Проф. Марин Георгиев коментира ранната диагностика и модерното лечение на рака на простатата
От много години в цял свят ноември се определя като Месец на мъжкото здраве. Разбира се, в нашата страна следваме традицията. Българските уролози и лично аз като председател на Българското урологично дружество търсим начини да повишим обществената информираност за мъжките болести и най-вече за рака на простатата. Смятам, че познанията на пациентите за болестта са ключ към това ракът на простатата да бъде откриван в по-ранен стадий. Тези кампании са в полза на обществото.
Хората трябва да знаят, че това е най-често срещаният рак при мъжетете, че в света средно годишно през 2022 г. са открити 1,5 млн. нови случаи, а 400 хил. мъже са починали от болестта. В България заболяемостта също нараства всяка година – около 3000 са новозаболелите. Изключително важна е също така тенденцията честотата на заболяването да расте с 3-4 процента годишно. Както обичам да се шегувам „вече стъпихме на пистата на европейските стадиони” – преди честотата у нас бе по-ниска –
6-7 процента, от европейската. Сега се изравняваме – това се дължи на развитието на диагностиката, която през последните години много се подобри, а и у нас е налице по-бърз достъп на пациентите до всички съвременни диагностични ме-
тоди – ЯМР, ПЕТ скенер и др. Вече сме на картата на Европа по възможности да откриваме рано рака на простатата.
Защо е важно да го от-
крием рано? Защото, независимо от повишената честота, тенденцията през последните години е смъртността от заболяването да намалява. Това се дължи най-вече на факта, че въпреки увеличения брой бол-
ни прилагаме най-ефективните методи на лечение на рака на простатата в по-ранни стадии – така ракът става лечим. Става дума за стадиите, когато няма разсейки, няма разпространение на болестта в организма. Според Европейската асоциация по урология не златен, а платинен стандарт сега е оперативното лечение, а през последните години се доказа, че роботизираните операции постигат най-добър онкологичен резултат, радикално се изчиства болестта, постига се функционален резултат.
От личния ми вече 12-годишен опит с роботизирани – около 1600, 1700, операции мога да кажа и да потвърдя, че това е така – бързо се възстановяват пациентите, на четвърти-пети ден са си вкъщи, а в рамките на 3-4 седмици оперираният може да изпълнява обичайните си активности. В ранните стадии се постига трайно излекуване, което от онкологична гледна точка означава, че след време причината за смърт може да бъде друга,а не онкологична.
Всички тези наблюдения и факти доказват защо ранната диагностика е ключ към борбата с рака на простатата.
Що е ранна диагностика? Първо, при рак на простатата профилактиката е неприложима – да правим или да не правим нещо, за да не възникне. Единствените рискови фактори за този рак са възрастта, бялата раса, фамилната обремененост. Доказано е, че хора, чиито близки – баща, брат имат такъв рак, или майка с рак на гърдата, са изложени на четири пъти по-голям риск от останалите да развият рак на простатата. Затова единствено ефективно остава ранното откриване. Това означава всеки мъж след 50 години, дори и без оплаквания, да си направи туморен маркер – PSA, а ако има фамилна обремененост, това трябва да стане още на 45-годишна възраст. Трябва да се знае, че PSA не е достатъчен, ако резултатът е нормален, той не отменя прегледа при уролог. Защото урологът задължително прави ехография на простатата, разбира се, оценява симп-
томите. При 5 до 10 процента от случаите туморният маркер може да бъде в референтни стойности, но да има рак. Ето защо не бива да се залита в самодиагностика и самолечение. Има значение и това как туморният маркер се променя и нараства във времето с възрастта. При 70-годишните нормата е 4 ng/ml, но ако е 3,9 например, нужни са по-чести изследвания – например на 6 месеца. Всичко това се преценява в кабинета на уролога. При съмнение следват ЯМР, при открит суспектен участък може да се направи и т. нар. fusion биопсия, при която се достига до конкретната точка, открита от магнитно-резонансната томография. Трябва да кажа също, че ние сме един от малкото центрове в Европа, които разполагаме с възможност да правим такава биопсия и според открит от ПЕТ скенер участък. Всичко това доказва казаното за възможността за бърз и лесен достъп на болните до съвременните методи. Важно е, че изследванията се заплащат от НЗОК.
Както вече казах, при поставяне на диагноза рак на простатата в ранен стадий, роботизираната хирургия е метод на избор.
В МБАЛ „Доверие” в София, където ръководя роботизираната програма, поехме нова инициатива. В месеца на мъжкото здраве направихме в един ден 4 роботизирани операции на болни с рак на простатата. С това искахме да покажем първо – че честотата нараства и в листите на чакащите вече записваме пациенти за януари догодина. Освен това е налице натиск от болните и близките им да правим повече операции на ден. Това също е доказателство, че наистина трябва рано да се мисли, рано да се открива и навреме да се действа срещу рака на простатата.
Роботът позволява ние да осъществим тези операции в един ден – от 8.30 до 16.30 часа. Защото роботът дава възможност за бърза и качествена работа, осигурява еднакво качество при всички операции. Например при лапароскопските операции е доста трудно първата и четвъртата да бъдат с еднакво качество – натрупва се умора. При роботизираната хирургия не се натоварва толкова зрителният анализатор, не се отразяват действията на двигателните умения. Ро-
ботът има много предимства, които направиха възможни четири операции за един ден. И не, роботът не се уморява. Само ще спомена, че там, където съм се обучавал, повече от една операция на ден е практика, колегите достигат и до по-големи цифри.
Пациентите, които оперирахме, не са селектирани, бяха разнородни. Най-младият – на 57 години, най.възрастният – на 78 години. Най-възрастният има стентове в сърцето, в кръвоносните съдове, имал е и операция на простатата в ми-
налото – това сочеше, че роботът е първи избор, защото съпътстващите здравни проб-
леми са голям рисков фактор. Роботът осигурява възможност пациентът минимално време да бъде в упойка, а на хирурга дава възможвост за бързина, гъвкавост и точност. От друга страна, най-младият пациент желаеше да запази еректилната си функция и роботът позволява да се направи толкова фина дисекция на тъканите, че успяваме да запазим нервите, които са отговорни за възстановяване на тази функция.
Изводът – роботът, съчетан с опит, разбира се и екипът, дават нови възможности в оперативното лечение на рака на простатата. Както наскоро сподели един джазмен „Няма до-
бър музикант сам за себе си. Добър е този, който има зад себе си група или оркестър”. И в хирургията се правят импровизации, налага се в хода на операцията да се смени планът, да се реагира на нещо непредвидено. Така работи и нашият екип в МБАЛ „Доверие”. Д-р Явор Семерджиев – зав. отделение по урология в лечебното заведение, и д-р Михаил Колев, консултант в болницата, вече могат да работят с роботизираната система. Има и асистенти – д-р Владислав Бойчев, д-р Станислав Ангелов, д-р Радослав Гергов. Тези, които асистираха, вече могат да оперират, следващите започват да асистират, за да вървят напред. Така работи нашият екип, това мотивира младите да се чувстват значими.
Бих искал да завърша с посланието по повод на месеца на мъжкото здраве – здравето е лична отговорност, защото никакви кампании и инициативи не могат да въздействат, ако личността не е отговорна за здравното си състояние. И второто послание – ракът на простатата е лечим, когато е диагностициран навреме. Мъжете трябва да си обърнат внимание, а лекарите могат и правят всичко, за да им помогнат.
