Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // „Достъпът до здравеопазване – истини и прогнози“

„Достъпът до здравеопазване – истини и прогнози“

Модератор на кръглата маса бе главният редактор на вестник „Форум Медикус” г-жа Дарина Стоева, която откри дискусията:

- Това, което отличава настоящата кръгла маса, е спецификата на мястото на провеждане. Бих желала да поздравя г-н Иван Иванов, защото за втора поредна година организираме подобна дискусия в партньорство с ръководството на Булмедика\Булдентал. Смятам, че така изложбата надхвърля своя търговски характер, защото се занимава с трайни и сериозни проблеми на здравеопазването, което е много положително.

Неслучайно избрахме темата за истините и прогнозите за достъпа до медицинска помощ. Преди да дам думата на участниците, ще си позволя да цитирам две истини. Около 600 хиляди българи нямат достъп до личен лекар, 424 са незаетите практики. Дори само това да беше, лично аз смятам, че си заслужава да дискутираме проблемите.

Преди няколко дни например излезе тревожната информация, че общинският съвет в Радомир провежда спешна сесия, защото откакто в града няма болница, населението от региона няма да къде да получава медицинска помощ. Като добавим закриването на други болници и проблемите в спешната помощ – ясно е, че темата за достъпа обхваща голяма част от проблемите в здравеопазването.

Проф. Станка Маркова – почетен председател на БАПЗГ:

Ограниченията стават все повече

- Равният достъп до медицински услуги е един от основните европейски принципи за качество в медицината. Когато говорим за достъп, на първо място трябва да имаме предвид кадрите – специалисти ли са, подготвени ли са и т.н. Второто много важно условие е дали тези хора са добре екипирани и оборудвани. Става дума не само за облекло и апаратура, но и за пътища и инфраструктура. Защото дори и най-добре оборудваният реанимобил не би могъл да стигне до най-отдалечените кътчета в планинските региони, където пътищата са лоши. Изложението Булмедика\Булдентал има за задача да представи най-новите постижения в областта на медицината и денталната медицина (друг въпрос е кой може да си позволи да закупи подобна техника).

Бих желала да се върна на първото условие – сериозният дефицит на кадри. Нека всеки един от нас си представи, че е изписан от болницата и се нуждае от грижи – от медицинска сестра или рехабилитатор. Къде ще ги намери – евентуално в сивата икономика, където липсва всякакъв регламент. У нас не съществуват такива практики. През последните дни се разшумя около случая с жената, родила извънматочно дете, което се е развило до седмия месец без околоплоден мехур в корема й. Ако имаше акушерка в това село, както беше навремето, до четвъртия месец щеше да открие бременността, дори жената да не се обърне към нея. В наши дни, особено при малцинствата, никой не знае кога жените забременяват, кога и къде раждат, ако те не се обърнат към лекар.

Проблемът не е само в наличието на незаети практики, а изобщо в тяхната липса. В известна степен проблемът може да бъде разрешен, ако на фелдшерите и на акушерките бъде разрешено да разкриват практики в извънболничната помощ, особено в регионите с малцинствено население, където раждаемостта е много висока. Достъпност не означава само пациентът да може да отиде на лекар, но и да има достъп до аптека, транспорт, пътища, поне някои нива специалисти – например акушерки, които да осъществяват женски и детски консултации. Сега те съществуват много формално. Някои гинеколози наемат акушерка, но това не е женска консултация, в която наблюдават жените от зачеването до изписването на новороденото.

Много неща все още не се осъзнават. От сегашния екип на МЗ проявяват пълно разбиране на това, за което говоря. Може би защото министър Константинов беше зам.-председател на БЛС и заедно с него сме разговаряли с премиера и с финансовия министър. Но ние от нашата организация сме се срещали с много министри, които винаги ни разбират, приемат предложенията ни, включват ни в различни стратегии. Впоследствие обаче министрите си заминават, стратегията се изхвърля и всичко започва отначало.

Както вървят нещата, достъпността на населението до медицинска помощ не само няма да бъде еднаква, но ще стане още по-ограничена. Защото след медицинските сестри и лекарите напускат страната. Проблемът е много сериозен и е необходимо да бъде нещо направено, защото въпросът опира дори до националната сигурност на страната.

