Д-р Ив. Вълканов работи като уролог от 1986 г. В момента има урологична практика в Хасково и е началник на урологично отделение в МБАЛ „Каспела” в Пловдив. Специално за „Форум Медикус” д-р Вълканов коментира проблема за свръхактивния пикочен мехур и възможностите за овладяване на симптомите.

- Ще започна с факта, че в кабинета ми средно дневно от 1 до 3 пациенти идват, защото се нуждаят от помощ и съвет поради симптоми на често уриниране, на изпускане, на императивни внезапни позиви за уриниране. Практиката ми показва, че пациентите не са запознати – не по тяхна вина, а по-скоро по вина на общопрактикуващите лекари – с причините за възникване на проблема и с факта, че лечение е налице. Много често колегите си мислят, че при подобни симптоми става дума за възпалителни заболявания на пикочния мехур и често консултирам жени, които от 6 месеца до 1 година преди това са лекувани с антибиотици, които не са дали ефект.

Диагнозата на свръхактивния пикочен мехур не е толкова сложна. Тя се основава на добра анамнеза, която в 90 процента от случаите може да доведе до вярната диагноза, без да се прави нищо друго. Нормално е, разбира се, особено при мъжете, да се извърши уродинамично изследване, а задължително и при мъжете, и при жените трябва да се направят микробиологични изследвания на урината, а при жените – и микробиология на влагалищен секрет.Следва също така да се изключат някои неврогенни заболявания, възрастови изменения, които също могат да породят симптомите.

Свръхактивният пикочен мехур изисква щателно лечение. Нужно е да се обясни на пациентите, че лечебният процес не трае един или два месеца, а трябва да продължи с години. Защото според проучванията излиза по-евтино да се пие скъп и качествен препарат, отколкото да се купуват памперси, да се живее с неудобството и дискомфорта от СПМ.

Истината е, че повечето от пациентите са жени, и то в климакса. Средногодишно може би консултирам 10-15 жени в по-млада възраст, когато най-често проблемът се дължи на съпътстващи гинекологични възпалителни заболявания. В такива случаи е подходящо паралелното лечение – срещу възпалението плюс антимускаринови препарати срещу свръхактивния пикочен мехур.

Лично аз използвам в практиката си почти всички представители на антимускариновата група – най-често предписвам Vesicare, Triptan, и по рядко – Incontan. Сред тях Vesicare е с най-малко странични ефекти и с добър терапевтичен ефект при различните болни. Установил съм, че добре и най-бързо се повлияват леките и средните форми на СПМ, докато при тежките форми, при продължително нелекувани симптоми ефектът настъпва по-бавно. Затова е нужно пациентите да бъдат информирани и търпеливи. Все още българинът изпитва срам да сподели, че често се изпуска, че често уринира, че живее лошо. Вероятно следващото поколение ще бъде по-открито. И сега в кабинета понякога идват млади момичета – били са лекувани за възпаление, не отшумяват симптомите. Установявам, че става дума за свръхактивен пикочен мехур, най-често поради психогенни или хормонални причини.

Напоследък в целия свят е заострено вниманието върху симптомите на свръхактивния пикочен мехур. Причината е навлизането на уродинамичните изследвания, макар че урофлоуметрията е достатъчна, за да се изключи пречка в оттичането на урината. Така или иначе уродинамичните изследвания и големите разработки и проучвания в Европа и света върху неврогенните пикочни мехури доведоха до избистряне на статута на свръхактивния мехур между другите симптоми, които са на неврогенна основа. Преди да се появи разбирането за свръхактивен пикочен мехур съм имал същия брой пациенти и съм подхождал по старата терминология – хиперактивен детрузор.

Сега е изяснено – свръхактивният пикочен мехур се характеризира с три симптома – често уриниране, императивни позиви, със или без инконтиненция. Броят на пациентите нараства и поради факта, че по-често търсят помощ, както често се изразявам – това се случва на принципа на комшулука, защото хората споделят помежду си.

Както вече казах, Vesicare е много ефективен за жени в климакс. 50-60 процента от болните усещат подобрение още през първия месец. Тогава жените идват в кабинета успихнати, успокоени. Понякога намаляваме дозата, защото Vesicare се предлага по 5 и по 10 мг, което също е важно. Разбира се, има случаи, които се помнят. Например става дума за няколко пациентки, които вече бяха оперирани по повод на инконтиненция, но честото уриниране остава проблем и след операцията. С Vesicare само след две седмици честотата на уриниранията намаля. Практиката показва също така, че антимускаринов препарат може да се назначи успоредно с друго лечение при жени с комбинирани проблеми.

Привърженик съм на тезата, че трябва да се използват добрите препарати, защото винаги доброто лекарство излиза по-евтино. Не се губи време, постига се лечебен ефект. Не е без значение и еднократният дневен прием на Vesicare – това е предимство, което се отразява върху качеството на живот и самочувствието на хората. За съжаление ние сме държава, в която се тиражира евтиното. Вероятно трябва да извървим дълъг път, да положим усилия и да питаме „колко ще струва лечението”, така както питаме „колко ще струва да ни построите къща”. И отговорът да бъде „това качество струва толкова и толкова”. Не е честно да лъжем болните – пийнете от евтиното. Това се отнася особено за билките. Запитал ли се е някой защо в България няма открити болни с първи стадий на карцином на простатата. Отговорът е, защото болните пият билки, пият масово рекламирани продукти, закъсняват да отидат при специалист. И диагнозата закъснява. И ефектът не се постига.

За да обобщя, ще повторя, че днес уролозите знаят достатъчно за диагнозата свръхактивен пикочен мехур и за най-доброто лечение. Днес пациентът има право на качество и трябва да го получи. Останалото ни завърта в омагьосания кръг на нашите си проблеми, където се твърди, че лекарят е корумпиран, че лекарят нещо източва, че лекарят създава напрежението в здравната система. Може ли желанието и възможностите за качествено лечение да бъдат напрежение. Не може. И не бива.

Д-р Иван Вълканов