Д-р Красимира Жекова – началник на АГ-отделение в УМБАЛ „Св. Анна“, София, специално за „Форум Медикус“
– Обичате ли 21 януари?
– Да, това е нашият професионален празник. Ден на равносметка, ден, в който всички изразяват благодарност за нашия труд, който е много интензивен. Въобще – празник!
– А защо избрахте акушерството и гинекологията за Ваша специалност?
– Това бе през далечната 1980 година, още бях студентка по медицина, доста преди да започна да изучавам предмета акушерство и гинекология. Мой роднина, който е акушер-гинеколог, ме въведе в тази професия и ми показа най-доброто от нея. И на мен ми хареса много. Въпреки че много хора се мъчеха да ме откажат с аргумент, че това е трудна професия, че не е за жена. Това още повече ме амбицира.
– А имало ли е момент на съжаление, че сте избрали тази професия?
– Не, колкото и тежки случаи да е имало, до съжаление не съм стигала.
– Вероятно защото преобладават положителните емоции…
– Това е най-радостната област в медицината. Ние работим с предимно млади жени, при нас се ражда животът. Тежка е специалността, напрегната, рискова. Но е за мен най-благодарната медицинска специалност.
– Помните ли първото раждане, на което сте акуширали?
– Честно казано – не, защото това са 35 години работа в родилна зала. Помня първото седалищно раждане, когато бях млад лекар, с 1-2 години трудов стаж в окръжната болница на гр. Толбухин, днес Добрич. Тогава по време на нощно дежурство дойде жена, няколко пъти раждала, но със седалищно предлежание на плода. Тогава се затворих в лекарския кабинет и започнах да чета книгата „Спешна помощ в акушерството и гинекологията“, все едно, че я виждах за първи път. Доста комична ситуация беше, добре че работех с много добри и опитни акушерки. То раждането щеше да стане и само, но така или иначе – три пъти ме викат, а аз седя и чета, нищо не разбирам. Сякаш никога не съм го чела, а бях държала изпит, макар още да нямах специалност. С помощта на акушерката стана едно много елегантно раждане. И особено горда бях тогава, че детето, което беше четвърто в семейството, бе кръстено на мое име – Красимира. Хубав спомен. Но това е реалността. После се оказа, че всичко съм знаела на теория и съм го можела, но изправена пред родилката чувствах ужасна трудност. Благодарение на акушерката се справих. И до днес много вярвам в добрата акушерка, която е неоценим помощник.
– А дошъл ли е моментът, след толкова години, в който смятате, че всичко знаете?
– Няма такъв момент. Никой акушер-гинеколог, работещ в родилна зала, не би могъл да има такива мисли. Изненадите в залата са големи, винаги трябва да си подготвен за всичко. Всеки случай ме учи, учи ме на много неща.
– Отвъд празничните въпроси, моля да поговорим за целия път на бременната жена днес, в нашата реалност.
– По принцип сега малко работя в сферата на женската консултация. Тя е много важен елемент от наблюдението на бременността. Много нови неща навлязоха в XXI век и ние трябва да водим съвременна женска консултация. И без това броят на ражданията драстично намалява, а изискванията да се роди жив и здрав всеки доносен плод са много големи. Ето защо женската консултация е важно звено, където трябва да се работи отговорно. Винаги казвам на колегите от доболничната помощ колко им вярвам. Това, което ми прави впечатление, е, че много куца подготовката на жената преди забременяването. Не се правят елементарни изследвания, не всички започват прием на фолиева киселина, не винаги е екзактно проследяването на бременността, особено когато са налице придружаващи заболявания – те, за съжаление, много зачестяват. Бих казала, че резултатите в нашата болница са добри, тъй като женската консултация е под контрола на акушер-гинеколозите, работещи в стационара. Жените биват хоспитализирани и своевременно адекватно лекувани. Стремим се да сведем да минимум усложненията. Рисковите бременности категорично зачестяват, придружаващите заболявания стават повече с нарастване на възрастта на жената. Българката, както и европейката, първо обмислят своята реализация – финансова и професионална, а след това като майчинство. Асистираните репродукции зачестяват, оттам расте броят на многоплодните бременности. Всичко това изисква съвременна адекватна женска консултация.
– Зная за Вашата остра позиция срещу всякакви възпалителни заболявания по време на бременност.
– Най-честата патология в неонаталните периоди е инфекциозната патология – вродени инфекции, независимо дали са генитални или общи. Новороденото се ражда с нулев имунитет и скринингът, и адекватното лечение на всякакви инфекции по време на бременност значително подобряват изхода от бременността.
– Съществува един обем препоръчителни изследвания при бременност, които не се заплащат от НЗОК.
– Да, те са препоръчителни. Става дума за феталната морфология. Тя се прави 11-а – 13-а г.с. – ранен скрининг, който, ако е извършен от добър фетален морфолог, е силно информативен. Фетална морфология се прави 21-ва – 23-та г. с. и при бременности, при които има повишен риск – 31-ва – 33-та г. с. Лично аз горещо препоръчвам на жените да си направят тези изследвания.
– Ако е възможно, да препоръчаме на НЗОК да заплаща тези важни изследвания, особено на фона на демографския срив у нас. В родилната зала, както казахте, професионално сте повече от 35 години. Кое е най-важно там?