Факт е, че медицината се развива с главоломна скорост, а ние стигаме до положение да няма кой да работи с тези нови технологии. Защото и специализациите на лекари и на стоматолози не са на ниво през последните 5-6 години. Това са теми, които съм повтаряла стотици пъти и вече говоря за тях с омерзение. Хората нямат мотивация да се обучават. Ако все пак го правят, впоследствие те заминават заради състоянието на системата. Не става дума само за възнаграждение, но и за отношение към тези колеги.

В медиите не се публикуват хубавите неща, но почти всяка седмица се четем за лекарски гафове. Отношението към съсловието е много важно. Разбира се, възможно е и ние да имаме определена вина. Но лекарят винаги е бил бог. Логото на БАПЗГ е тракийската акушерка Лесес Кепра, която е обожествена и постаментът на паметника й се намира в бургаския музей. Кой е обожествен днес?

Д-р Димитър Игнатов – почетен председател на БЛС:

Налице е сериозен управленски дефицит

- Самият факт, че хората, които трябваше да чуят проблемите, си тръгнаха, е достатъчно показателен. В законите, създадени още през 1997 г., е ясно записано, че при нашата солидарна система на осигуряване на гражданите задължително трябва бъде осигурен равен достъп до медицински услуги. Но очевидно мисленето на сегашните управляващи не е западноевропейско. Те не се интересуват, че и в други региони вероятно живеят хора, а мислят само за София, за МЗ и за НЗОК. Дори и да бяха останали на кръглата маса обаче, те нямат съществено отношение към проблемите – нито д-р Нели Нешева, нито зам.-министър Гергана Павлова, която никой не знае защо е в министерството.

Самият министър няма ясна визия за системата на здравеопазване. Докато в България политическата класа не признае, че единствената възможна система е солидарната европейска система, никога няма да имат успех.

Не може да се тръби непрекъснато, че са налице 500-600 незаети практики. Какво се случва с хората от тези населени места? Умират? Не може да се говори, че 1,5 млн. българи не се осигуряват. Това е пълен абсурд. Ако политическата класа не обясни на нацията полезността от солидарния модел, който е приет в почти целия Европейски съюз, няма кой друг да контролира системата и да образова гражданите у нас.

На практика това означава, че първият принцип е политическият – установяване на здравна система на базата на солидарността. Оттам следват и всички следващи стъпки.

Вторият важен въпрос е свързан с компетентността на управляващите. Удивен съм от необразоваността и некомпетентността, която се налага през последните десет години. С медицина и управление се занимават хора, които не са образовани. Това проличава във всички сфери, защото в момента публичното пространство е много по-пълно, отколкото през последните 15-20 години. Когато един човек е решил да участва в обществено-политическия живот на страната, или трябва да се подготви, или въобще да не се захваща с тази работа. Съвременният свят не позволява неуки хора да се бъркат в управлението.

Самият факт, че не може да бъде развит качествен дебат в парламента, в медиите и по време на различни форуми, показва преди всичко липса на квалификация. Един министър може да бъде много добър лекар, но да не може да управлява системата. Оттам идват и всички проблеми.

Д-р Стойчо Кацаров:

Държавата не стимулира честната конкуренция

- Ще се присъединя към оценката, че е проява на изключително лош вкус това, което демонстрираха хората, управляващи здравната система. Въпросът не е свързан с правото на избор дали да участват или не. По силата на позициите, които заемат, те са задължени да участват във форуми, да обсъждат, да дискутират. Не е необходимо да приемат мненията, но са длъжни да участват. Както и да е, те ще понесат цената за своето управление. Въпросите, които са поставени обаче, се нуждаят от решения. Липсата на управляващите не прави дискусията безсмислена, а напротив. В тази кръгла маса участват достатъчно компетентни хора.

Достъпът до медицинска помощ е свързан с няколко характеристики – не бива да го разглеждаме само като достъп до общопрактикуващ лекар или до извънболнична медицинска помощ. Става дума също така за достъп до спешна и до болнична помощ. Достъпът се определя от няколко фактора: от разстоянието и времето, необходими на пациента да потърси съответната медицинска помощ, както и от цената, която трябва да заплати. Моята оценка е, че през последните години се води политика за ограничаване на достъпа до медицинска помощ.

Това е свързано не само с незаети практики, но и с целенасочена политика на унищожаване на общинските болници. Така например закриването на общинското лечебно заведение в Бобов дол, в която функционираха четири отделения до миналата година, означава, че достъпът на жителите на тази община до съответните видове помощ се е увеличил с 50 км. Не е нужно да бъде закрито едно лечебно заведение, за да се случи това нещо. Може просто да бъде преустановена дейността в част от отделенията. Такъв пример е болницата в Провадия, в която от шест или седем отделения в момента работят две. На практика достъпът на хората от града до съответната помощ също се е увеличил с няколко десетки километра.

