Вие сте в: Начало // Всички публикации // Здравните грижи са кауза

Здравните грижи са кауза

Проф. Соня Тончева пред „Форум Медикус“:

Проф. Соня Тончева завършва през 1981 г. Полувисшия медицински институт в Шумен като медицинска сестра с детски профил, а по-късно защитава магистратури по биология и по социални дейности в Шуменския университет. През 2007 г. придобива специалност по медицинска педагогика. Доктор е по социална медицина с дисертационен труд на тема „Образователни, организационни и социални аспекти на дейността на медицинската сестра в първичната медицинска помощ“. Научните й интереси са в областта на обучението на медицинските сестри и акушерките, както и в управлението на здравните грижи. Историята на сестринството пък е тема, която я вълнува като хоби.

Още от 1990 г. започва работа в областта на обучението на професионалисти по здравни грижи. От 1991 г. до 2000 г. е била директор на Медицинския колеж в Шумен. Днес тя е директор на филиала на Варненския медицински университет в Шумен, в който се обучават медицински сестри и акушерки. Била е гост-лектор в Медицинския университет в Плевен, в Свободния университет във Варна, в Шуменския университет.

В обществен план проф. Тончева два пъти е избирана за председател на Националния съвет по качеството към БАПЗГ, а сега е член на Управителния съвет на асоциацията.

От май т.г. проф. Тончева е назначена от министъра на здравеопазването за първи у нас национален консултант по здравни грижи.

- Уважаема проф. Тончева, какви възможности пред съсловието открива тази позиция? Каква трябва да бъде ролята на националния консултант по здравни грижи?

- За мен е голяма чест и привилегия да бъда национален консултант по здравни грижи. За самото ни съсловие е изключително важно да имаме представител на такава позиция, извоювана в резултат от дългогодишните усилия на асоциацията. Така се дава още една възможност да се чуе гласът на специалистите по здравни грижи. Съществуват много въпроси, които предстои да бъдат уреждани и дискутирани, свързани с професионалното развитие на професионалистите по здравни грижи. Ето защо консултантът очевидно е нужен.

Конкретните правомощия на националния консултант са регламентирани в специална наредба. Но аз виждам основната роля на консултанта в утвърждаването на сестринството в страната като част от модерното европейско сестринство. Зная, че оттук нататък предстоят много работа и нови отговорности, но това не ме притеснява. За мен винаги здравните грижи са били кауза и съм готова да работя упорито, за да се удовлетворят очакванията на съсловието. Ясно е, че промените не стават толкова бързо, колкото по принцип ни се иска. Но убедено мога да кажа, че и у нас през последните години бяха направени много стъпки, за да се изясни законодателната рамка и да се създаде професионален комфорт за колегите. Приета бе Наредба за компетенциите, образованието стана академично, внесена бе яснота в следдипломното обучение, въведена е специалност „Управление на здравните грижи“ за ръководните позиции.

- Кои са конкретните задачи, по които ще работите в тактически и в стратегически порядък?

- Получих заповедта си за назначаване като национален консултант на 12 май т.г. – на професионалния ни празник, по време на традиционния конгрес на професионалистите по здравни грижи. Още тогава заедно с колеги, с които съм работила през годините, проведохме много разговори, направени бяха много предложения, споделени бяха много идеи.

Определено въпросите, по които предстои да работя, са много. Но една от най-важните задачи е

задържане на специалистите в България

На всички е известно, че много професионалисти по здравни грижи с дългогодишна практика, както и току-що завършили млади кадри търсят по-добро бъдеще в чужбина. На практика ние подготвяме сестри както за Европа, така и за целия свят.

Другият важен въпрос, който кореспондира с темата за задържането на специалистите, е

заплащането на труда

За да се постигне това, смятам, че трябва да се работи в две основни посоки: изграждане на политики за издигане на имиджа на съсловието, както и да се работи по стандарти. Защото стандартите гарантират качеството.

- На какъв етап са процедурите по създаване на медицински стандарт по здравни грижи? Какви се очаква да бъдат предизвикателствата, свързани с внедряването му в практиката?

