Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // От мястото на събитието

От мястото на събитието

Близо час отнема на екипа ни да се придвижи от Кърджали до Ардино. Вероятно обикновеният турист би определил пътуването като мечта – човек не може да остане безучастен към романтиката на Родопите и към красотите на китните селца по пътя, успели сякаш да се съхранят чисти и непокварени от цивилизацията.

Целта на посещението обаче е далеч по-сериозна и не толкова романтична. Повече от десет дни общинската болница в Ардино е затворена и не приема пациенти – за пръв път в 50-годишната история на лечебното заведение. До крайното решение се е стигнало, защото от 1 юни т.г. НЗОК е прекратила договорите по 17 от 22-те клинични пътеки. Причината е, че след като един от анестезиолозите е напуснал, структурата вече не отговаря на критериите във всяко отделение да работят по двама специалисти. Какво мислят лекарите и медицинските сестри? Как се лекуват болните и как пациентите приемат затварянето на лечебното заведение? Това са въпросите, които ни вълнуват и на които търсим отговор.

Пред входа попадаме на старшата сестра на детското отделение Рейхан Реджебова. Тя ни въвежда в болницата, където атмосферата е призрачна – тишината „вали” през прозорците, липсва обичайното движение в коридорите, стаите за пациенти са празни.

- Сега сме като пазачи на апаратурата и лекарствата, разказва медицинската сестра, която вече 38 години в делник и празник споделя болките на поколения майки и деца. Днес тя трудно се примирява с паниката в очите на родителите, когато ги насочва към болницата в областния град.

Потискащо е настроението и в отделението по вътрешни болести. Посрещат ни д-р Мевлян Мехмед и старшата сестра Мария Бисерова.

Д-р Мехмед разказва, че от началото на годината в звеното не получават средства за извършената дейност, защото от РЗОК не признават договора на втория кардиолог.

- Разполагаме с необходимата апаратура, провеждаме изследванията и терапията по всички изисквания на клиничната пътека, изпращаме отчетите до касата, но от там не ни ги признават, обяснява младият специалист. Той допълва, че през последните месеци възнагражденията на лекарите във вътрешно отделение са формирани от общите приходи на болницата.

За да намерят изход от трудното положение, от лечебното заведение са завели дело срещу РЗОК, което е било спечелено на първа инстанция. От осигурителната институция обаче са обжалвали решението пред ВАС, като следващото дело е насрочено чак за 28 октомври т.г. в София. Дори и да бъде решен казусът, д-р Мехмед не храни надежда, че заработеното ще бъде изплатено от РЗОК със задна дата.

Младият лекар видимо се разпалва, когато става дума за реформите и за възможно преструктуриране на лечебното заведение. Той е категоричен, че промените не само няма да доведат до положителни резултати, но и ще ограничат достъпа на пациентите до здравни грижи по цялата верига – специалистите от доболничната помощ ще напуснат, няма да има кой да консултира лекарите от спешната помощ и т.н.

Самият д-р Мехмед работи на половин щат в спешната структура в града и от разказа му става ясно, че в някои случаи се налага линейката да пътува до села, отдалечени на 50 км от Ардино.

- Понякога отнема един час болният да бъде докаран до Ардино и още толкова – да бъде транспортиран до Кърджали.

Той е категоричен, че детското и вътрешното отделение трябва да продължат да функционират, а АГ и хирургията също е необходимо да бъдат запазени под някаква форма. От разказа му става ясно, че на болницата разчитат около 15-20 хил. души от региона – предимно възрастно население. Според него някои от новите условия, на които лечебните заведения трябва да отговарят, не са логични.

- Как е възможно болницата да съществува от 50 години, да работи нормално и да няма никакви проблеми, а сега изведнъж да не отговаряме на изискванията, пита специалистът. Според него реформата е трябвало да започне не от общинските структури, а от големите лечебни заведения, които са натрупали огромни задължения.

