Така бе озаглавена състоялата се на 12 ноември т.г. пресконференция на Института по микробиология „Стефан Ангелов” при БАН. Своите виждания по бариерите и проблемите, специално за вестник „Форум Медикус”, представиха двама изтъкнати български учени – акад. Ангел Гълъбов, дългогодишен директор на Института по микробиология, и сегашният директор – чл.-кор. Христо Найденски.

- Уважаеми учени, да започнем с това, което специалистите от Института по микробиология при БАН дават на страната и на света…

Акад. Гълъбов:

- През 2009 г. бяхме атестирани от две институции за наука към Европейския съюз и получихме три пъти А. Първото А е най-високата оценка за ниво на изследователската ни работа. За перспективност на изследователската работа е второто А. За ползи на България е третото А. Това беше много висока оценка.

Институтът ни е асоцииран с институт „Пастьор” в Париж от 2004 г., което е също голямо признание. Редовен член е на Международната мрежа на институти „Пастьор”, обединяваща 32 научни центъра в целия свят. Ние инициирахме в края на 90-те години създаването на Балканско микробиологично дружество с основна дейност – провеждане през година на Балкански конгреси по микробиология. Два пъти бяха организирани такива конгреси в България (първият – в Пловдив, осмият – във Велико Търново). На всички тези форуми многократно бе подчертано, че за Югоизточна Европа институтът ни е водещ в областта на микробиологичната наука. Завоювали сме тази позиция, независимо че финансирането на изследванията ни е много скромно.

- Какви са основните бариери пред вашата дейност?

Чл.-кор. Найденски:

- Известно е решението на Европейския съюз, на т.нар. Лисабонски проект. Според него за науката трябва да се отделят около 2% от бюджета на всяка отделна страна. Компромисното решение е да се дава 1% от държавата и 1% – от фирмите. Но у нас не е така. Българската академия на науките получава от държавния бюджет 0,07 %, а в БАН работят към 3000 учени при общо 6000 души персонал.

Акад. Гълъбов:

- Проблем е помощта на частния капитал. Наши колеги например разработиха комплект от диагностични препарати за основни, важни за ветеринарната практика заболявания – син език, левкоза по говедата. Бяха разработени и две ваксини – срещу левкоза по говедата и ваксина срещу заболяването Гумборо по патиците. Известно е, че има предприятие в Сливен за ветеринарни препарати. Продуктите ни предварително минаха в контролния институт, който е към ветеринарното ведомство. Представихме ги на търг и те показаха превъзходство над вносните препарати. Какво обаче се случи? Не бяха приети. Под масата стана някаква сделка, която доведе до приемане на препаратите на западни фирми.

Разбира се, има и обратни примери. Съвместно с българска фирма работихме по създаването на пробиотичен продукт, който сега е световноизвестно постижение. Но трябва да кажа, че такова сътрудничество е голяма рядкост. Общо взето, участието на частния капитал и фирмите в постиженията на българската наука засега е свръхминимално. По тази причина за финансиране разчитаме главно на държавата.

- От тази година започна да действа активно Правилник на Националната агенция за  обществени поръчки. Какъв е резултатът?

Акад. Гълъбов:

- Плачевен. Вече изтича ноември, търговете не са приключили и не се знае кога ще приключат. Продуктите, включени в търговете, решават въпроса за изпълнение на договорите ни за изследователска работа за 2015 година. Правилникът ни налага някаква система, която е погрешно адаптирана към научните изследвания – такива, каквито провеждаме в нашия институт. Ние сме много скромни, но без нужните продукти как бихме могли да работим? Това силно пречи на изследователската ни дейност и е изключително неприятен, задържащ момент.

- Не мога да отмина въпроса за Фонд научни изследвания…

Акад. Гълъбов:

- От няколко години от фонда сключват договори, но не си изпълняват договорните отношения. Поради разни причини е спряно финансирането на проекти, дори на такива, които имат чисто приложен характер и са от полза за страната. Напоследък се поставя изискване България да добавя средства към някои европейски проекти. Но Фондът за научни изследвания реално не функционира.

Чл.-кор. Найденски:

- Имаме спечелени проекти, които по финансови причини са замразени след първата година от тяхното изпълнение. Очакваме финансиране по 11 такива проекта от Фонд научни изследвания. Не можем нищо да направим. Дори ако разполагаме с финансови средства, които при нас стоят, нямаме право да ги ползваме. Проектите са преминали първия етап на оценка, получили са много добри и отлични оценки, но не са дофинансирани.

- Със сигурност има още една бариера – материалният стимул за българските учени. Нашата общественост едва ли има представа какви всъщност са заплатите в БАН…

Акад. Гълъбов:

- Възнагражденията за труда на работещите в БАН са най-ниските сред българските интелектуалци и държавни чиновници. Минималната заплата от 1 януари 2016 г. ще бъде 420 лв. Тогава нашите лаборанти, които са хора с необходимата професионална подготовка, и младите специалисти, завършили университета, ще имат по-ниски заплати от минималните.

