Какво по-подходящо мото за проведената неотдавна XXIII конференция за педиатри и общопрактикуващи лекари, събрала заедно представители на онази винаги млада и
борбена част от медицинското съсловие, която се е посветила на трудната задача да лекува, за профилактира и да поддържа в добро здраве бъдещето на нашата страна.
Конференцията по традиция е притегателен център за всички професионалисти, които наред с всекидневната, с денонощната клинична работа в кабинети, отделения и клиники намират време за своите научни анализи и обобщения, отделят скъпоценни часове, за да обобщят наблюдения и опит в съобщения, лекции, доклади. Доказателство за това е и уникалната тематика на XXIII конференция: имунология и ваксинопрофилактика; пулмология и алергология; гастроентерология и нефрология; кардиология и ревматология; офталмология и оториноларингология; генетика и дерматология; неврология; хирургия; онкохематология; електронна постерна сесия с 36 презентации. Не бива да бъде пропусната и сесията за обсъждане на случаи от практиката, макар че такива разговори звучаха по всяко време – и в залата, и в почивките, и между поздравите и прегръдките. Детските лекари непрестанно коментираха с колеги и приятели конкретни лечебни неволи, организираха провеждане на сложни диагностични процедури, съветваха се, обещаваха и даваха подкрепа. И нещо още по-важно – педиатричната конференция вероятно е единственото място, където за пациентите се говори с умалителни имена – в докладите и лекциите ставаше дума за дечица, за момиченца и за момченца, за малчугани, за младежи. Даже научните съобщения изобилстваха от професионално пристрастие към болните дечица, от любов към избраната специалност.

Храбростта да бъдеш педиатър

Капитан на мостика, двигател на процесите, диригент на сложната симфония на събитието неизменно е проф. Пенка Переновска – председател на Организационния комитет, основател и неизменен ръководител на Националната конференция за педиатри и ОПЛ вече 23 години:
- Започнахме с научно събитие на Детската клиника на „Александровска” болница – в по-тесен формат и с по-малко участници. С времето интересът на колегите нарасна и постепенно конференциите станаха по-многолюдни, с повече лекции и презентации. Разбира се, през годините имаше промени и трансформации, така конференцията достигна статут на национална за педиатри и за общопрактикуващи лекари с неизменен авторитет в съсловието. Лекторите са 90 процента хабилитирани специалисти, водещи експерти в съответните направления и аз изключително се гордея с това, защото опитът и знанията, които предаваме на младите, са актуални и много важни. В XXIII конференция се включиха 73 лектори, национални консултанти, ректори, академици, професори, изпълнителни директори на лечебни заведения. Участниците са 530. В тематиката са обхванати всички области на педиатрията. Това е многолика специалност. Ако една специалност – кардиология например, е ясно какво съдържа, то педиатрията включва и кардиология, и гастроентерология, и ендокринология, и детска хирургия, и социална педиатрия, и т.н. Защото времето на енциклопедистите приключи, днес силата е в мултидисциплинарните екипи.
Свързахме тазгодишната конференция с един хубав български празник – Гергьовден, който е и Ден на храбростта. Мисля, че Гергьовден е празник и на педиатрите, защото в наше време да работиш като лекар, да бъдеш педиатър се изисква истинска храброст. Това българските педиатри доказват всеки ден.
През тази година открихме събитието с т. нар. „Среща с експерти”, посветена на COVID, както и на необходимостта да продължаваме да имунизираме децата съобразно българския имунизационен календар. Срещата с експертите бе познавателна, много полезна, предизвика въпроси и ползотворна дискусия, защото днес ние педиатрите се сблъскваме с т. нар. пост COVID. Почти всеки ден преглеждам деца след 12-, 13-годишна възраст, които имат такъв синдром. Например спортисти, които изпитват проблеми при тренировки – срещнах се с шампион по плуване, като се оказа, че не може да издържи натоварването при тренировка. Подмолното протичане на COVID ни дава основание да преосмислим много неща – детският COVID не е само белодробен, а засяга целия организъм – системен възпалителен процес, аневризми, мултиорганно увреждане – нищо не е безобидно. Освен това на конференцията представителят на България в т. нар. „детска” ЕМА – комисията, която разрешава лекарства за деца, показа основани на доказателства данни за необходимостта от ваксинация, за безопасността на ваксините и т. н.
Чудесно е, че за пореден път екипът от основатели и първи организатори успяхме да съберем заедно своите съмишленици и приятели. Приятелите си избираме сами, но най-добрите ги избира времето. Затова благодаря на всички лектори, модератори, автори на постери, спонсори и участници. Благодаря им за любовта към децата, за професионализма,  за безсънните нощи, за радостта от победата. Напомням, че животът е шанс, светът е пълен с всекидневни чудеса. Не  бива да забравяме да казваме на хората, които обичаме, колко държим на тях, колко са ни нужни, колко ги подкрепяме.

Отзиви

Издръжливостта на детския лекар няма дилема

Проф. Петрана Чакърова – началник на Клиника по детски болести в УБ „Проф. Стоян Киркович” в Стара Загора:
- Тези конференции, които провеждаме всяка година, са еквивалентни на конгрес. И понеже се правят всяка година, можем да си представим какви качества са нужни, за да се организира подобно научно медицинско събитие. Човекът, който стои зад тези огромни усилия, е проф. Переновска, защото тя притежава енергия и себеотдаване. Смятам, че примерът на проф. Переновска е велик, който и после да поеме щафетата, ще срещне големи трудности.
Моята специалност онкохематология е взискателна. Който е избрал онкохематология, трябва да има здрава психика. За съжаление, за разлика от другите нозологични единици, в детската онкохематология изходът невинаги е най-добър, да не кажа лош. И няма как тази субспециалност да не ерозира психиката. Пак за съжаление, зачестяват онкологичните случаи сред децата. Но на конференцията, в секцията по детска онкохематология представихме диагностични и терапевтични подходи, които дават оптимизъм. Развитието на науката редуцира неблагоприятните изходи.
Издръжливостта на педиатъра няма дилема, тя е основно изискване и характеристика на нашата специалност. Ще подчертая още, като човек, присъствал на всички конференции досега, че винаги има какво да се ъпдейтва в познанията ни. Няма педиатър, който да смята, че е постигнал върха на познанията си. Винаги има нещо за научаване и това прави научната ни среща изключителна. Проф. Бошева например изнесе презентация за странния хепатит сред децата, който е актуален сега. Неизвестните са много и се изисква кураж да покажеш натрупаната информация на такъв форум. Така нашите конференции стават атрактивни, познавателни, излизат извън рутината. И това ни радва.

Педиатрията е много повече от професия

Проф. Мирослава Бошева – Клиника по детски и генетични болести, УБ „Св. Георги”, Пловдив:
- Ще започна с това, че да бъдеш педиатър не е професия, това е характер. Ние педиатрите се обичаме помежду си и си помагаме. Всичко, което постигаме заедно, се крепи и на чудесни колегиални взаимоотношения. Ние сме и преподаватели. А е ясно, че не можеш да възпитаваш младите, ако си скаран със своето поколение. Поради това, може би, обучението по педиатрия върви толкова успешно. Участвам в педиатричните конференции от началото, нещо като учредители сме с колегите. И ще кажа, че през този почти четвърт век, откакто правим  форума, ние не само обогатяваме знанията си, но и надграждаме своите приятелства, сближаваме се и със своите ученици. Смятам, че поради този факт конференциите ни са толкова успешни и многолюдни.