Д-р Лучия Добрева – управител на „Уни Хоспитал“ в Панагюрище, пред вестник „Форум Медикус“:
Л. Добрева завършва медицина през 1987 година. Има специалности „Вътрешни болести“ и „Анестезиология и реанимация“, както и магистратура по „стопанско управление – здравен мениджмънт“. Работила е като началник на отделение и директор на Районната болница в Годеч. През 2000 г. става главен експерт в Министерството на здравеопазването, после държавен експерт. Била е председател на Комисията за лечение в чужбина във ведомството и директор на дирекция „Медицински дейности“.
- Уважаема д-р Добрева, доста се написа и изговори за старта на това ново лечебно заведение в сърцето на Балкана. Как сте сега – само два месеца след началото?
- Ние действително сме прохождащо лечебно заведение, открихме болницата през юли, реално започнахме работа през август – и веднага ще подчертая, че само през август преминалите болни са почти хиляда – следователно, тръгнахме. Не трябва обаче да се пренебрегва и целият подготвителен период – управител на лечебното заведение съм от април т.г.
- По-трудно или по-лесно е, когато говорим за качествено нова болница?
- По-лесно не е. Но пък можем да създаваме нещата, което е голямо предизвикателство. Ще започна с организацията на работата – направихме така, че пациентът от влизането в болницата да успее да премине през цялата необходима гама – от диагностиката до лечението /като имаме осигурени предпоставки лечението да бъде комплексно/. Това означава, че за онкологично болните например сме създали условия след прецизната диагноза да има условия за оперативно, консервативно, за лъчелечение, плюс за рехабилитация, плюс за палиативни грижи.
За целите на комплексното лечение разполагаме с 19 клиники и отделения и 8 диагностични структури. Отделно сме изградили операционния блок с 6 операционни зали. Там разполагаме с първата в Източна Европа хибридна роботизирана операционна зала, където се правят и процедури, и инвазивно оперативно лечение. В Европа съществуват 7 такива зали, за нашия регион тази е първата.
Изключително старателно подготвихме и изградихме онкологичния център – разполагаме с два мултимодални линейни ускорители, единият от тях е последен модел в света.
- Известно е, че цялата техника на света не може да измести лекаря, медицинската сестра.
- Абсолютно. Цялата болница работи в изпълнение на три политики. Първата е екипността между структурите
Смятам, че когато във всяко звено се формира екип, това ще помага на ръководството да формира мултиекипи – те са важни в съвременната медицинска дейност. Смятам, че засега сме се справили добре, често се действа комплексно, осъществява се мултидисциплинарно лечение и наблюдение. Това се случва и в операционната, често се допълват съдов хирург, ортопед, неврохирург. Изградили сме реанимация на изключително ниво, с много добри кадри. Аз самата имам специалност по анестезиология и реанимация, реанимацията ми е на сърцето. Много средства вложихме, залата е страхотна.
Втората политика на болницата се нарича качество на медицинската дейност
Ще подчертая, че високотехнологичната апаратура сама по себе си е предпоставка за извършване на комплексно лечение с високо качество. Ще дам пример с онкологичния център – там има условия за изпълнение на дейности по медицинска онкология, лъчелечение, нуклеарна медицина. Към базата за всички видове химиотерапия сме изградили лаборатория за автоматично разтваряне на цитостатиците и заедно с фармацевтите се работи в пълен синхрон при изключителни условия за пациентите – те се чувстват комфортно, което също е критерий за качество.
- Известно е, че онкологично болните не са пациенти за ден или месец. Как те достигат до болницата в Панагюрище?
- Първите пациенти се довериха на специалистите, които работят при нас. После болните разказаха на останалите как работим. Това, разбира се, е бавният начин, но пък е най-сигурният. Търсим трайния ефект. Макар че работим отскоро, лекуваме пациенти, които са прекъснали лечението си в двете най-големи вериги, които работят с български болни в Турция, и продължават при нас. Те дойдоха и ни се довериха. Но веднага трябва да кажа, че специалистите от онкологичния център работят съвместно с представители на Хайделберг – при нас гостува проф. Кр. Манеголд, той е част от екипа, изградихме и т.нар. туморен борд. Професорът е много впечатлен от начина, по който работят българските онколози.
