Вие сте в: Начало // Всички публикации, Личности // Основни аспекти на здравния мениджмънт в Гърция в условията на криза

Основни аспекти на здравния мениджмънт в Гърция в условията на криза

Проф. Джон Кириопулос – Национално училище по обществено здраве, Атина

- Финансовата криза започна в САЩ. В началото тя се прояви с лоши банкови кредити и с неспособността на платците по ипотеки да обслужват заемите си. Кризата бързо се разпространи в развитите страни, а после и в целия свят. Засегна банковите системи, а след това обхвана и реалната икономика, като резултатите бяха стагнация и намалена заетост на населението.

През май 2010 г. Гърция бе поставена под надзор на т.нар. „ТРОЙКА”, обединяваща експертни мисии на Европейската комисия, на Европейската банка и на Международния валутен фонд, заради натрупаните дефицит и държавен дълг. Към момента безработицата в страната е 12,5%, предполага се, че през следващата година ще надхвърли 15%. Същевременно през тази година темпът на растежа на БВП спадна с 4,5%, държавният дефицит се оценява на 8,5 до 9%, а държавният дълг – на 125% от БВП. Инфлацията достигна до 5,5%. Тази ситуация оказва икономически и социален натиск и неизбежно влияе върху здравната система и здравния статус на населението. Заплатите и доходите в държавния сектор спаднаха с между 20 и 25%. През тази година в Гърция бяха закрити 40 хиляди предприятия.

Икономическата криза има

драматично въздействие

върху социалния живот. Намаляването или изобщо отсъствието на доход и нарастването на броя на безработните доведе значителна част от населението до реална бедност. Глобалната икономическа криза създава също така заплаха от влошаващи се условия на заетост за половината от работещите, които са изправени пред риска да си изгубят работата. По информация на Европейската агенция за здраве и безопасност на работното място мнозинството от европейските граждани са усетили кризата и смятат, че тя ще доведе до влошаване на условията на труд.

Според Международната организация на труда глобалната степен на безработица през 2009 г. се оценява на 6,6%, а през 2010 г. – на около 8%. Налице е увеличаване на броя на безработните с над 212 млн. души. През 2008 и 2009 г. най-голям скок в броя на безработните е отчетен в страните с развити икономики и в ЕС.

Безработицата, несигурността на заетостта и загубата на доход оказват сериозно влияние на здравето. Здравният ефект на безработицата е свързан с психологически последици – нервност, стрес, депресия, и с рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания. Загубата на работно място се асоциира с умствени разстройства, пристрастеност и злоупотреба с вещества, както и с възприемането на нездравословен начин на живот – например повишена консумация на евтина храна с ниска хранителна стойност, на цигари и на алкохол, както и лошо управление на заболяванията заради претовареност в сектора на здравните услуги. Негативните ефекти на икономическата криза върху здравето се разпределят неравномерно в обществото. Хората, които са по-надолу в социалната стълбица, обикновено са изложени на двоен риск от преждевременна смърт и повишена заболяемост в сравнение с индивидите на върха на социалната структура. Причините за тези различия се крият в социалните детерминанти като нисък доход, липса на образование, ограничен достъп до медицинска помощ, ниско качество на жилищните условия, недохранване.

Скорошно изследване в 26 страни от ЕС показа, че всеки 1% увеличение на безработицата е свързан с 0,79% увеличение на броя на самоубийствата при възрастови групи под 65 години. Когато показателят за безработица се увеличи с повече от 3% за дългосрочен период, ефектът върху смъртността от самоубийства е 4 до 4,5%. Аналогични са и тенденциите във връзката между безработицата и убийствата.

Проучването е отчело и висока смъртност, причинена от алкохол, което подкрепя тезата, че безработицата е свързана с психическите разстройства. Анализ по пол и възраст показва, че увеличението на безработицата е свързано с нарастване на смъртност от самоубийства и от исхемична болест на сърцето при по-младото поколение, но за възрастовите групи над 60 години няма статистически значим ефект. Според проучването в индустриално развитите страни икономическата криза предизвиква промени в потреблението по посока възприемане на по-здравословен живот и впоследствие – намаляване на смъртността. Тези ефекти зависят от пола и възрастта и имат различна чувствителност в зависимост от използваните индикатори – БВП, безработица и т.н.

Всъщност сериозната икономическа криза, за разлика от обичайните икономически колебания по време на бизнес цикъла, действително засяга здравето като цяло, въпреки че не всичко е много ясно детерминирано по тази тема.

Най-важният параметър, който има негативно влияние върху здравето, е безработицата. Доказано е обаче, че функционирането на системи и на програми за социална защита допринасят за намаляването на тези негативни ефекти.

