Разказ за подкрепата
Факт е, че през годините на конфликта сирийската система на здравеопазване беше сериозно увредена и пациентите с хронични заболявания бяха оставени без необходимото лечение.
Мохамед от Алепо е на ръба на отчаянието, когато на дъщеря му Вейл е преустановено кръвопреливането за лечение на таласемия – наследствено заболяване, често срещано в Сирия и в други страни в Близкия изток.
- Преди войната Вейл се лекуваше в местната болница, спомня си той. – Но след началото на военните действия лечението стана недостъпно за нея. Не можеше да получава преливания в продължение на месеци. Бях много уплашен.
Когато семейството на Мохамед се премества в Турция, първо се заселват в южната част на страната, в Хатай. Но Мохамед не е наясно как да получи лечение за Вейл.
- Ние не говорехме турски и затова не знаехме, че в Турция не е нужно да се плаща за лекарства. Исках пари от съседи, за да ни изпратят лекарствата от Сирия, казва той. – Когато не можехме да намерим достатъчно пари, Вейл трябваше да разрежда приема на месечната доза – за два и повече месеци.
Сирийски медици помагат на своите сънародници
След известно време Мохамед се премества със семейството си в Анкара.
- Скоро съседите казаха, че наблизо има медицински център, където могат да се погрижат за Вейл, продължава разказа Мохамед. Семейството посещава Центъра за здравно обучение на бежанци, където ги регистрират. Вейл е приета и прегледана от педиатър.
Д-р Ахлам, която преди конфликта е работила в специализиран изследователски център за кръвни заболявания в Сирия, реагира бързо. Тя изпраща Вейл в болница и оттогава момичето ползва месечна процедура за кръвопреливане и специализирана помощ. – Колегите от болницата редовно ми изпращат информация за състоянието й, а аз я наблюдавам в медицинския център, споделя д-р Ахлам.
Лекарката практикува в центъра от две години. Тя една от 1200-те сирийски медици, обучени по програма на СЗО за работа в турската здравна система, за да се грижат за своите сънародници. СЗО подкрепя Министерството на здравеопазването на Турция в реализацията на тази инициатива. По този начин се преодоляват езиковите и културните бариери, пред които са изправени бежанците, когато търсят медицинска помощ. Практиката засилва устойчивостта на сирийската общност в Турция, укрепва здравната система и нейната способност да реагира адекватно при проблеми на бежанците.
Социални работници подкрепят и съветват
След регистрацията в медицинския център, семейството е насочено към социален работник. Зейнеп ги посреща и на арабски ги консултира по основните въпроси.
- Първо, тя идваше почти всеки ден. Помогна да се регистрираме в страната и да получим допълнителна помощ, придружаваше ни в болниците и в институциите, казва Мохамед.
Социалните работници са разпределени в седем центъра за здравно обучение. Една от задачите им е да посредничат между бежанците, медицинските екипи и различните служби. Като част от интегрираната система за предоставяне на услуги, те оценяват рисковете и насочват бежанците към подходящи социални служби и към правна защита. Зейнеп и други социални работници играят важна роля в този процес, тъй като са връзка между здравния център и общността.
- Чувствам се спокоен и разчитам на Зейнеп, защото тя много помогна на дъщеря ми и на цялото семейство! Ако имам проблем, отивам при нея, твърди Мохамед.
Сега програмата за здравето на бежанците функционира благодарение на щедрите вноски от Германия, от Банката за развитие на KfW; от Регионалния доверителен фонд на ЕС за уреждане на кризата в Сирия; от Бюрото „Население, бежанци и миграция“ към Държавния департамент на САЩ; от правителството на Япония.