Чл.-кор. Найденски:

- Институтът по микробиология като звено от биологичното направление не прави разлика от цялата Българска академия на науките, в която заплатите са най-ниските за категорията специалисти с висше образование. Техните трудови възнаграждения вече се припокриват с тези на хигиенистите в института и като цяло в страната. Нашите асистенти получават месечно по 450 лв., главните асистенти – 520 лв., доцентите – 600 лв., а професорите – 680 лв. Разбирате, че по този начин се убива мотивацията, особено у младите учени. Няма и някакъв диференциращ момент, който да бъде стимул за работа.

Акад. Гълъбов :

- И никой не казва, че бюджетът на БАН ще бъде по някакъв начин подобрен.

Чл.-кор. Найденски:

- Доколкото знам, бюджетът ще бъде с 4000 лв. повече в сравнение с миналата година, което всъщност е капка в морето.

- Това отношение към науката е изключително обидно.

Акад. Гълъбов:

- Ще посоча само един пример – начинът, по който кандидатствахме за европейски средства. Кандидатствахме чрез обединена програма „Наука и образование”. Такова обединение няма никъде в Европейския съюз, където съществуват отделни пера – за наука и за образование. В последна сметка България получи една  скромна сума за наука – около 500 млн. евро до 2020 г., които са пари главно за техническо оборудване. За съжаление на този фон избуяват разни проблеми. Има опити за нелоялно отношение от някои български институции, изпълняващи функции като нашите. Навремето например Пастьоровият институт категорично предпочете института ни, оценявайки нашето научно ниво и това, което практически сме постигнали. При нас работят световноизвестни учени. Заради тях идват млади хора от различни страни и искат да специализират.

- Какви научни проблеми ги привличат?

Акад. Гълъбов:

- Колегите кандидатстват привлечени от майстори в науката. Например, много силен е имунологичният екип на проф. Чавдар Василев, който се прочу с изследването на физиологичните автоантитела. В резултат от дейността им е разработен препарат за лечение на сепсис. Това е изключителен успех, който получи международно признание. В института се работи върху имуномодулатори, чрез които може да се оптимизира борбата с автоимунните заболявания. Изследваме и средства, приложими при една от най-масовите инфекции – ентеровирусните, които причиняват т.нар. летен грип, и при много други тежки заболявания на сърцето и на централната нервна система, както и при диабет. Ние разработихме метод (на експериментално ниво) за преодоляване устойчивостта към антивирусни препарати, приложими при ентеровирусните инфекции. Създадохме т.нар. тройна комбинация от специфични противоентеровирусни вещества, които се прилагат последователно. Този метод има високо международно признание. Направихме немалко за комплексното лечение на грипа, включвайки в терапията едновременно химиотерапевтици плюс антиоксиданти. По този въпрос имаме доста сериозни постижения, които влизат в лечението на грипно болните.

Искам да отбележа и нашите изследвания съвместно с Институт за изследване на рака в Хайделберг. Реализирахме проучвания върху вирусите, атакуващи раковите клетки, без да засягат здравите структури на тялото. Получихме продукт, който в момента се прилага на пациенти в неврохирургичната клиника в университета в Хайделберг. В това изследване участват и наши вирусолози. Колегите ни имат немалка заслуга и в изучаването на папилома вирусите, които са причинители на втория по разпространение рак при жените – рак на шийката на матката. Имат и заслуги в терапията на заболяване, което се среща в някои региони на Европа, включително на Балканите и у нас. Това е балканската ендемична нефропатия. Заедно с колеги от университета в Грайсвалд и една немска фирма разработихме противовирусен дезинфектант, който вече се прилага в болниците на САЩ, Канада, Германия и у нас.

Чл.-кор. Найденски:

- Много интересно направление от нашата дейност са т.нар. зоонози, някои от които са значителен проблем за националната сигурност и в международен план. Важен елемент от изследователската работа на института са растителните биотехнологии. Разработен беше модел на растителна култура на едно рядко срещано растение – дяволски нокът, който се намира само в пустинята Калахари. Там единствено е обект на експлоатация от местните племена, които спекулират с него. Същевременно обаче има голям интерес към дяволския нокът от страна на фармацевтичната индустрия, особено в САЩ и Германия. Ние разработихме тъканна култура, която, без да засяга ендемично разпространените растения, се използва като суровина за добиване на такива биологичноактивни вещества. Те намират приложение в медицината и по-конкретно при артритните заболявания. Разбира се, имаме и други направления, но за тях ще говорим при следващи срещи.

- Как гледате на бъдещето?

Акад. Гълъбов:

- Мога да кажа, че в момента българската държава се излага в отношението си към науката. Ние само се надяваме, че Фонд научни изследвания ще бъде задвижен. Твърде много се говори за новия технопарк. Но как ще работи и как ще се управлява? Аз съм имал удоволствието да видя някои технопаркове в САЩ. Нашият ще има смисъл, ако е свързан с дейността на учените, преди всичко от БАН.

Чл.-кор. Найденски:

- Институтът има бъдеще и той ще се бори, за да защити своето име, престиж и авторитет в страната ни и в Европейски план. Може да се смята, че са ни предоставили някакви правомощия ние сами да управляваме развитието си. За съжаление това е много илюзорно, защото така се поставяме в трудни административни и финансови рамки, които не ни дават възможност да развием управленски капацитет. Ограничени сме във всяка една област, в инициативност, в начинанията си.

Разговаря д-р Ваня ШИПОЧЛИЕВА