Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // СБДПЛ в гр. Стамболийски – извор на безценен опит

СБДПЛ в гр. Стамболийски – извор на безценен опит

За повечето хора е известно, че гр. Стамболийски е разположен някъде по пътя между Пазарджик и Пловдив. Едва ли са много обаче тези, които знаят, че вече десет години в китното градче функционира болница за долекуване и продължително лечение. Фактът бе изненада дори и за екипа на „Форум Медикус”. Най-естествено бе да се запознаем отблизо с лечебното заведение. Първите впечатления са отлични. Болницата е организирана на павилионен принцип, като отделните сгради са разположени в красив, просторен и изпълнен със зеленина двор – прекрасно място за възстановяване и рехабилитация.

Справката показва, че болницата е създадена през1956 г. като структура за активно лечение. Още през 2000 г. обаче е преструктурирана в Специализирана болница за долекуване и продължително лечение.

От 5 години управител на болницата е д-р Александър Апостолов. Той е завършил медицина през 1967 г. в Пловдив. През първите 10 години работи по разпределение в болницата в Златоград. През 1977 г. постъпва в  спешната помощ в Пловдив, където е последователно ординатор, зам.-главен лекар и главен лекар. През 2005 г. след конкурс е назначен за управител на Специализираната болница за долекуване и продължително лечение в гр. Стамболийски. Има специалност по детски болести, както и по организация на здравеопазването. Автор на две книги, както и на статии, посветени на организацията на работата в спешната помощ.

Специално за „Форум Медикус” д-р Апостолов разказва за живота и дейността в болницата и коментира предстоящата реформа.

- Основният предмет на дейността ни е свързан с долекуване и продължително лечение на хронични, вътрешни, ревматологични и неврологични болести, както и на заболявания на опорно-двигателния апарат, и с рехабилитация.

Обслужваме територия с около 25 хил. души население, но към нас се насочват и пациенти от съседни общини – Перущица, Брацигово, Пещера, Пазарджик, Пловдив. Услугите ни търсят и хора от по-отдалечени региони като София и гр. Сандански, които са доволни от провежданата терапия. Разбира се, винаги има какво още да се желае, но се стараем постоянно да подобряваме условията за лечение.

Към болницата са изградени две отделения – по неврология и по физиотерапия и рехабилитация. Разполагаме също така със сектор по образна диагностика, както и с клинична лаборатория. Преди време функционираше и вътрешно отделение, в което предлагахме палиативни грижи и работехме по клинична пътека по ревматология, която носеше почти 50% от приходите на болницата. Както е известно обаче,пътеката бе премахната. В момента отделението е в ремонт – изчакваме влизането на новите пътеки, за да може звеното да заработи нормално.

Отпадането на клиничната пътека по ревматология ни принуди да осъществим мащабна рекламна кампания – обикаляхме региона, срещахме се с кметове на общини, разпространявахме листовки сред ОПЛ и т.н. В резултат на тази инициатива дейността ни се увеличи, което неминуемо се отрази на приходите на болницата. Лечебното заведение е 100% общинска собственост и бих желал да изкажа специална благодарност към местната власт за помощта, която ни оказва. Общината е малка и бюджетът й не е голям, но средствата, които отделя за нас, са достатъчни. Благодарение на тази подкрепа, както и на разширяването на дейността нямаме никакви финансови задължения и колегите получават навреме възнагражденията си – въпреки делегираните бюджети и забавените плащания от НЗОК.

Сключили сме договор с РЗОК по седем клинични пътеки, включително и за рехабилитация и физикална терапия при церебрална парализа.

Покрили сме всички изисквания на касата за наличните специалисти. Разполагаме с лекари по вътрешни болести, неврология, физиотерапия, образна диагностика, клинична лаборатория и т.н. Някои от колегите са с повече от една специалност. С пациентите с церебрална парализа работят психолог и логопед, както е по изискването на НЗОК. Самите родители на децата са много доволни от постиганите резултати.

Разбира се, възможно е при някои от болните да настъпят усложнения в периода на долекуване. Още при първите симптоми обаче ги консултираме със съответния специалист и ги транспортираме към болници за активно лечение – най-често в Пловдив.

Както е известно, от началото на тази година престоят по клиничните пътеки за рехабилитация бе намален от десет на седем дни. Най-засегнати от тази промяна останаха болните, защото за тях е много по-добре да получат десетдневна рехабилитация с всички необходими процедури. В някои случаи пациентите желаят да продължат терапията и остават на платено лечение, като заплащат 25 лв. на ден за допълнителния престой. За съжаление обаче не всички хора биха могли да си го позволят.

Според мен основният дефект в системата на здравеопазване е липсата на пряка колаборация между ОПЛ и лечебните заведения, която да не позволи на болния да почувства липсата на грижи, когато заболяването му хронифицира. Липсва и връзката между структурите за активно лечение и болниците за долекуване.

Наскоро имахме посещение от колеги от СЗО – от Испания, Канада и т.н. В тези държави съществува административна връзка – пациентът директно е насочван от болница за активно лечение към структура за долекуване. Категоричен съм, че създаването на синхрон между изпълнителите от всички нива на медицинската помощ ще бъде изключително благоприятно за пациентите. Не бива да забравяме и връзката спешна помощ- лечебни заведения за долекуване. Именно в този аспект ни предстои още много работа.