- Още по време на втория ми мандат като председател на Националния съвет по качество към БАПЗГ работихме усилено по този въпрос и направихме предложение не да се обособи отделен стандарт по здравни грижи, а към всеки от медицинските стандарти да има раздел, в който да се визират здравните грижи в конкретната област. Знаете, че реализацията на сестрите е в много области – от детската ясла до високите технологии в медицината – и във всяка от тях има определени специфики и различия.

Чрез включването на професионалистите по здравни грижи в медицинските стандарти ще им бъде даден шанс за повече работа, ще се разпишат конкретните дейности, които те могат да извършват. Това от своя страна ще доведе и до конкретно остойностяване на техния труд. В този смисъл стандартът е изключително важен. Надявам се в най-близко време на по-голяма активност за неговото създаване и приемане. Трябва да отбележа, че стандартът е труден за изработване документ. В тези процедури трябва да участват много експерти, които са запознати добре със спецификата на работата на професионалистите по здравни грижи.

Още веднъж ще повторя, че

стандартът гарантира качество

Той създава усещане за по-активно включване на здравните професионалисти в процесите за оказване на здравни грижи на хората.

- Кога можем да очакваме и в нашата страна да започнат да функционират т.нар. интегрирани центрове за здравно-социални грижи?

- Това е тема, която много ме вълнува, защото част от интересите ми са в областта на сестринската дейност в извънболничната помощ. Темата е важна и за цялото съсловие. На този етап трябва да отчета, че в Закона за здравето бяха приети промени, които позволяват създаването на такива центрове. Оттук нататък предстои да бъдат формирани междуведомствени групи, които да конкретизират измеренията, в които ще се реализират подобни проекти, да се обмислят възможностите на финансиране. Моето виждане е, че тази дейност трябва да се финансира от НЗОК. Очаквам в организирането на тези центрове за здравни грижи активна роля да вземат и общините.

Категорична съм, че българските професионалисти по здравни грижи са готови и имат ресурс и нагласа за такава автономна дейност. Заедно с екип от университета работихме в тясно сътрудничество с УНИЦЕФ в рамките на проект за изграждане на два центъра за майчино и детско здраве в Шумен и в Сливен, където работят сестри и акушерки – те оказват грижи и консултантски дейности по въпроси за бременността, здравето на жената, отглеждане на деца до 3-годишна възраст.

Искам да подчертая, че става въпрос за дейности, които са в рамките на компетенциите за сестринска или акушерска автономна дейност. Дейностите, които могат да извършват самостоятелно сестрите и акушерките, са разписани в Наредбата за компетенциите.

В световен мащаб оказването на медицинска помощ от професионалисти по здравни грижи е добре позната практика. У нас много изоставаме от тези световни тенденции. Но съм обнадеждена от промяната на мисленето в тази посока. В крайна сметка това би било полезно не само за нашето съсловие, но и за обществото като цяло.

- На чия подкрепа и партньорство ще разчитате, за да постигнете всичко това?

- Както стана ясно, предстои работа в много аспекти. В този нелек път на първо място ще разчитам на БАПЗГ – професионалната ни асоциация, в която активно членувам още от създаването й, както и на Министерството на здравеопазването. Изключително важно е и партньорството с медицинските университети и колежи. Подготовката на професионалистите по здравни грижи, тяхното базово и следдипломно обучение трябва да отговорят на нуждите на практиката. Ценен партньор са и общините, на които съм готова да помогна при осъществяване на  идеите в областта на здравните грижи. Ще разчитам и на всички креативно мислещи специалисти по здравни грижи. Колегите имат добри и интересни идеи, както и опит, натрупан не само у нас, но и в други страни. Именно вслушването в техните мнения е възможност за скъсяване на пътя до реализиране на добри инициативи – създаване на автономните центрове за здравни грижи например. Както казваме, няма да открием топлата вода и сапуна. Съществуват добри практики, ние трябва да ги заимстваме и да ги адаптираме към условията в страната, към нашето законодателство, и не на последно място – към нашите традиции. Защото не бива да забравяме, че имаме много добри традиции в подготовката на здравни специалисти.

- Желая Ви успех.

Въпросите зададе Светлана КОСТАДИНОВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.