Проф. Боряна Слънчева – национален консултант по неонатология и началник на Клиниката по неонатология в УБ „Майчин дом“, пред „Форум Медикус“
- Уважаема проф. Слънчева, колко недоносени деца се раждат у нас?
- През последните години у нас наблюдаваме относителна стабилност в броя на недоносените деца – между 10 и 11% от ражданията. Естествено в болниците от по-високо ниво се концентрират патологични бременности и там този показател е по-висок. В „Майчин дом“ например годишно се раждат около 4000 деца, около 800 от тях преминават през интензивното отделение, а недоносените са 18-19% от родените.
Съпоставката с европейските страни показва, че по този показател сме някъде по средата. Естествено в някои страни процентът на недоносените е доста нисък – например в Полша е около 6. Причината за тези резултати трябва да търсим в организацията на проследяването на бременната жена. У нас жените в този етап от живота си са оставени на личен ентусиазъм, а решението къде и как да се наблюдава бременността е изцяло тяхно, без да се случва това по дадена програма. Някои ще ме оборят, че съществуват програми по НЗОК за следене на бременността. Но тези програми например не финансират пренаталната диагностика.
Една голяма част от жените няма да проведат пренатална диагностика поради невъзможност да заплатят този преглед, а други – тъй като не са информирани.
Освен това част от българските жени, предимно от малцинствените групи, нямат здравни осигуровки, съответно нямат и личен лекар. Това обикновено са и жени, които са с определено отношение към начина на живот и в този важен период не спазват препоръките за хранене и за спиране на тютюнопушенето. Не разполагам с данни колко жени не проследяват бременността си, но повечето от децата, които приемаме в интензивното неонатологично отделение, са именно от такива бременности. Раждането на недоносено дете е функция на много предпоставки – от здравословното състояние на майката до така важните социални фактори.
- Кои са основните проблеми, с които се сблъскват неонатолозите в България?
- Смея да твърдя, че поради ентусиазма на специалистите по неонатология ситуацията в нашата сфера доста се подобри. Неонатолозите са изключително отговорни към своите пациенти. В структурите от трето ниво работата върви добре. Отделенията от второ ниво са сравнително добре оборудвани. Това са звена към областните болници с изключително важна функция. Колегите, работещи там, имат реален принос за намаляване на неонаталната смъртност.
За съжаление обаче нашата специалност е бутикова и става съвсем екзотична със сега действащата наредба за специализация, която практически ни обрича да бъдем без специализанти.
Предполагам, че и в други специалности се сблъскват с този проблем, но
при нас той е особено важен, тъй като неонатолозите в цялата страна са около 100-120 души. Отчитаме изключително застаряване на кадрите. Средната възраст на лекарите е над 50 години, а работата в интензивните отделения и изобщо в неонатологията изисква голяма издръжливост. Не можем да обучаваме специализанти, тъй като трябва да ги назначим, а нямаме свободни работни места, а болницата не може да си позволи да им плаща. В нашата клиника например работят 14 лекари с две специалности – педиатрия и неонатология, като всеки от тях би могъл да обучава поне по един специализант. Категорично се нуждаем от специализанти и бихме могли да ги обучаваме, но това не е по силите на болницата, защото тя трябва да им осигури заплата от около 900 лв. В същото време нашите главни асистенти получават по-малко. Не бива да забравяме, че в процеса на обучение не можем да разчитаме на специализанта, особено през първите две години от специализацията, когато той трябва да премине през модул педиатрия. А обучението по този модул не се провежда на територията на нашата болница. В
крайна сметка броят на специализантите е фатално нисък. Малко са и сестрите, и акушерките.
- Какво е нивото на оборудване в неонатологичните звена в страната?
- Успяваме да се снабдим със съвременна апаратура по най-различни пътища, основно спонсорски механизми. Делът на държавата е почти незначителен. Предстои по норвежкия финансов механизъм неонатологичните звена в страната да получат по-качествено оборудване.
Нашата клиника например е единствената в страната, която разполага с апарат за азотен окис, който ни беше осигурен благодарение на дарителска кампания на предаването „На кафе“. С участието на граждани и фирми за нуждите на клиниката бяха закупени нови монитори за наблюдение и пулсоксиметри. Това са апарати, чрез които по-лесно и по-сигурно проследяваме жизнените функции на детето.
Трябва да подчертая, че потокът от пациенти в „Майчин дом“ е голям и техниката бързо се амортизира. Би трябвало една трета от апаратурата да се подменя на 5 години, но това е непостижимо за нашите условия.
- Неонталогичната грижа е скъпа дейност…
- Искаме да имаме здравеопазване на европейско ниво, но това означава и много по-добро финансиране. На този етап средствата за дейността в неонатологичните звена – заплати, консумативи, медикаменти, идват изцяло от НЗОК. До скоро не бяха налагани лимити за ражданията и неонатологичната интензивна грижа, но в последните три месеца това се промени и съответно не получаваме всичко, което сме изработили. Категорично отбелязвам обаче, че това не е за сметка на децата, а за сметка на трупане на дългове в болницата.
И през ум не
ни минава да изпишем дете, което не е добре, само заради финансовите лимити. А някои от нашите малки пациенти са в отделението по 5-6 месеца.
