Вие сте в: Начало // Всички публикации // Споделено от първо лице

Споделено от първо лице

Д-р Сузан Мустафа е специализант по акушерство и гинекология, тя е част от екипа на Спешното отделение, работи в болницата от две години.

Д-р Реджеб Халим е в болницата от една година, специализант е по кардиология, част от екипа на Спешното отделение. Те са двойка в работата, двойка в живота.

Р.Х.: Това, което преживяхме в онази нощ, дано не ни се случва никога повече. Едва ли много колеги през цялата си кариера са се сблъсквали с нещо подобно.

С.М.: Беше обикновен съботен ден, в който се подготвях за работа, когато Реджеб ми се обади и каза, че трябва незабавно да тръгвам за болницата, защото има бедствено положение с много пострадали… Във фоайето на болницата се беше събрал буквално целият персонал. В приемния кабинет масата беше отрупана с папките на всеки от регистрираните за преглед пациенти. Гледката беше ужасна. Не издържах и просто седнах за момент, за да осъзная какво се случва и да реша откъде да започна. Навсякъде около мен имаше притихнали, изплашени, страдащи хора. Сигурно бяха повече от 40. Колегите вече действаха по правилата на триажа.

По принцип сме свикнали да работим в напрежение и това не ни тежи. Покривали сме и сами графици, дневни и нощни дежурства, но този път ми трябваше миг за мобилизация. И така сестрите ми подаваха първата, втората, третата папка… Започнахме да преглеждаме пациентите с останалите колеги паралелно, за да преценим максимално бързо състоянието на всеки. До обяд беше много напрегнато. После през целия ден продължихме да преглеждаме хората, които бяха в по-умерено състояние.

На всичко отгоре имаше много медии, които стопираха нашата работа – нищо против тях, но има етичност и норми, според които не трябва да навлизат в пространството, където преглеждаме пациенти. А те настояваха да ги снимат или да разговарят с тях…

В личен план съм удовлетворена от себе си, защото изпълних задълженията си докрай. Защото дотогава само бях чела на теория за такива ситуации, но не си ги представях по този начин. Чела съм за бедствени ситуации, класифициране на пациентите, преценяване на състояния, но никога не ми се бе случвало на практика. Отчитам го като голям урок за практиката си, за безценен опит и преживяване. Радвам се, че целият екип на Спешното отделение се мобилизирахме и дадохме всичко от себе си. Въпреки напрежението, емоционалната атмосфера, непрекъснатото звънене на телефона, за да се иска всякаква информация – данни за пострадали, спешни, транспортирани и т.н.

Р.Х.: Около 6.30 часа, за малко повече от половин час най-тежките случаи с най-тежки изгаряния бяха обработени и част от болните изпратихме във Варна. Други бяха приети в нашия ОАИЛ. Според мен реакцията на целия болничен екип – колегите от спешно, от хирургия, от интензивното отделение бе много адекватна. Казвам го с ръка на сърцето и без излишна скромност.

С.М.: Тази ситуация продължи няколко дни. Бяхме уморени, но и доволни от свършената работа. Убедена съм, че всички колеги се справихме много добре като лекари, като екип. Въпреки че обществото по някакъв начин е настроено срещу медиците, доказахме, че медиците са хуманни хора. Категорична съм.

Негативизмът към съсловието е доста голям. Може би и пациентът със своите здравословни проблеми и болки има своето основание, но напоследък наблюдавам голям негативизъм към медицинския персонал като цяло. Работата в Спешно, за разлика от останалите отделения, е малко по-различна, защото ние имаме пряк контакт и сблъсък с натрупаното напрежение в обществото. Работя и в отделение, и в Спешно приемно, където в даден момент е тихо, веднага след това обаче идва линейката с пострадали от катастрофа например, и тогава е като за филм. Обичам тези предизвикателства. Мисля, че това са изпитания само за лекари. Не съжалявам, че избрах тази работа.

В тежката ситуация бяхме заедно с д-р Валентин Петров, който дълги години работи в спешното отделение, д-р Тодор Манев, д-р Дениз Салиев. Д-р Петко Загорчев беше в другия край на страната, но по телефона постоянно даваше наставления, говореше с всеки колега. Старшата сестра на Спешното приемно отделение Марийка Радева и другите сестри се справяха изключително професионално.

Колегите от Спешно отделение, които са приели първите пострадали, бяха д-р Христо Василев и медицинските сестри Айнур Ибрямова и Магдалена Станева.

Айнур Ибрямова: Ще споделя, че сега в отделението имаме нова млада колежка- казва се Нургюл Исмаилова. Нейните родители бяха сред пострадалите на 10 декември м.г. Преди Коледа тя се дипломира за медицинска сестра. През февруари т.г. Постъпи на работа при нас по свое желание. Каза, че когато е видяла нас, първите, как сме помогнали на родителите й тя е взела своето решение…

Средната възраст на сестрите в Спешното отделение на Шуменската болница е около 45 години. Имаме много стаж и опит, но за съжаление при нас млади сестри не идват с желание. Плаши ги тежката работа. Синът ми учи медицина в Плевен, в четвърти курс е. Пожела да дойде да помага, но разстоянието не е малко.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.