На честването присъстваха водещи специалисти от много области на медицината, представители на институции, на неправителствени организации, гости от цялата страна.
Проф. Елисавета Наумова – началник на клиниката, представи обема на извършваната медико-диагностична, лечебно-консултативна, учебно-преподавателска и научноизследователска дейност в областта на клиничната имунология, имуногенетиката, тъканната съвместимост, трансплантацията, редките болести. Тя изрази своето искрено уважение и признателност към първоучителите, като изтъкна, че най-важният капитал са интелектът и професионализмът на учените, работили през годините и допринесли за възхода на българската клинична имунология. Проф. Наумова благодари на своя екип за достойно извървяния път, за постоянството и усилията, за проявената креативност, зрелост и отстояване на принципи. Очертана бе панорамата на цялостната активност, свързана с огромен обем високоспециализирани лабораторно-диагностични и лечебни процедури, сред които имунофенотипизиране по международно утвърдени панели за диагностика на имунодефицитните състояния, тестове за функционална клетъчна активност, молекулярно-биологични изследвания и др. Въвеждането на все по-модерни проучвания е принос за обогатяване на имуногенетични хипотези, за прилагане на иновативни подходи и направления в имунологията, и за включване на резултатите в световната база имуногенетични данни.
В стила на научната традиция лекции представиха проф. Анастасия Михайлова, ръководител направление „Банка за стволови клетки“, която говори за дейностите в областта на трансплантационната имунология. Диагностичната и лечебната дейност в клиниката бяха обект на анализ в лекция на доц. Снежина Михайлова, ръководител направление „Молекулярна диагностика“. Значението на научната и преподавателската работа разкри проф. Милена Иванова-Шиварова, ръководител направление „Тъканно типизиране“. Ст. медицинска сестра Антоанета Недялкова очерта приноса на професионалистите по здравни грижи и на лаборантите в процеса на развитие на клиниката.
С особен интерес бе посрещната официалната премиера на книгата „50 години по пътя на имунологията“ с автори Юлия Пискулийска и доц. Гео Нешев.
На тържеството приветствени думи произнесе изп. директор на Александровска д-р Атанас Атанасов, който подчерта, че е горд от факта, че Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки е сред уникалните високоспециализирани структури, с които се отличава университетската болница. Защото клиниката е синоним на професионализъм от най-високо ниво, на действена социална отговорност, стремеж към новаторство и устойчивост. Той изказа своята признателност и респект към основоположниците и към проф. Наумова и нейния екип за това, че наред с медико-диагностичната дейност там е изградена Националната публична донорна банка за стволови клетки и създаден първият у нас Експертен център по редки болести за диагностика и лечение на първични имунни дефицити. Д-р Атанасов изтъкна, че ръководството търси начин да реализира проект за обновяване на клиничната база по имунология с изграждане на нова структура, включваща трансплантационно отделение за клетъчна терапия и прием на пациенти с първични и вторични имунни дефицити. Той изрази твърда увереност в потенциала на имунолозите на „Александровска“, като им пожела да отстояват постигнатото и да продължат своя научен и професионален растеж.
Поздравления бяха отправени от акад. Лъчезар Трайков /ректор на МУ в София/, проф. Мариана Мурджева /ректор на МУ в Пловдив/, проф. Димитър Буланов /декан на Медицинския факултет при МУ в София/, д-р Иван Маджаров /председател на БЛС/, проф. Красимир Гигов /ген. директор на БЧК/, доц. Антон Славчев /представител на Европейската федерация по имуногенетика/.
Поздравителни адреси бяха получени от: президента на България, министрите на МЗ и на МОН, Омбудсмана на РБ, председателя на парламентарната Комисия по здравеопазване, представители на имунологичната общност в страната, НПО и други.
Проф. Елисавета Наумова:
Имунната система е предпоставка за хармония
- 50 години е добър период от време за развитие на една наука, която по принцип е много млада. В същото време проблемите пред тази наука дадоха голям тласък за нейния много бърз напредък. Това, което е направено в областта на клиничната имунология в Александровска болница, е достойно за уважение. Чувствам удовлетворение и усещане за изпълнен изцяло дълг към пациентите, защото клиниката извършва вече огромен респектиращ спектър от дейности: медико-диагностична, лечебно-консултативна, учебно-преподавателска и научноизследователска работа в областта на клиничната имунология, имуногенетиката, тъканната съвместимост, трансплантацията и редките болести.
Работата е започнала през 70-те години на миналия век. Днес част от огромния спектър дейности са уникални за страната: диагностика на заболявания, включително имунодиагностика; диагностика при донори и рецепиенти на органи, тъкани и клетки; молекулярна диагностика; имунологичен мониторинг; лечение на заболявания, включително чрез субституираща, имуномодулираща и специфична имунотерапия.
Знаем, че функционирането на имунната система е сериозна предпоставка за хармонията и дейността на целия организъм. Именно затова вродено или придобито увреждане на някой от компонентите на имунната система води до нарушаване на цялостната функция на имунната система. Нарушаването на тази функция е повод за развитието на различни заболявания. Ето защо ранната оценка на компетентността на имунната система е изключително важна с оглед рано да се диагностицира наличието на нарушение в имунната система.
Известно е, че първичните имунни дефици /ПИД/ са редки заболявания, които са с вроден генетичен дефект в някои от компонентите на системата. За над 400 гена досега е установено, че са дефектни, и оттам се описват и над 400 заболявания, свързани с първичен дефект в имунната сисстема. Затова ранната дигностика позволява адекватна терапия, защото за голяма част от тях има лечение, което може да върне болния към нормален живот. Експертният център по редки болести – първични имунни дефицити, има за цел да подобри ранната диагноза на тези заболявания чрез въвеждане на скринингова програма при новородените за тежки T- и B-клетъчни имунни дефицити, както и с разширяване на диагностичните възможности за доказване на тези заболявания. Моят екип разработи технология с намерението тя да се утвърди в скрининга на новородените деца за ранна диагностика на ПИД.
Амбицията на нашата имунулогична общност е да изготвим Национална скринингова програма за неонатална диагностика на ПИД, което ще осигури профилактика на имунното здраве в разлчните възрастови групи.