- Как събрахте специалистите?
- Специалистите се довериха на този проект, той е мащабен, разработван е няколко години. Много съм щастлива, че първите лекари, които дойдоха, имаха страхотната амбиция да направят нещо достойно за българските пациенти. Защото за нас е мечта болните да имат доверие в българските лекари, в българската медицина. Целият екип желае болните, които са се доверили на „Уни Хоспитал“, да останат убедени, че са направили правилния избор. Поради това и третата ни политика е културата на поведение към пациентите
Направихме училище за медицински сестри, където наред с качеството на здравните грижи обсъждаме и поведението към болните. Непрекъснато дискутираме практиките от чужбина, как трябва да се общува с болните, как да се разговаря с близките. Разкрихме и център по клинична психология, където работят двама млади и амбициозни клинични психолози. Те разговарят с болните в тежки за тях моменти – когато научат диагнозата например. Клиничните психолози работят и с близките на болните, и с кадрите на болницата. Защото знаем, че медицинската професия е трудна, тя винаги отнема нещо от същността, от душата на лекаря и на медицинската сестра. Ето защо клиничните психолози имат много задачи.
- Започвам да разбирам защо сте избрали „уни“ като елемент от името на болницата. Но все пак кое точно прави „Уни Хоспитал“ уникална?
- Смятам, че уникална означава техника и апаратура на много високо ниво. Разполагаме например с уникална програма, която е специална и се прилага само за рак на простатата. Имаме друга програма за хирургията. Разполагаме с програма, даваща възможност да се проследи туморът в реално време, за да може в най-точния параметър да бъде фокусирано лъчелечението за постигане на най-добър резултат. Наред с РЕТ/СТ в образната диагностика разполагаме с цялата гама за графия, скопия, компютърен томограф за 128 среза. Имаме и единствен в страната дигитален рентгенов кугел, който снима и кости, и меки тъкани – всичко от главата до петите на човек. Наричаме го „жирафче“ – той така и е направен. Разполагаме с мамограф, с ехомамограф, които са много модерни, ЯМР също. Диагностично сме оборудвани на високо ниво.
- А какво нямате?
- Нямаме кардиохирургия. Но това не се отнася до апаратурата. Пропуснах да разкажа за микробиологичната лаборатория, която действително е уникална, разполага с цялата необходима гама, има верига от системи, дава възможност за експресна диагностика от 2 до 5 минути на 800 проби едновременно – дано не възниква такава епидемиологична обстановка. Това ни помага да поддържаме страхотна хигиена в болницата – вземаме проби от всички повърхности. Действаме с мобилни колички с дозатори за инфекциозните разтвори, които дават възможност операционната например да бъде почистена бързо, да поеме следващ болен.
Днес в болницата работят 700 души, над 150 са лекарите, почти всички са със специалност, има и с повече от една специалност. В момента окомплектоваме документи за първоначална акредитация. Администрацията е малка, защото степенуваме нещата. На първо място е пациентът, после са медицинските екипи, а администрацията е накрая. Не бих казала, че има недостиг на лекари, началниците на клиниките са доказани професионалисти. Търсим кардиолози.
- В частните лечебни заведения често се разчита на пътуващи, гостуващи специалисти.
- Да, това е практика и в Европа. Там в събота или неделя дори отдават операционните под наем. Ние не сме отворени към такава практика, защото сме стартираща болница и разчитаме на своите кадри.
- А как пациентите достигат до болницата?
- Рано е за обобщения, все пак работим от два месеца. Няколко пъти вече организираме дни на отворените врати с безплатни прегледи за профилактика на рак на кожата, на гърдата, на белия дроб. Много болни се озоваха на деня за съдова хирургия. Когато проф. Кристиян Манеголд преглеждаше, дойдоха толкова много хора, че той продължи прегледите до късно през нощта, но не върна никого.
Лечебното заведение днес работи по 35 клинични специалности, някои от тях са кабинетни – УНГ, дерматология, алергология, клинична токсикология, детска хирургия. С РЗОК договорът ни включва 241 клинични пътеки, клинични и амбулаторни процедури.
