Вие сте в: Начало // Всички публикации // Спомени за преживяното

Спомени за преживяното

Идеята на проф. Иван Диков да систематизира в книга и да публикува спомените си за преживяното в служба на медицината и болните хора е повече от похвална. Намерението да се заеме с писане на мемоари е възникнало за първи път по време на  погребението на неговия учител, ръководител и ментор проф. Иван Ки-
ров. Траурното събитие и словото, което е произнесъл тогава, са допринесли за превръщането на намерението в решение, реализирано няколко години по-късно.
Ето заглавията на 18-те глави, от които е изградена книгата: Малък увод, Моите родители, Бургас, София, Ученик в VIII прогимназия „Тодор Минков”, Ученик във Втора мъжка гимназия, Студентски години, В Медсанчаст „Бобов дол”, В Транспортна болница – Дупница, Клиничен ординатор, Ординатор в Инфекциозна болница, Асистент в Катедрата по ин-
фекциозни болести, Специализация в Лион, Преподавател в катедрата, СПИН в България, След 1989 г., пенсионер – консултант във ВМА, Живот с диагнозата „Рак”, Заключителни думи.
Тези заглавия маркират пътя, извървян от автора. Текстовете, обозначени с тях, представляват своеобразен синтез от спомени, анализи и размишления. Особено интересни са подробните описания и коментари на случаи от дългогодишната лекарска  практика на Диков. Разказани са преживявания със съученици, състуденти, колеги, приятели. Описани са радостни и тъжни събития, успехи и неуспехи, осъществени и неосъществени мечти и планове. Представянето на фактите е обективно и достоверно.
Авторът се е справил много добре със задачата да възстанови, подреди и представи по подходящ начин спомените си. Това може да се обясни със силата на паметта му, със стенографските бележки, които си е водил, и съвсем не на последно място – с личностните му качества. Иван Диков беше ерудит с висока интелигент-
ност и многостранни интереси. Владееше няколко езика, беше библиоман.  Ще го запомним с неговата принципност, честност, скромност, толерантност, с готовността да помага. Знаещ и можещ лекар, живеещ с проблемите на своите болни. Уважаван и търсен консултант. В съ-
щото време – обичан преподавател и талантлив учен, подготвил много млади специалисти. Познаваше проблемите на здравеопазването и университетското образование. Притежаваше но-
ваторски дух и сле-
деше приложението на модерните технологии в медицината. Има големи заслуги за разработването на мо-
дел за ранна диагноза и интензивно лечение на токсиинфекциозния шок. От значение за практиката са изследванията върху промените в хемостазата при ин-
фекциозно болни, проучванията, свързани с диагностицирането и лечението на първите болни със СПИН в България, и др.
През книгата преминават като червени нишки темите за семейството и добротата, която винаги и навсякъде е била ръководно начало за Иван Диков.
Книгата е написана на литературен български език и е приятна за четене. Имах възможност да изразя приживе отношението си към достойнствата ѝ пред автора, семействата ни и някои общи приятели. Ще повторя оценката си и сега: тя е много висока.
Професор Иван Диков и книгата му са част от историята на родната инфектология и частица от историята на медицината в България.

Проф. Любомир Дянков

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.