Това не е станало случайно, а е целенасочено и е резултат от едни абсолютно необосновано въведени свръхвисоки изисквания под формата на медицински стандарти. Единствената цел е тези болници да бъдат затворени и да бъде ограничен достъпът на болните.

Разбира се, необходимо е да отбележим за достъп до какво става дума. Това пряко е свързано с качеството на предлаганата медицинска услуга – не просто с достъп до лекар или до болница, а до добър лекар и до добра болница. Затова при обсъжданията въпросът за достъпа не може да бъде отделен от качеството на медицински услуги.

За съжаление аз също наблюдавам една изцяло погрешна политическа тенденция по отношение на качеството на медицинските услуги. Единственият известен начин да се получи високо качество е да бъде стимулирана честната конкуренция между тези, които предлагат услугите. Недопустимо е всякакво вмешателство – под каквато и да е форма, на държавата или на министъра в тази пазарна конкуренция.

Защо болница „Лозенец” ще получава по 15 млн. лв. субсидия годишно, а общинското лечебно заведение в Попово няма да получи нито един лев? По какви критерии и по какъв начин? Как това спомага да получим по-високо качество на медицинската помощ? Никак.

Лекарите в „Лозенец” така и така ще получат парите наготово и това по никакъв начин не ги стимулира да бъдат по-добри. Специалистите в Попово, които няма да ги получат, каквото и да направят, също не са стимулирани да повишават квалификацията си, да се специализират допълнително, да бъдат по-грижливи и дружелюбни със своите пациенти. И едните, и другите не са стимулирани. От гледна точка на качеството, това са пари, „хвърлени на вятъра”. Моята оценка е, че е налице тенденция към ограничаване на достъпа до медицинска помощ и на влошаване на качеството на предлаганите услуги. Такава политика се води при последните петима министри на здравеопазването и не знам дали е умишлена. Ако това е целта, нека бъде открито призната пред хората, а не да се крием зад разни упражнения – диагностично свързани групи, пътеки и т.н. Защото подобни действия не водят до нищо ползотворно.

Д-р Андрей Кехайов:

Българското здравеопазване изпадна в депресия

- Поздравявам организаторите на този форум, защото без съмнение достъпът до здравеопазване е фундаментът на всяка здравна система. Несериозен е фактът, че тези, които ни поздравиха, си отидоха. И ако е тъжно, че си заминаха официалните институции, за което има обяснение, то за мен е учудващо, че днес на тази маса не присъстват представители на официалната институция на българските лекари, а именно на Българския лекарски съюз. А по силата на законите съсловната организация е упълномощена да участва в реализирането на здравната политика и чрез националния рамков договор да гарантира равнопоставеност чрез такива обеми и цени, които да осигуряват достъпа на населението до здравни услуги.

Разбира се, темата е изключително сериозна и аз няма да влизам в детайлите за тенденциите в първите 10 години от здравната реформа, за това как, участвайки в договарянето, съсловните организации практически участваха в увеличаването на обемите и в гарантирането на достъп до здравеопазване за хората. Когато говорим за здравеопазване, достъпът е изключително важен показател, особено за страните от Югоизточна Европа.

Радвам се, че днес от МЗ въпреки всичко присъства директорът на Агенцията по трансплантация. Но тук е мястото да поговорим за друг достъп – дали държавата осигурява ресурс за безусловно гарантиране на бързата помощ, на наличието на достатъчно направления за специалисти и т.н. Сега на практика делегираните бюджети всъщност ограничават достъпността до здравна помощ, докато се декларира в публичното пространство, че е осигурено увеличение на обществените ресурси за здравеопазване.

Когато говорим за равнопоставеност на населението до здравни услуги, ние трябва да разгледаме всички социални слоеве. Разполагам с информация от Смолянска област. Тъжна е картината сред лекарите и медицинските сестри, а и сред населението. Болните са принудени да изминават 70-80 км, за да потърсят специализирана лекарска помощ за традиционни дейности, които са извършвани винаги по тези места. Необходимо ли е да въведем изкуствен стандарт, при който да накараме пациентът да се придвижи на 100 км, за да му бъде извършена една апендектомия, която всеки български хирург би могъл да извърши, ако има необходимите минимални условия.