Все пак известно подобрение настъпи, след като МЗ издаде заповед за създаване на отделения за долекуване към болниците за активно лечение. Но държа да подчертая, че има съществена разлика между отделенията и специализираните лечебни заведения. Предимството на отделението е в близостта до болницата за активно лечение, но пациентът не би могъл да получи комплекса от пълноценни грижи, който предлагат структури като нашата.

Разбира се, не спираме да търсим контакти с мениджърите на други лечебни заведения. Преди време дори направихме постъпка за създаване на консорциум между болниците, достигнахме до някои споразумения, но това все още е въпрос, който трябва да бъде отработван от юристи и от други отговорни лица.

В момента повечето пациенти или техните близки сами търсят контакт с нас. Става дума най-вече за хора след прекаран инсулт, които нямат възможност да продължат терапията в отделенията за долекуване към болниците за активно лечение. От своя страна се стараем да предоставяме достатъчно информация, но ми се струва, че в обществото все още ни отъждествяват със санаториумите, които работят по подобни пътеки. Разликата обаче е съществена както по отношение на стандартите, така и на наличните специалисти.

В момента е в ход реформа в системата на здравеопазване, но на този етап тя не засяга болниците за долекуване и продължително лечение – няма яснота по конкретни въпроси. Вярно е, че бяха създадени няколко нови клинични пътеки, но предстои те да бъдат остойностени, да бъдат изготвени стандарти и т.н. Надявам се до края на годината това да стане факт, защото в момента работим по много малко пътеки. Наред със социалния не бива да забравяме и икономическия ефект от дейността ни.

Приветствам идеята част от леглата за активно лечение да бъдат преструктурирани в легла за долекуване, защото – както е известно – по този показател страната ни изостава значително от другите европейски държави. По отношение на медицинските аспекти нещата са ясни и не е трудно дейността да бъде организирана. Но е необходимо финансиране, макар и не голямо. Вярвам, че ще се намерят начини този процес да се осъществи.

Според мен е редно най-напред да се започне от организацията на създаване на болници за долекуване – да се знае какво ще работят, да бъде остойностена дейността, да бъде осигурено подходящото финансиране.

Недостигът на специалисти е проблем, който е болен за цялата система. Трудно е бъде намерено бързо решение, защото финансите са тези, които определят движението на кадрите. Съществуват обаче някои тънкости, чрез които проблемът би могъл да бъде преодолян отчасти. Така например в медицинските училища биха могли да бъдат създадени паралелки за парамедици, които след определен срок на обучение да се включат в системата на спешната помощ. Дълги години съм работил в системата на бърза помощ и от опит знам, че колкото и добър да е един лекар, седейки в линейката, той губи от себе си. Този висококвалифициран труд би могъл да бъде полезен в спешните отделения, в болниците за активно лечение и за долекуване и т.н.Това е една малка ниша, от която е възможно да набавим кадри. От друга страна, съществуват населени места, в които няма медицински кадри. Местата могат да бъдат заети от фелдшери и при добра колаборация със съседните болници дефицитът на специалисти няма да се почувства.

Известно е, че за нас, лекарите, тръпката и есенцията на работата е в спешността. За колегите от болниците, които предстои да бъдат преструктурирани е важно да знаят, че те няма да престанат да бъдат лекари. Разбира се, променя се процесът на дейност – специалистът отива съвсем спокоен на работа, разполага с епикриза, има възможност да прецени и да планира лечението. Но няма разлика в стойността и в специалността на лекаря, независимо дали работи в болница за активно лечение или за долекуване. Ако специалистът е добър, полезността е една и съща. Дори в известен смисъл поддържането и повишаването на квалификацията е много по-лесно. Колегата разполага с повече време за специализация, както и с условия да му създадеш условия да посещава курсове и да участва в научни конференции.

Желанието ми е, ако не във всички области, то поне в шестте еврорегиона, които бяха определени първоначално, да бъдат създадени болници за долекуване. Според мен това е напълно достатъчно да бъдат задоволени нуждите на населението. Разбира се, това може да стане при положение, че колаборацията между всички болници в региона е много добра с лечебното заведение за долекуване. Това ще допринесе за подобряването на пациентите и връщането им към нормалната среда…

Посещението ми в гр. Стамболийски приключва с обиколка на болницата. Д-р Апостолов с удовлетворение разказва за направените подобрения. Особено горд е с новата ЕМГ лаборатория , която е сред първите, сключили договор с РЗОК. Специалистът споделя още, че е подновена апаратурата за физиотерапия, както и за клиничната лаборатория. Д-р Апостолов е категоричен, че създаването на добри условия за персонала и за пациентите неминуемо ще доведе до добри финансови резултати.

Срещам се с някои от лекарите и медицинските сестри в отделенията. Първоначално са леко смутени, но бързо се разпалват, когато заговарят за болницата – явен признак, че харесват  работата си. Силно впечатление прави и топлото им отношение към пациентите по време на възстановителните процедури.

На тръгване си мисля колко полезни са лечебни заведения като това и колко малко всъщност знаем за тях. И дали не е редно институциите, които реализират реформата, да почерпят от безценния опит, натрупан от Специализираната болница за долекуване и продължително лечение в гр. Стамболийски.

Георги ГЕОРГИЕВ

1 Отговор to " СБДПЛ в гр. Стамболийски – извор на безценен опит "

  1. Д-р Венцислав Михов - Плевен казва:

    Къде са старите коментари?

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.