Да се предрича бъдещето е рискована и неблагодарна дейност, при все че много учени, включително компютърни специалисти, правят това. Теоретично съществуват възможности за продължаване на човешката еволюция:
1. Еволюцията на човека може да продължи в резултат на позитивни мутации – посредством естествена или изкуствена селекция;
2. Еволюцията може да спре – има животински видове, които не са се променили стотици хиляди или милиони години;
3. Не е изключено да се осъществи технология, която да продължи еволюцията;
4. Ако се колонизират други планети, човешката еволюция може да придобие друг ход.
За да се предрича условно бъдещото физическо и интелектуално развитие на човека, трябва да приемем, че няма да настъпят някакви съществени промени и катаклизми на планетата и, че човешката цивилизация ще продължи да се развива в положителна насока. Съществуват изчисления, че нашата планета има възможността да поддържа живота за около 3 милиарда години. Има чисто теоретична възможност, човешкият вид да се раздели на нови човешки видове. Възможно е човечеството да бъде застрашено от нови видове и щамове вируси и бактерии, но досегашният опит показва, че медицината се е справяла и ще се справи.
Ще се промени ли Хомо сапиенс?
Хората на бъдещето вероятно ще бъдат по-слаби физически. Допуска се, че пръстите на ръката ще станат по-тънки. За този процес ще допринесе непрекъснатото използване на iphones, ipads и други touch-screen технологии. Изправеният ход на човека е довел до намаляване дължината на пръстите на ходилата. Някои учени приемат, че малкият пръст на хората в бъдеще ще изчезне, поради по-същественото прехвърляне на тежестта към големия пръст.
От хилядолетия хората са започнали да губят голяма част от тяхното предишно окосмяване. Вероятно този процес е имал редица причини, като използването на дрехи, но вероятно основната причина е била, че мъжете са започнали да харесват по-малко окосмените жени, чиито деца са наследявали тази промяна. Съществуват предположения, че могат да се осъществят промени в цвета на кожата, като се формират хроматофори (клетки, произвеждащи пигменти с различен цвят като при редица животински видове). Някои учени приемат, че в бъдеще, след милиони години, ще настъпят големи промени в областта на лицето – плоско лице, големи кръгли очи и малък нос. Ако това се осъществи е много любопитно, какво ли биха си мислели бъдещите хора за нашите сегашни лица.
Има учени, които допускат, че в резултат на глобализацията е възможно да се заличат расовите различия и хората ще бъдат много по-еднакви, отколкото сега. Допуска се, че при този процес е възможно да изчезнат русите и червените коси, също и сините очи, тъй като техните гени са рецесивни. Не е изключено в този процес тъмнокосите и с по-тъмна кожа индивиди да станат физически по-силни и сексуално по-активни.
В бъдеще все повече хора ще носят очила, тъй като генът за късогледство е доминантен, а все по-нарастващото четене и използване на компютърния екран ще допринесат в това направление. Има изследвания, които показват, че вероятността за по-висока интелигентност е четири пъти по-висока при хора с късогледство, отколкото при тези с нормално зрение.
В борбата с патогените
Хората на бъдещето вероятно ще бъдат по-чувствителни на патогени, т. е. ще имат по-слаба имунна система. За това ще допринесат антибиотиците и другите лекарствени средства и като цяло човечеството ще стане по-зависимо от медицинските технологии. Еволюцията не всякога е прогресивна. Трябва да допуснем, че процесът на удължаване на живота и развитието на новите лекарствени средства и технологии ще допринесат за това. Човечеството ще има за цел да се пребори с все повече увеличаващия се брой на алергичните и сърдечно-съдовите заболявания, с диабета и депресиите, ще възникват нови предизвикателства пред медиците. Човекът еволюционно не е нагоден за живота в големите градове и даже в селата. Човечеството ще трябва да се справи с липсата на достатъчна физическа активност.