През изминалата седмица наш гост бе представител на Регионалното бюро на СЗО, за да разговаряме за европейска здравна политика’2020. Но аз не виждам ясна национална политика за 2011 г. в България. Когато се говори за достъп и качество, няма как да се избегне и необходимостта от средства, с които да се гарантират тези принципи. През 2007 г. дефинирахме ситуацията в здравеопазването като кризисна. Днес тенденциите са още по-негативни, а отношението на институциите в момента е по-скоро съглашателство, отколкото отговорно като поведение. Всяка институция трябва да поеме своята отговорност и да участва в този процес. БЛС би трябвало да участва с реален рамков договор, а не с документ, в който не се договарят цени и обеми. И аз питам кой днес ще поема отговорността за това, което се случва в българските лечебни заведения. Трудно е положението в общинските и в областните лечебни заведения, но и в университетските болници. Днес отново ще потвърдя позицията си, че здравеопазването след кризата изпадна в депресия.А депресия като икономическо понятие няма как да доведе до подобряване на онези показатели, които изисква европейската здравна политика. За каква средна продължителност на живот говорим? Кой в МЗ може да води адекватно днес този дебат? Къде са хората, които откриха изложбата за високите стандарти, и как те ще осигурят достъпа?

За голямо съжаление институционалният капацитет у нас днес е на ниво, което не позволява да бъдат определени правилни здравни политики.

Днес откриваме дебат, който без съмнение ще бъде с продължение. Обществено-политическите и съсловните дискусии неизбежно ще продължават, дори някои и да не участват, дори някои да нямат нивото на компетентност. Но те са длъжни преди всичко заради българските граждани да проявяват отговорност, а не да изразяват политически демагогии, че гарантираме достъпно и качествено здравеопазване. Фундаменталният въпрос е гарантираме ли днес по всички лисабонски конвенции и по всички европейски директиви безопасността и сигурността  на българския пациент.

Използвам случая да отбележа, че от 6 до 11 септември т.г. на Втория международен конгрес на лекарите от Югоизточна Европа организираме кръгла маса за здравни реформи и финансиране не само за България, но и за страните от Югоизточна Европа, с присъствието на СЗО. И не трябва да очакваме само от министъра, а всички ние сме длъжни да коментираме какво трябва да се случи в системата. Всички ние трябва да бъдем с активна гражданска позиция и да казваме истината за системата на здравеопазването.

Д-р Николай Шарков:

За да има достъпност, нужна е достатъчност

- С част от участниците във форума преди години започнахме да поставяме основите на новото здравно законодателство. Ще коментирам темата през призмата на денталната медицина. През май 2007 г. СЗО най-накрая извади оралната патология от неглижираните заболявания. На всички лекари е известно, че това, което се случва в устата, дава сериозно отражение върху други органи и системи.

Тук е мястото да задам един въпрос. Знаем, че социалнозначимите заболявания са тези, които отнемат човешкия живот: Но не е ли социално и значимо заболяване зъбният кариес, като се има предвид, че над 90% от населението на света страда от зъбен кариес и неговите усложнения?

В момента Европейската комисия подготви и прие директива за безопасността на пациента и трансграничното здравеопазване. Разглежда се и друга директива – за професионалната квалификация, която особено засяга регулираните професии, където попадат и нашите. Тези две директиви еднакво се отнасят към дискутираната днес тема.

От гледна точка на денталната медицина бих се спрял на два аспекта. Първо, за да има достъпност, трябва да има и достатъчност. В сферата на задължителното здравно осигуряване още преди много години дадохме тласък и поставихме като приоритет детското дентално здраве, като осигурихме разумен пакет.

Минаха обаче 12 години, а на лицата над 18-годишна възраст не предлагаме почти нищо от пакета на задължителното здравно осигуряване.

След 12 години борба успяхме да отделим нашия национален рамков договор, но всъщност НРД ли имаме или работа върху текстова част на един документ? Всички останали важни неща „бяха изнесени” извън НРД – прогнозните обеми, цените, пакетите. Те щяха да се определят уж от агенция в Министерство на финансите, след това стана комисия, в която е включен само един наш представител. Останалите членове на комисията не се занимават с дентална медицина. Риторичен е въпросът как и с каква компетентност те ще определят параметрите, касаещи задължителното здравно осигуряване. Да не говорим, че санкциите бяха извадени в закон. Така сякаш някой изпълни отдавнашната си мечта да наказва белите престилки.