- Необходимо е хората, които провеждат реформите, да се съобразят с показателите за качество – нали сме поставени в условия на пазарна икономика. Досега сме работили на печалба, няма натрупани дългове, пациентите ни се доверяват и ни търсят, коментира д-р Мехмед. Той не пропуска да подчертае и социалния ефект, който лечебното заведение има за жителите от региона. За възрастните хора, както и за техните близки е изключително неудобно да пътуват по няколко пъти до областната болница, защото това е свързано със значителни разходи.

Според лекаря изискванията на НЗОК е необходимо да бъдат конкретни и съобразени със спецификата на съответните региони, а не да бъдат еднакви за всички лечебни заведения. Разпитваме д-р Мехмед и за личните му надежди и очаквания. Отговорът е просто горчива усмивка.

След края на разговора разглеждаме отделението. Апаратурата е събрана и заключена в едно помещение, повечето от стаите за пациенти и за персонала са съвсем наскоро ремонтирани. На вратата на всяка от тях е написано името на различни дарители, помогнали за обновлението. Повечето от тях са благодарни пациенти, става ясно от думите на старшата сестра М. Бисерова.

- Точно приключихме с обновяването и трябваше да затворим, не скрива огорчението си медицинската сестра. Тя, както и по-голямата част от персонала на болницата са от Ардино и желанието им е да останат да работят в родния град.

В разговора се включва и старшата акушерка на Отделението по акушерство и гинекология Шинка Аврамова, която от 25 години работи в болницата.

- Как навремето, когато раждаемостта бе много по-висока, обслужвахме жените, а сега изведнъж не можем, пита акушерката. Проблемите, с които се сблъскват в отделението, не са изключение и са много типични за голяма част от малките градове – намалява броят на ражданията, много от младите жени са здравно неосигурени и т.н.

Г-жа Аврамова обаче също е категорична, че хората в Ардино си искат болницата.

Своето мнение изразява В разговора се включва и медицинската сестра Билназ Али, която също е в отпуск, но е дошла до болницата да провери как се развиват нещата. Младата жена развълнувано разказва:

- Учих четири години в Стара Загора, далеч от родното Ардино, изхарчих сума ти пари да се изуча. Там 3 месеца работих в университетската болница, но се оказа непосилно с моята заплата да се издържам в чуждия град.

Върнах се и от 7 месеца работя във Вътрешно отделение, свикнах, колегите са много мили и добри.

Смятам, че болницата в Ардино трябва да остане, защото хората нямат пари и не могат да си позволят да отидат до Кърджали – там се налага да чакат, понякога ги връщат. Вчера моя комшийка, която е доста тежко болна, ме попита какво да прави – казах и да не идва, защото болницата не работи. Тя се разтревожи и каза, че ако остане в болницата в Кърджали, после няма пари да се върне обратно. Затова жената си купи лекарства и остана вкъщи да се лекува.

и медицинската сестра Билназ Али, която също е в отпуск, но е дошла до болницата да провери как се развиват нещата. Младата жена развълнувано разказва:

- Учих четири години в Стара Загора, далеч от родното Ардино, изхарчих сума ти пари да се изуча. Там 3 месеца работих в университетската болница, но се оказа непосилно с моята заплата да се издържам в чуждия град.

Върнах се и от 7 месеца работя във Вътрешно отделение, свикнах, колегите са много мили и добри.

Смятам, че болницата в Ардино трябва да остане, защото хората нямат пари и не могат да си позволят да отидат до Кърджали – там се налага да чакат, понякога ги връщат. Вчера моя комшийка, която е доста тежко болна, ме попита какво да прави – казах и да не идва, защото болницата не работи. Тя се разтревожи и каза, че ако остане в болницата в Кърджали, после няма пари да се върне обратно. Затова жената си купи лекарства и остана вкъщи да се лекува.

Ардино, 21 юни 2010 г.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.