- От доста време сигнализирате, че у нас няма специализирана линейка за превоз на новородени. Ще намери ли скоро решение този проблем?
- Досега при необходимост от транспортиране на новородени между две лечебни заведения се ползваше стандартна линейка, с която се превозват всякакви пациенти с различна патология, което крие редица рискове. С радост мога да се похваля, че предстои фирма „Аксон България“ да дари линейка за транспорт на новородени, предназначена за София-град и София-област и ситуирана в Центъра за спешна медицинска помощ.
Надявам се по норвежкия механизъм, за който вече споменах, да бъдат закупени и съвременни транспортни кувьози, които да осигурят температурен комфорт и мониториране на детето при необходимост от превоз.
- Безспорен е Вашият професионализъм в грижата за недоносените деца. Но какво е да общувате с родителите, които се тревожат?
- Родителите на недоносените деца са изложени на голям стрес и имат много страхове. Едни от тях са недоверчиви, други са агресивни. Смятам, че най-важно в нашето партньорство е те да ни имат доверие.
В нашето интензивно отделение стимулираме контакта между родители и деца. Всеки ден в определен час те могат да прекарат време със своите рожби. Категорично твърдя, че родителите, които осъществяват контакт с бебето, възприемат трудната ситуация много по-оптимистично, с тях ние общуваме по-лесно.
За съжаление обаче не можем да им предложим консултация с психолог. Правили сме опити да осигурим специалист, но се е оказвало, че и психолозите не са подготвени за такъв тип работа. Не бива да забравяме, че и персоналът на структурите по неонатология е под голям стрес и също се нуждае от психолог.
Често си мислим, че натрупаното физическо и психическо напрежение отминава, но това не е така. Много често ние вземаме решения, които са на ръба, а не всеки може да работи в подобна атмосфера.
- Наскоро бе проведен и Националният конгрес по неонатология. Кои бяха основните акценти?
- Цяла сесия бе посветена на психологическата подкрепа на родителите. Представени бяха доклади на психолози. Аз също участвах с доклад за работата с родителите. Действително това е тема, която ни тежи. Защото полагаме
много грижи и усилия, за да стабилизираме децата, но невинаги сме разбрани. Агресията на родителите води до недоволство в лекари и акушерки. Ето защо оценявам тази сесия като много полезна. Очевидно предстои раздвижване.
На конгреса актуализирахме протоколи, обсъдихме въпроси относно транспортирането на недоносените, коментирахме нови методики. Екип от нашата клиника представи доклад за приложението на азотния окис, чийто ефект при доносени деца, родени с асфиксия, е почти магьоснически. В някои случаи тази терапия спасява живота на детето. Днес азотен окис се прилага и при недоносени, като лечението има своите специфики и е по-продължително. Както отбелязах, в страната ни действа само един такъв апарат. Силно се надяваме да не попадаме в ситуация, в която повече от едно дете да се нуждае от такава терапия.
- Срещате ли подкрепа на здравните власти за подобряване на неонатологичната грижа у нас?
- Всеки нов министър на здравеопазването заявява, че негов приоритет ще бъде майчиното и детското здраве. Аз лично не виждам това да е така.
Разработват се различни програми, делегират ни се ангажименти за проследяване на децата. Предлагаме на нашите пациенти
индивидуален медико-социален план и мултидисциплинарно следене. Насочваме ги към консултация със специалисти в определен период. Ако до шестия месец детето се развива добре, по-специални грижи след това не се изискват. Тези, които имат проблеми и след това, продължаваме да следим до 1 година.
Но когато насочим детето за консултация с кардиолог например, родителите трябва да вземат направление от личния си лекар или да си платят прегледа. Много по-лесно и резултатно би било тези прегледи да се финансират по друг начин, от министерството например.
Ето защо мисля, че трябва да се разработи цялостна програма, по която да се създаде регистър на недоносените, при необходимост те да се диспансеризират и да се следи тяхното състояние. Защото ако навреме се открият някои отклонения, те могат да се коригират и да се подобри здравният статус на детето. На базата на един такъв регистър може да се проследят основните проблеми на недоносените, направленията, в които да се работи, дейностите, които е необходимо да се финансират.
От две години например правим слухов скрининг на новородените. Децата, при които е установено нарушение, се насочват към специалист по оториноларингология. Но нямаме обратна връзка какво се е случило след този преглед, колко от децата имат пълна или частична загуба на слух. Не е известно и колко деца са с бъбречни аномалии. Тези примери показват, че липсват отчетност, обратна връзка и анализ на проведените диагностични дейности.
- Какъв ден за Вас е 17 ноември?
- Някои приемат 17 ноември за празник. Но аз го разбирам като ден, в който обществото трябва да се запознае в дълбочина с проблемите на недоносените бебета. Защото малцина от хората, които не са преживели това изпитание, са наясно какво представлява.
- В края на нашия разговор, споделете какво за Вас означава да бъдеш неонатолог?
- Това беше моето желание, към което се стремях още като студентка. Радвам се, че работя като неонатолог и днес. Ако сега имам право на избор, пак бих избрала същия път. Тук започва животът и усилията си заслужават.
Понякога казват за нас, че нямаме израз на лицето
си. Това е така, защото работата изисква в името на професионализма да овладяваме емоциите.