– Апаратура се купува, доставя се. По европейски програми всички болници вече се снабдяват. Основен остава човешкият фактор. Винаги казвам: „апаратът е добър, но задапаратното устройство е най-важно“. Раждането през XXI век е екипен процес. Акушер-гинеколог, акушерка, неонатолог, неонатологична сестра, анестезиолог, анестезиологична сестра. Това трябва да бъде минимално изискване за всички родилни зали у нас. Ако едно от звената е инсуфициентно, резултатът често не е такъв, какъвто искаме.
– Познавам Вашата позиция и по въпроса за т.нар. ръст на броя на ражданията чрез цезарово сечение.
– Така или иначе, цезаровото сечение е най-често правената операция в световен мащаб. Това е технически лесна операция, но аз съм за цезарово сечение по медицински индикации. Това е операция с неизвестен изход, усложненията настъпват там, където най-малко ги очакваме. Категорично съм за медицински показано цезарово сечение. У нас процентът на този вид раждане е доста над този, който препоръчва Световната здравна организация. Винаги казвам, че секцио може да направи всеки – ако единият от екипа не може, другият ще му помогне. Но умението на акушер-гинеколога е в правилното прогнозиране на раждането. Става дума за съвременно обезболено раждане (разбира се, както пациентката желае), но аз лично препоръчвам епидурална анестезия. Раждането трябва да бъде леко и атравматично както за майката, така и за плода. Това изисква много умения. И другото е – навременно диагностициране на отклонения от нормалния ход на раждането и своевременно преминаване към цезарово сечение.
– Моля да представите и екипа в отделението.
– Екипът включва 14 лекари, от които двама специализанти, другите са със специалност. Разполагаме с достатъчен брой акушерки, осигуряваме 24 часа присъствие на анестезиолог в родилната зала. Всички стандарти на III ниво родилна помощ са изпълнени.
За мен това е най-добрият екип, акушерките в родилната зала са много подготвени, професионалисти. Полагат медицински грижи за родилките, неотлъчно са до тях. Анестезиолозите в нашата болница са подготвени за обезболяване на раждането във всичките му периоди. Разполагаме с мощна реанимация, с подготвени лекари от всички специалности. И можем да поемем своевременно всички усложнения, настъпващи по време на раждане. Това е предимството на родилното отделение на територията на многопрофилната болница. Но най-вече разчитам на компетентната помощ на интердисциплинарните екипи. Ще подчертая, че най-сигурното място, където една жена трябва да ражда, е там, където могат да се поемат усложненията. А нашата болница е точно такова място.
С гордост мога да кажа, че на фона на този срив на раждаемостта, който се афишира, в нашето отделение ражданията са само с 4 по-малко в сравнение с 2017 г. Отделението е с 14 легла, но ми се струва, че ще бъде увеличен броят на ражданията през тази година. Търсени сме от пациентките, болницата все повече става привлекателно място за раждане, условията са добри.
Ще подчертая, че от август 2018 г. в нашата болница консултант по акушерство и гинекология е проф. Ангел Димитров. Той е моят учител, той е сред най-добрите лечители в България. Удоволствие е да работим с него, създава невероятно спокойствие, професионално подхожда към всичко. И най-доброто е, че младите лекари и специализантите могат да се учат от човек, който е създал поколения акушери на България.
Д-р Анна Петкова – специализант по акушерство и гинекология в УМБАЛ „Св. Анна“:
Денят на специализанта е дълъг
- Защо избрахте тази специалност?
- Защото това е най-благородната и щастлива област в медицината. Специалността е много трудна, но сложността и тежестта си заслужават, когато се роди дете.
- Помните ли случки от детството, когато сте се сблъсквали с професията на майка си – д-р Красимира Жекова?
- Помня, че още много малка повтарях и цитирах всички видове хапчета, които съм запомнила от мама. Знаех например, че пълното разкритие е 10 см. Ориентирах се горе-долу какво означава едно раждане да върви нормално…
- Майка Ви споделяше ли, когато е радостна, или е угрижена?
- Споделяше. В нашата професия повече се говори за радостните моменти, когато всичко е завършило благополучно.
- Откакто специализирате, какво Ви прави най-силно впечатление? Какво не сте очаквали да срещнете в едно АГ-отделение?
- Може би не бях подготвена за страданието на тези жени, които абортират – то се вижда в очите им. Може би не бях подготвена за възможните усложнения – например в родилната зала. Там най-трудно е да се овладее жената, да напъва, за да се осъществи раждането. Това е кратък момент в живота, но жените губят контрол, а задачата на лекаря е да успокои родилката, да я мотивира да напъва.
- Как си представяте бъдещето?
- Специализирам от юли миналата година е и рано да имам отговор. Определено акушерството и гинекологията са моя страст, откакто отворих първия учебник. Участвам и в наблюдение на бременните в доболничната помощ. Там е важно да спечелиш доверието им. И още по-сложно – да бъдат открити и наблюдавани придружаващите заболявания със съответния специалист.
Денят на специализанта е дълъг и тежък. Едва намирам време да спортувам, да чета. Но за да напредна в професията, всеки божи ден съм в болницата. Бих искала да кажа, че много хора си мислят – лесно е майка ти да те учи, да ти дава напътствия при първите стъпки в професията. Мислят си, че вървя по утъпкан път. Но всъщност това е най-трудното нещо. Първо, защото трябва да оправдая нейното име, нейния авторитет. И второ, защото трябва да се изградя като отделна личност.
За пръв път празнувам Деня на родилната помощ вече като специализант. Очаквам да се видим с колегите и в неболнична обстановка да разпуснем.
- Пожелавам Ви да запомните празника с дълбокото уважение към Вашата професия.