Европейските институции предложиха на Гърция мерки и реформи в здравния сектор за намаляване на разходите – особено на обществените. Сред мерките са: надзор от страна на Министерството на здравето и социалната солидарност върху всички здравни услуги, включително националната здравна система, социалното осигуряване (фондовете за социално осигуряване) и частния сектор; опростяване и сливане на осигурителните фондове, за да се създаде само един здравноосигурителен фонд; въвеждане на тотално разграничаване между здравното осигуряване и пенсионната система. Европейските експерти предложиха и някои финансови и административни мерки като двоен одит и публикуване на финансовите отчети, оптимизиране на производствените разходи и бюджетирането, използване на генерични и негенерични лекарства, въвеждане на електронни рецепти, на информационни и комуникационни технологии, както и многобройни реформи в административния и финансовия мениджърски състав в болниците.

Към момента дефицитът на обществените болници в Гърция е 6,5 млрд. евро, а дефицитът на обществените осигурителни фондове е 4,5 млрд. евро. Според експертите този недостиг на средства ще нарасне, а неговото управление ще бъде трудно. Сходни проблеми ще изпита и частният сектор.

Гръцкото правителство ще предприеме следните мерки през 2011 г.: намаляване на фармацевтичните разходи – с 1,2 млрд. евро (сега тези разходи са 5 млрд. евро); контрол на поръчките и намаляването им с 800 млн. евро; намаляване на застрахователните разходи – с 1 млрд. евро, и като цяло намаляване на обществените разходи – с 3,7 млрд. евро.

В момента националните разходи за здравеопазване в Гърция са някъде около 9,6% от БВП, от тях 5,5% са публични разходи. По информация на Министерството на здравеопазването се наблюдава 20% увеличение на използването на здравни услуги в обществените болници. От друга страна, налице е спад с 15% на използването на частни здравни услуги, най-вече в частните родилни, гинекологични и хирургични отделения. Самоубийствата в Гърция са се увеличили през 2010 г. в сравнение с 2009 г. Мъжете на възраст 35- 55 години са най-застрашената група. Търсенето и реалната консумация на здравни услуги ще се увеличат най-вече в обществения сектор, а тази ситуация ще създаде още по-голям натиск върху ефективността и ефикасността на здравната система. Ефектът на социално-икономическото неравенство при консумацията на здравни услуги е все по-сериозна последица върху здравния статус на населението. Лицата от по-високи социални класи свръхупотребяват здравни услуги, а тези, които са по-надолу в социалната йерархия, ползват по-малко здравни услуги независимо от тежестта на здравните си проблеми.

Икономическата криза обаче може да предизвика и съзидателни мисли. Кризата е и възможност за структурни промени с акцент върху определяне на приоритетите в общественото здраве, реконструиране на здравноосигурителните системи, контролиране на дефицита, насърчаване на социалната справедливост и реформите в системата на здравеопазването, правилно разпределение на ресурсите.

Функционирането на структури за социална защита компенсира голяма част от социално-икономическото напрежение. В ситуация на криза стратегическа цел на гръцкото правителство е да се трансформират разходите в здравеопазването в посока на по-честа посещаемост в първичната здравна помощ.

Националната здравна стратегия формулира приоритетите в общественото здравеопазване, които са основани върху анализ на ценовата ефективност. В стратегията се залага на ефективни спрямо разходите приоритети.

Анализът показва, че най-ефективните мерки с голям позитивен резултат за здравето са: въвеждане на данъци върху алкохола, тютюна и нездравословните храни; намаляване на съдържанието на сол в преработваната храна, по-добро лечение на кръвното налягане и холестерола.

Втората мярка в стратегията е въвеждане на национална скринингова програма, отново основана на икономически анализи. Тази програма е фокусирана върху 5 заболявания – рак на гърдата, колоректален рак, рак на маточната шийка, аневризъм на абдоминалната аорта, съдови заболявания.

Друг приоритет в стратегията е модификация на финансовата система. Финансирането на здравната система в Гърция се осъществява по следната схема: 25% от социалното осигуряване, 35% от държавния бюджет, 40% – от частни плащания.

Изправени сме пред дилема. Пациентът трябва да избере между две опции – по-голяма стойност на здравните услуги или увеличение на неформалните плащания. Повечето аналитици предлагат да се създаде мрежа на първична здравна помощ, която да обхваща центровете на националната здравна система, поликлиниките, финансирани от социалното осигуряване, и частните поликлиники, които да имат договорни отношения с Министерството на здравеопазването и със здравноосигурителните организации. Най-вероятно този модел ще бъде възприет и подкрепен от правителството.

Медицинското обслужване има интересен принос във функцията на производство на здраве. В момента мерките за намаляване на безработицата и подкрепата на семействата срещу рисковете, пред които са изправени и са резултат от обезценяването на социалните детерминанти на здравето, се смятат за уместни за постигане на социална справедливост, ефективност и ефикасност на медицинското обслужване. Дилемата за глобализацията или ползите от протекционизма надхвърлят търсенето на нов икономически ред в света, основан върху социална справедливост и екологичен баланс. Ето защо от класическия кенсиански подход и залегналите в него държавни намеси и от неговата антитеза – неокласическият подход на пазарните модели в здравното осигуряване, се стремим към синтеза – квазипазар и научнообоснован позитивистичен подход.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.