Превърнахме се в нарицателно име за злодеите в обществото, но аз наричам това социален отдушник на обществото, когато възникнат много по-важни проблеми. Каква достъпност осигуряваме ние на възрастното население, когато няма достатъчност, а един свит пакет.

И все пак БЗС направи един качествен скок. Пожелавам това да се случи и в БЛС. Ние постигнахме конкуренция и в задължителното здравно осигуряване – пълна свобода на пациента да избира своя лечител по всяко време, да няма закрепостяване, а заплащане за свършена работа. Това е истината.

Но по темата за достъпа отношение има и съзнанието на българина. Както казах, осигурили сме достатъчен пакет за децата до 18-годишна възраст. По-голямата част от този пакет е 100% платен от касата. Но колко от нуждаещите се деца биват водени на зъболекар от своите родители или настойници? В най-добрите години – само 20%. Ето го и втория аспект на проблема – здравната култура на населението. Всъщност нашата страна изостава в здравната култура на населението. А тя е важна, за да могат 7-те милиона български граждани, които са един мощен механизъм, да искат и да търсят достъп до здравеопазване. А не тези, които го осигуряват, да организират кръгли маси и да коментират проблема.

Къде е гражданското общество? Това е третият аспект. В дискусиите трябваше да се включат и пациентските организации – не само да удрят с юмрук по тази маса, а те да изискват в парламента това, за което говорим. Докога ще чакаме гражданското общество? В ХХΙ век то се губи. Ако се прояви, защитава проблемите в здравеопазването на парче.

Д-р Иван Димитров – управител на МБАЛ в Попово и председател на Сдружението на общинските болници в България:

Необходима е реална оценка на ресурсите

- Поставената тема действително е много актуална. Колегите преди мен засегнаха голяма част от това, което смятах да кажа. Но не мога да не отбележа, че когато се прави форум, на който се обсъжда такъв значим проблем, какъвто е достъпът до здравеопазване, няма как да не участват всички заинтересовани от процеса, в това число и управляващите. Ние ще представим проблемите, но те няма да могат да бъдат решени, тъй като управляващите ги няма. А дискусията ще трябва да се продължи.

Ние от сдружението на общинските болници се спряхме на следното определение за достъпност: възможността на пациента да преодолява времеви, пространствени, финансови и нормативни пречки, за да може да стигне до това, от което има нужда, за да съхрани здравето и живота си. Ще си позволя да прочета макар и отчасти някои от членовете на Конституцията на Република България и на Закона за здравното осигуряване. Чл. 52 от Конституцията гласи, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, определени със закон. В чл. 57 от Конституцията е регламентирано, че не се допуска злоупотреба с права, както и с тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на други.

Бих коментирал, че ако индивидът може да търси другите си права като правото на труд например, в Конституцията изрично е записано, че правото на достъп до здравеопазване трябва бъде осигурено от държавата. Спазваме ли Конституцията или не? Аз не визирам само управляващите в момента. Трябва да се въведе кардинално решение на този въпрос.

Чл. 59 на ЗЗО гласи „Критерии за достъпност и качество на медицинската помощ са: 1. Обезпеченост на лечебното заведение с медицински специалисти на трудов договор; 2. Наличие на нормативно определена, технически изправна медицинска апаратура; 3. 24-часово изпълнение на спешни състояния; 4. Предоставяне на медицинска помощ в съответствие с утвърдените медицински стандарти и правила за добра медицинска практика“.

Къде тук е записано позиционирането на съответното лечебно заведение на определена територия, място, държава, за да може то да отговаря на условията, за да сключи то договор с НЗОК. Ако част от тези неща не се променят, а други не се спазват, ние няма как да постигнем решенията дори с всичките правни инструменти.

Смятам, че за да направим нашата здравна система работеща, трябва да бъде дадена обективна оценка на кадровия и на финансовия ресурс, с който страната ни разполага.

Ако ние заедно не стигнем до консенсус и не предложим действително възможния работещ модел, няма да постигнем нищо.

Д-р Радко Велков – секретар на сдружението на общинските болници:

Да търсим баланс между потребностите и средствата

- Оредяваме около кръглата маса, но като последни мохикани ние не се отказваме. Определението, което д-р Димитров формулира, отразява един баланс с конкретно решение.

По-интересно по темата е обаче в какво се изразява достъпът, какво пациентът очаква да получи. Всички говорят за качество на медицинската помощ, но това понятие не е дефинирано и няма как да се измери. Достъпът също не може да бъде измерен.

