Така бе формулирана темата на семинар с журналисти, организиран от Националната здравноосигурителна каса в началото на месеца във Велинград. Различни аспекти на финансирането, нормативната уредба, детайли и обобщени изводи бяха огласени от представители на „тежката артилерия“ в НЗОК: Ганка Аврамова – директор на дирекция „Бюджет и финансови параметри“, д-р Галя Йорданова – директор на дирекция „Извънболнична медицинска и дентална помощ“, д-р Гева Стоилова – началник на отдел „Договаряне, методология и анализ на болничната медицинска помощ“ в дирекция „Болнична медицинска помощ“, инж. Александър Огнянов – директор на дирекция „Информационни процеси и сигурност на информацията“, д-р Галя Кондева – директор на дирекция „Лекарствени продукти, медицински изделия и контрол по предписване и отпускане“. Презентациите бяха изключително задълбочени и интересни, предизвикаха много въпроси, бяха обект на многостранни дискусии.

Поставяме акцент върху профилактиката и рисковите групи

- Ще започна с факта, че в последните месеци сме свидетели на изключително динамична среда в областта на здравното осигуряване: нова е Наредба № 3 за пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Приети бяха изменение и допълнение на Наредба 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, налице са нови моменти и в други нормативни актове. В сила е и изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения по отношение на възможността за работа на лекари от ЛЗ за болнична помощ в специализираната доболнична помощ – 5 часа седмично. Приета бе и Националната здравна карта, което също оказва влияние върху договорите и специфичните изисквания.
Така например в Наредба №3 за пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК, в Приложение № 2 са предвидени нови високоспециализирани дейности. Приложение № 3 от наредбата е свързано с  разширяване на дейностите в денталната помощ.
Новите дейности в Приложение №2 ще бъдат в сила от 1 януари 2019 г.:
- Ехография на щитовидната жлеза, която е включена в пакета по ендокринология;
- Към дейностите по акушерство и гинекология в частта за високоспециализирани медицински дейности са включени: колпоскопия без/с прицелна биопсия, абразио на цервикален канал.
Както вече стана известно, в сферата на денталната помощ са добавени дейности по възстановяване функциите на дъвкателния апарат при тотално обеззъбена горна и/или долна челюст. Добавката влиза в сила от 1 септември т.г., отнася се за пациенти от 65 до 69 години, НЗОК ще заплаща дейността на денталния лекар. Нов момент е и решението след 1 юли т.г. да не се прилага амалгама при деца под 15 години, както и при бременни или кърмещи жени.
При изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията /март 2018 г./ в НРД’2018 се открояват някои моменти:
- Един годишен профилактичен преглед на лица над 18 години;
- Вторичен профилактичен преглед при рискови групи – ново и важно изменение.
Профилактичният преглед при лица над 18 години включва за мъже ≥40 години и жени ≥50 години, както и за мъже и жени над 65 години веднъж на
5 години да се изследват: триглицериди и общ холестерол, както и да се прави оценка на сърдечно-съдов риск. LDL-холестерол се изследва за лица със сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, ХБН, при които не се извършва оценка на СС риск по SCORE система.
Други включени профилактични прегледи и изследвания за хора над 18 години са:
- Мамография на млечната жлеза при жени от 50 до 69 години – един път на две години;
- Изследване на PSА при мъже ≥ 45 години – един път на две години.
- Systematic Coronary Risk Estimation – SCORE-оценката се бази-
ра на описание на пол, възраст, тютю-
нопушене, изследване на общ холе-
стерол и систолно кръвно налягане за лица без сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, ХБН и играе важна роля при формиране на рисковите групи пациенти.
- Задължителна консултация при специалист по АГ и цитонамазка за всички жени от 30-40 години – това е изцяло ново решение;
- Определяне на риск от развитие на захарен диабет тип 2 с оценка по система FINDRISK:
≥ 12 т. – задължително изследване на кръвна захар;
≥ 20 т. – задължително изследване на гликиран хемоглобин.
FINDRISK е оценка за риск от развитие на захарен диабет през следващите 10 години. Определя се чрез анализ на показатели като възраст , BMI, обиколка на талия, физическа активност, стил на хранене, антихипертензивни медикаменти, повишена кръвна захар в миналото, фамилна обремененост.
Профилактичният преглед включва формиране на групи лица с риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет тип 2, злокачествени заболявания – на маточната шийка, на млечна жлеза, на простатата, на ректосигмоидалната област.
В рискова група с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания се включват здравноосигурени лица над 18 години при SCORE ≥ 5%.
Резултатите от проведените профилактични прегледи и изследвания при формиране на рискови групи на ЗОЛ над 18 години се отразяват в „Карта за оценка на рискови фактори за развитие на заболяване“, която е включена в медицинския софтуер на лекаря.
Профилактиката на лицата от рисковите групи включва т. нар. вторичен профилактичен преглед с консултация със специалист по преценка на общопрактикуващия лекар.
Задължителна от 1 април 2018 г. е консултацията при специалист при много висок риск:
- с кардиолог – при много висок риск по SCORE за сърдечно-съдови заболявания;
- с уролог – при висок риск от злокачествено новообразувание на простатата – PSА > 10.0 ng/ml;
- с ендокринолог – при много висок риск и при гликиран хемоглобин от 5.5 -6.5 ммол/л;
- с акушер-гинеколог – при резултат от цитонамазка ≥ РАР ІІІВ ;
- с хирург или акушер-гинеколог – при данни от мамографското изследване за риск от злокачествено новообразувание на млечната жлеза.
Консултацията се провежда един път годишно при специалист по профила на риска.
По отношение на контрола следва да се отбележи, че НЗОК няма да заплаща вторичен профилактичен преглед в случай, че ЗОЛ няма попълнена и отчетена „Карта за формиране на групи лица с рискови фактори“ и ЗОЛ не е в рискова група. Не се заплаща вторичен профилактичен преглед за рискова група в случай, че пациентът е болен от същото заболяване.
В заключение бих искала да подчертая, че е нужно още да се работи както за информираност на всеки здравноосигурен гражданин за неговите права – включително за дейностите по профилактика, така и за неговите задължения. Защото възможните санкции при неявяване на профилактичен преглед не са самоцел, а право и задължение на всеки човек да се грижи за своето здраве.