Конференция „Сърдечно-съдовото здраве в Европа: предизвикателства и перспективи“ бе проведена в Дома на Европа в София.
Домакин на събитието бе вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел, в партньорство с посолството на Кралство Белгия в България. Целта на форума бе да събере здравни експерти на национално и европейско ниво, представители на институциите на ЕС, учени и представители на академичните среди, за да обсъдят поставянето на сърдечно-съдовото здраве в центъра на европейския дискурс.
Програмата на конференцията бе фокусирана върху две основни теми – „Укрепване на социалната и здравната програма на ЕС: развитие на сърдечно-съдовото здраве и перспективи за бъдещето” и „Сърдечно-съдовото здраве в България: как да превърнем предизвикателствата във възможности за предоставяне на по-добро здравеопазване на българските граждани”.
- Планът за възстановяване и устойчивост дава няколко възможности, едната от които е създаване на 10 строук центъра в страната, но това на практика се оказа невъзможно. Формирах нова работна група с водещи специалисти в тази област и бе създадена нова система, която предложихме за нотификация от страна на Европейската комисия за формиране на 17 центъра. Това ка-
за министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков на конференцията. – Седем от тези центрове ще бъдат с функ-
ции, които да поемат целия спектър – тромболиза, тромб-
ектомия, по-тежки манипулации, включително и обучение. Останалите ще бъдат с „по-ле-
ки“ функции и възможност за по-гъвкаво поведение, обясни проф. Хинков. – В Плана за възстановяване и устойчивост е предвидено и създаването на единен интердисциплинарен национален център за провеждане на широкообхватен пренатален и неонатален скрининг на социалнозначими заболявания. Със знанията за това как-
во е потенциалното състояние и какви са рисковете пред подрастващите можем да постигнем ефектите, които търсим, допълни министърът.
Той обърна внимание на това, че хората предпочитат да запазят начина си на живот, който може да не е толкова здравословен, но им доставя някакво удоволствие.
- Ето защо темата за личното отношение към здравето и обучението от ранна възраст в училище е изключително важ-
на. Има изследвания, които по-
казват, че около 70-80% от об-
щественото здраве се дължи на лично отношение към здравето и социалните фактори. Останалите 20-30% се разпределят между здравната система, околната среда и генетичните фактори, акцентира проф. Хинков.
Известно е, че сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за преждевременна смъртност в ЕС. Всяка година се регистрират над 6 млн. нови пациенти и повече от 1,8 млн. смъртни случая.
- Ключът за справяне със сърдечно-съдовите заболявания е ефективното фокусиране върху превенцията. Това заяви Стела Кириакиду, еврокомисар по здравеопазването и безопасността на храните, във ви-
деообръщение пред конференцията. Тя посочи, че ЕК, заедно с държавите членки работят по Целите за устойчиво развитие на ООН и по-специално за на-
маляването с една трета на преждевременната смъртност от незаразни болести.
- Създадохме инициатива на ЕС за незаразните болести, наречена „По-здрави заедно“. Тя подпомага държавите членки в разработването на политики и други действия по отношение на ключови заболявания, включително сърдечно-съдовите, каза Кириакиду. Осигурихме също така около 7 млн. евро за проекти, ръководени от заинтересованите страни, относно факторите, определящи здравето, сърдечно-съдовите заболявания и диабета. Стартирахме още едно съвместно действие относно факторите, определящи здравето, със 73 млн. евро финансиране от ЕС, обясни еврокомисарят.
По думите ѝ това ще подпомогне държавите членки в създаването на амбициозни инициативи за подобряване на здравето на хората.
- Амбицията за по-добра комуникация между системите за социална сигурност, по-добър достъп до здравеопазване, здравни грижи, фармацевтични продукти е важна, каза Н. пр. посланикът на Белгия у нас Фредерик Мьорис. Той подчерта, че сред шестте приоритета на белгийското председателство на съвета на ЕС са социалната и здравната прог-
рама.
По думите му това се случва в контекста както на непосредствената законодателна програма, така и на стратегическо ниво относно това как да се справим с недостига на работници в здравния сектор, с готовността за кризи, с достъпа до важни лекарства, с предизвикателства като незаразните болести.
Посланик Мьорис заяви още, че конференцията се вписва добре и в двустранното сътрудничество, което се развива между България и Белгия.
- Осигуряването на ефективна превенция и лечение е наш общ ангажимент, който отразява ценностите и приоритетите на нашето общество. Ето защо е толкова важно да обединим усилия в предоставянето на равен достъп до здравеопазване, развитие на устойчиви здравни системи и иновативни решения, изтъкна вицепремиерът Мария Габриел. Тя акцентира върху значението на ранното диагностициране, скрининга, превенцията, инициативите за повишаването на осведомеността по отношение на сърдечно-съдовите заболявания и заяви, че те трябва да бъдат обща цел.
- Нека не забравяме силата на научните изследвания и иновациите при превенцията и лечението на сърдечно-съдови заболявания. Чрез разработване и интегриране на цифрови здравни решения, осъществяване на сътрудничеството между изследователи и институции, можем да предоставим нови и по-ефективни решения за превенция, диагностика и лечение, каза в заключение Мария Габриел.