Ние предлагаме следното решение – системата да заплаща придвижването на пациентите до лечебното заведение и така проблемът с достъпа ще се реши. Може да има една качествена болница за цялата страна. Резултатът ще бъде еднакъв, може да се експериментира в тази насока.

Здравната система трябва да предостави на болния три неща. Първо, пациентът трябва да бъде диагностициран и лекуван от това заболяване, от което е болен, а не по друга диагноза, поставена поради необследване. Второ, болният трябва да бъде диагностициран и лекуван със средства на съвременната медицина, а не с такива от ХVΙΙ и ХVΙΙΙ век. И третото важно нещо – пациентът трябва да получи сигурност, че ще бъдат намалени последствията от усложненията от заболяванията и от страничните ефекти от лечението на ранен етап. Когато говорим за качество на медицинската помощ, трябва да измерим как се решават тези проблеми. Всички знаем, че това става с финансов ресурс.

Когато пациентът влезе в системата, никой не се интересува на статистическо ниво какво се случва с качествената медицинска помощ. Съществува голяма разлика между данните за заболяемостта от някои заболявания за отделните области – показват разлики в пъти. Налице е и разлика в заболяемостта в две последователни години в една и съща област – около 4 пъти. Как да говорим за качество, когато тези статистически данни са красноречиви. Както и да се правят стандартите, това няма да се случи. Преминаването към диагностично свързани групи при този начин на мислене може да доведе до още по-големи различия в статистическите данни.

Една диагноза може да се постави само по оплакванията на пациента, но може да се използват и различни методики – лабораторни изследвания, рентген, скенер, сцинтиграфия и т.н. Но уточняването на диагнозата с тези различни подходи коства различни по размер средства.

Ето защо в стандартите трябва да бъде разписано как, срещайки се със системата на здравеопазването, пациентът с дадено заболяване ще бъде диагностициран и лекуван, с каква надеждност ще се използват различните методи, за да може да бъде остойностена медицината.

Не бива на всеки пациент с леко заболяване да се прави скенер. Трябва да се потърси нов баланс – какво и колко обществото може да си позволи с парите, с които разполага. Но този баланс трябва да бъде направен честно и почтено. Защото дейности и процеси, които не се измерват, на практика не се управляват.

Накрая ще направя още едно законодателно предложение, което смятам, че ще реши окончателно проблема с качеството на медицинската помощ. Нека се регламентира следното – всеки кадър на изборна длъжност в държавата да се лекува в лечебните заведения в района, от който е избран. Така голяма част от проблемите със стандартите и законодателните промени ще намерят своето най-благоприятно решение.

Д-р Неделчо Тотев – управител на МБАЛ в Чирпан:

Докога ще дотираме държавата

- Темата за достъпа е доста щекотлива в момента. Но като че ли се избягва. Това ясно пролича от факта, че на форума не остана никой от тези, които правят здравната политика у нас.

Целта на нашето участие във форума е не да критикуваме, а да изкажем алтернативи, както и позицията на нашето сдружение. А в същото време да чуем това, което може би не знаем. Дано темата този път да не остане под медийно затъмнение, както често се случваше досега. Участвали сме в много срещи, неведнъж представяхме нашата позиция, но нищо не се появи в медиите, нищо не беше чуто от хората, за които е предназначено. Надявам се сега нещата да не останат само на тази маса, а да бъде поставено началото на едни дебат с продължение.

Преди повече от 11 години стартира здравната реформа, а оттогава до днес държавата се опитва да прехвърля отговорности на общинските болници. А ние, осигурявайки достъп на хората и оказвайки една качествена за българската действителност медицинска помощ,  на практика дотираме държавата.

Дори и спешната помощ, която трябва да бъде осигурена от държавата. общинските болници носят на своите плещи и във финансов и в медицински план.

Вече е факт, че няколко общински болници преустановиха дейността си. Ако това продължи, тогава кой би могъл да предложи дейностите и процедурите, които ние изпълнявахме за спешните центрове – лабораторни, образни изследвания и т.н. И в крайна сметка – кой ще осигури основното право на хората – правото на спешна помощ.

Ето защо още веднъж ще подчертая, че сме готови да представим нашите становища по наболелите проблеми на тези, които искат да ги чуят. Ние критикуваме, но нашата критика е градивна. И това е целта на нашето сдружение.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.