Другият „вход“ към лечебното заведение е спешното отделение. Изградили сме го на трето ниво, абсолютно е оборудвано, изключително е натоварено. Идват хора отвсякъде, защото Панагюрище и районът са атрактивни за почивка, за исторически туризъм. Знаем, че достъпът до медицинска помощ у нас е затруднен, нормално е да се създава напрежение в спешното отделение. С неосигурените постъпваме по правилата – след като преминат през спешното, или заплащат, или – при социално слаби, попълваме документи до социалните служби. Така или иначе ние сме частна болница, трябва да мислим и икономически. Но пък разбираме, че когато има повече пациенти, ще има и по-добро финансиране.
Искам да кажа, че информационната система на болницата е разработка на IBM, доизгражда се в движение. Работим и с т. нар. визитираща електронна количка – лекарят влиза при пациента, вижда на екрана досието и резултатите от образни и други изследвания, пише своите заключения, назначава консултации – всичко това се запазва, а и никой не посещава болния с хартиено досие в ръка. Действа и пневмопоща – при операция материалът пътува към патологията в специална капсула за секунди. Комуникацията е важна, защото болницата е голяма – четири блока. А и трябва да се съкращава максимално времето, за което болният да получи възможно най-бързото лечение. Използваме и спешни колички – пациентът не се мести, местят се спешните колички, оборудвани с всичко необходимо. Пациентът си стои, ние се местим около него. Това е, така да се каже, мобилна медицинска грижа.
- Приятен е възторгът, с който описвате нещата. Все пак кажете, моля, кое е най-трудно?
- Най-трудна е работата с хората, да се напаснат с организацията, за да действа всичко като единен организъм. Лекарите и медицинските сестри идват от различни места с различен начин на работа. Трудно е да свикнат с новите условия и изисквания. Но пък и не е трудно – ние си измисляме и си налагаме свои правила. Все пак желаем правилата на „Уни хоспитал“ да станат наша запазена марка. Това е продължителен процес.
- Искала ли сте да се откажете?
- Много пъти. Но само за части от секундата. В мига, когато си помисля нещо такова, си припомням, че най-лесно е човек да си тръгне. Трудното е да остане. Едва ли има някой, който да не е мислил за тръгване. Аз самата за пръв път го изричам на глас, за пръв път го споделям. Но така или иначе трайното ми решение е да дам всичко, което мога, да изградя и реализирам тази политика, която сме приели заедно със заместниците ми. Базата и организацията позволяват да дадем на българския пациент това, което заслужава – уважение, внимание и здраве, разбира се. Това е и пътят да върнем доверието в българските лекари и в българската медицина.
- Опитът от Министерството на здравеопазването помага ли Ви?
- Разбира се, много. В министерството научих толкова много неща, там бях 15 години, които ми дадоха познания, поглед върху цялото здравеопазване. Имам досег с пациентите още от комисията за лечение в чужбина, била съм директор на дирекцията за медицински дейности. Стремежът е да направим нашата болница, нашето здравеопазване така, че болните да се лекуват в България.
- Не се ли страхувате от конкуренцията на Ачибадем – те стъпиха у нас с голям апломб?
- Не се страхувам, това е само поредно предизвикателство. В България за съжаление има толкова много болни, че не могат да се лекуват само в една болница. Пациентите решават къде и на кого да се доверят. Нашата мечта е пациентите на „Уни Хоспитал“ да бъдат доволни. Смятам, че за това е нужно и време. То и на мен не ми стига времето за задачите, които бих искала да свърша.
- Имате ли свои лични срокове?
- Личните си срокове успявам да спазвам, общо взето, движа се по своя график. Денят ми започва в 7 сутринта, когато тръгвам за Панагюрище. Но не зная кога завършва. Пътувам всеки ден, пътят вечерта ми позволява да релаксирам, да се отпусна, защото адреналинът е много висок. Слушам музика и докато шофирам, отдъхвам. Обичам високите скорости в рамките на закона.
- Пожелавам Ви пълен напред.
