заболявания.
- Какво например? Може ли да е коремен тиф?
- Коремен тиф? Да, напълно е възможно. Не съм инфекционист, няма да правя детайлна прогноза какви заболявания ни очакват. Но като лекар ще кажа: това просто е катастрофа.
Министерството на извънредните ситуации започва да работи в тази насока, постепенно почиства тези, да кажем, нерегламентирани гробове. Но това е работа, работа, работа…
- Между другото, какво ще кажете за COVID?
- COVID е най-безобидният от всички проблеми. Всички искаха епидемията да приключи и ето че така се случи. Сега никой не обръща внимание на COVID. Да, отделенията работят в Донецк, Макеевка и други градове в региона. Но и там има тенденция броят на пациентите да намалява. А тук, в Мариупол, честно казано, не съм срещал нито един случай. Да, правим тестове, има положителни. Но от гледна точка на клиничната ситуация COVID не се усеща. Хората дори се радват на такава диагноза – по-добре е да се разболеете от коронавирус, отколкото да пострадате от минно-експлозивно нараняване.
- Разговаряхме с хората, някои много се страхуват от бездомни животни и бяс. Има ли наистина такава опасност?
- Страхът на хората е разбираем – сега в града има много бездомни кучета, някои са чистокръвни породи, но са останали без стопани. Досега нямаме ухапани, но ако, не дай си Боже, има случай на подозрително ухапване – при нормални условия трябва да преминете курс на лечение по определена схема. Но ние не разполагаме с ваксина против бяс.
- Със сигурност читателите ще искат да помогнат на вас или на други медицински заведения в Мариупол. Как могат да се свържат с болницата?
- Получаваме много доброволческа помощ, но обикновено хората сами ни намират. А как да се свържете с нас от Русия, аз, честно казано, не знам. Все още нямаме клетъчна комуникация, нямаме интернет, нямаме уебсайт, нямаме имейл. Офис оборудването буквално е разграбено от мародери. Спасен е само един компютър в приемната и един в аптечния склад. Всичко останало е разграбено. Добре, че е останало медицинското оборудване.
- Пазят ли се медицинските досиета?
- Архивът е запазен, но в разстояние на две-три седмици просто нямаше формуляри за хоспитализация, за вписване на историята на заболяването. Лекарите трябваше да пишат върху каквото намерят, на хвърчащи листчета – името на пациента, диагнозата, предписаната терапия. А това е много важна част от нашата работа. В крайна сметка информацията трябва да се съхранява. Защото всичко ще свърши скоро, поне така си мисля. И хората ще започнат да търсят информация – например за освидетелстване за инвалидност. Или за застрахователни плащания на воювалите. Хората ще кажат: „Лежах някъде една седмица в някаква болница…“ – и ще трябва да докажат, че са били ранени, че са лежали при нас. Всичко това е много важно.
- Отново Ви питам – от какви лекарства се нуждаете?
- Накратко казано – както за нашата болница, така и за другите медицински учреждения в Мариупол, всичко е добре дошло. Абсолютно всичко.
Мариупол, 25 април 2022 г.