Интелектуалният капацитет
Сериозен и от най-изключително значение е и въпросът как ще се развиват интелектът на Хомо сапиенс, менталните и когнитивните качества на човека в бъдещето. Как ще се развиват междуличностните отношения, които и досега са от съществено значение в хода на еволюцията на мозъка? Възможно ли е да настъпи процес на отслабване на човешкото агресивно поведение на хората и какво трябва да се направи за това? В невронауката има правило-„ние сме това, което е нашият мозък“. Вижданията за неговото развитие можем да разделим в три основни групи. При първата се приема, че човешкият мозък е достигнал сега своето върхово развитие. Идеята на някои хора, че ние използваме само 10% от нашия мозък, е несъстоятелна. Индивидът използва своя интелектуален капацитет при дадените условия – генетични фактори и условията, в които се намира и живее. Би могло да се направи нещо повече в посока за промяна в условията на живот. Правилното интелектуално развитие на детето с помощта на родители и учители от най-ранна възраст е изключително сериозен и съществен процес за достигане на генетично заложения интелектуален потенциал на индивида. Този процес на обучение изисква продължителни усилия и време. Дори и най-добрият генетично структуриран мозък, без адекватно и правилно обучение, няма да постигне съществени успехи. Мозъкът притежава пластичност, т. е. могат да се образуват нови синапси и да се формират нови невронални вериги и мрежи, което би подобрило неговия капацитет. При неактивното използване на капацитета на мозъка, се допуска, че някои невронални вериги и мрежи се увреждат, като синапсите „запустяват“.
Деволюция или по-нататъшна еволюция?
Втората възможност за бъдещето е песимистична. Представителите на това виждане приемат, че ще настъпи деволюция на мозъка, като причината за това на първо място е невъзможността да се осъществява естествена селекция при съвременния човек. Икономическото развитие и материалното благоденствие, развитието на културата и другите придобивки на съвременното общество, дават възможност за преживяване и на най-слабите индивиди. Според мен тази теория, и да има нещо вярно, е неприемлива, защото срещу нея могат да се поставят огромно количество противоположни фактори.
Третата теория е, че капацитетът на човешкия мозък, когнитивните му и други възможности ще продължат позитивно да еволюират. Една от възможностите за това е да допуснем нови генни мутации с позитивен ефект. Пример за това са мутациите на гена за микроцефалия преди 37 000 години, довел до „Големия скок в развитието“, който е направил възможно нашите прадеди да достигнат до способността да рисуват, да създават музика, да правят сечива и да ги усъвършенстват, да открият боговете. Този ген сега е наличен при 70% от човешката популация. Мутацията на гена ASPM внушава, че човешкият мозък е все още в еволюция. Възникването на нови варианти на тези гени или създаването на нови, може съществено да промени нашата история. Има изследователи, които работят за идентифицирането на части от човешкия геном, които определят интелигентността на Хомо сапиенс. При положение, че те успеят, новите познания биха могли да доведат до създаването на по-интелигентна човешка популация. Този път е много примамлив, само при положение, че няма да доведе до произведения на Франкенщайн.
Другата възможност за повлияване на бъдещата еволюция е теоретична, но има много такива изследвания, които показват влиянието върху мозъчните функции на лекарства и други вещества. Тук има много широко поле на действие, но и много скрити мини по този нелек път.
Новите технологии
Друг много по-възможен сценарий за обозримото бъдеще е нарастващата мощ на компютърните науки. Най-лесният начин в това направление е да се предостави възможност за компютъризация и на най-малките населени места на планетата. Специалистите са в състояние в близките 10 години да направят компютър, който да функционира милиарди пъти по-бързо от човешкия мозък. Има данни, че интензивната работа с компютър ускорява обучението посредством създаването на нови невронални вериги. Осъществяването чрез новите технологии на интерфейс мозък-машина ще повиши когнитивните и сензорни възможности на човешкия мозък. Създаването на изкуствен интелект ще даде възможност да повишим неимоверно своите възможности. Връзката мозък-компютър може да доведе човешката интелигентност до по-високи нива.
Мозъкът на съвременния човек има редица качества, които показват, че той може да прогресира в своето развитие и да еволюира в позитивна посока – мозъкът винаги е способен за промяна, обучението дава възможност да се създадат нови креативни невронални вериги и да се надмине генетичната предиспозиция. Една възможност за запазване на интелектуалния потенциал на хората е пример от нашето общество. Учени, музиканти, политици, които продължават да работят след т.нар. пенсионна възраст, показват много малко признаци на ментално остаряване почти до края на живота си.
Очаквам по-нататъшната еволюция на мозъка да доведе до полет на медицината, до нови постижения на човешкия род и до неговото благополучие.
