Втората национална среща за предизвикателствата в лечението на болните с инсулт в България премина под мотото: „Заедно по пътя към промяната. Да дадем шанс на живота“. В научното събитие, организирано от Българското дружество по неврология, с подкрепата на фармацевтичната компания Бьорингер Ингелхайм, участваха над 100 невролози от цялата страна, обединени от разбирането, че прилагането на нови терапевтични схеми, на стриктни организационни подходи всъщност дава възможност за успешни лечебни резултати при състояния, считани преди време за фатални.
По време на събитието бяха анализирани и резултати от реалната практика от изминалата година. В сериозния стил на българските невролози бе представен усъвършенстван Национален консенсус за профилактика, диагноза, лечение и рехабилитация на мозъчно-съдовите заболявания. Срещата бе открита официално от акад. Иван Миланов, председател на дружеството по неврология.
Основната лекция „Съвременни терапевтични подходи в лечението на остър исхемичен мозъчен инсулт. Значение на сътрудничеството между организациите за осигуряване на оптимални резултати от грижите за пациентите“ изнесе специалният гост проф. Валерия Касо – президент на Европейската организация за инсулти (ESO). Тя започна с факта, че от март 2017 г. Световната здравна организация определя инсултите не като болест на циркулацията, а на мозъка – това означава, че инсултът е неврологично заболяване, ангажимент и отговорност на всички невролози от всяко ниво на здравните системи.
Проф. Касо изтъкна, че човечеството е свидетел на пандемия – според статистиката 1,3 млн. жители на Европейския съюз получават инсулт в рамките на една година, като 1 от всеки 5 смъртни случая в общността се дължи на инсулт. Това прави заболяването не само медицински въпрос, но и проблем на общественото здраве. Проф. Касо подчерта още, че 80-85% от инсултите са исхемични, което и насочва вниманието към решения за овладяване точно на тези състояния. И още едно предизвикателство – очакванията са инсулт да получават хора във възрастовата граница между 80 и 90 години, но данни сочат, че от инсулт умират хора на и около 60 години. Тези факти, според Европейската организация за инсулти, доказват нарастващата отговорност на специалистите да прилагат най-новото, най-модерното в терапевтичните подходи, за да опазят живота, за да върнат способности на хора, засегнати от инсулт. Защото резултати от проучвания и анализи сочат, че около 25 на сто от засегнатите, които преди биха починали, сега се възстановяват ефективно, благодарение на терапията с rt-PA, с прилагането на тромболиза. Ефективният метод обаче има редица особености, като може би водеща е надпреварата с времето. „Time is brain“ е базово разбиране, а зад осъществяването на метода стоят много предпоставки – дори при подготвени екипи са нужни организационни и материални предпоставки, за да се реагира точно и навреме при показани за тромболиза пациенти. По-нататък Валерия Касо сподели:
- Главната цел на Европейското дружество за инсулти е да намали глобалната тежест на инсултите чрез профилактика, лечение и дългосрочни грижи за пациентите, чрез насърчаване на най-добрите стандарти в клиничната практика и повишаване на информираността на населението и здравните специалисти относно мозъчния инсулт.
По данни на ESO на всеки 30 минути един болен с инсулт, който може да бъде спасен, умира или трайно се инвалидизира, защото е лекуван в неподходяща за целта болница. По-малко от 1/3 от пациентите с инсулт понастоящем се лекуват в специализирани центрове за инсулти. Това означава, че хиляди други болни остават без специализираното лечение, от което се нуждаят.
Тежестта на заболяването инсулт и броят на пациентите в световен мащаб наложиха необходимостта да реализираме международен проект, който да подпомогне и подобри лечението на инсулт. Такъв е проектът“Angels”, който в Европа е представен от ESO. Цел е да бъде увеличен броят на болниците, специализирани в лечението на инсулти /до 1500 присъединени към проекта “Angels” болници в Европа до май т.г./, да бъде оптимизиран терапевтичният подход във вече действащите центрове в Европа. В България проектът е официално представен от Българското дружество по неврология и подкрепен от неврологичната общност през октомври 2015 г. Затова днес е важно да анализираме какво сме постигнали, както и какво предстои, каза още проф. Касо.
Към момента в световен мащаб има повече от 1100 болници, разположени на 5 континента, участващи в проекта “Angels”. България е една от 12-те европейски държави, където инициативата е вече в действие. Броят на регистрираните болници в нашата страна е 22. Според изчисления, основани на световните препоръки, за да се обхванат територията и населението на България, са необходими около 40 болници, готови за лечение на инсулт. Те трябва да бъдат разположени така, че болният да достигне до специализиран център за инсулт за не повече от 60 минути, защото „Time is brain“. Проф. Касо очерта и необходимите предпоставки за успех: добра организация за спешни повиквания /112/; добре организиран спешен транспорт; познание сред спешните медици и общопрактикуващите лекари къде и как да бъде насочен болният; организация в съответното спешно приемно отделение – достъп до лаборатория, до КТ и ЯМР. И не на последно място – подготовка на медицинските специалисти по веригата, готовност да работят „като оркестър“, за да постигнат победа в надпреварата с времето по пътя „from door to needle” – от вратата на спешното до включването на системата.
Проф. Параскева Стаменова бе изслушана от аудиторията с голям интерес, защото представи новите моменти в Националния консенсус за лечение на мозъчно-съдови заболявания. Тя изтъкна, че 88% от инсултите са исхемични, което означава спешно състояние, изискващо бърза и компетентна намеса. От 2 до 12% от исхемичните инсулти са показани за прилагане на тромболиза, като са в сила много други изисквания – често не се знае точният час на настъпване на събитието, често транспортът до подходящо лечебно заведение е бавен, често организационни пречки допълнително забавят процедурите. В консенсуса се препоръчва известна либерализация както по отношение на времето, в рамките на което може да се прилага методът, така и в някои от индикациите за тромболиза.
Проф. Стаменова изтъкна, че от 14 години у нас има клинична пътека за лечение на исхемичен мозъчен инсулт с тромболиза, но за постигане на добри резултати са необходими още болници, профилирани за лечение на инсулт, както и специална апаратура, и обучен персонал. Тя напомни на невролозите точките за оценка на състоянието, протоколите за действия, правилата за професионален подход.
Опит бе споделен от проф. Силва Андонова – национален консултант по интервенционална неврология и ръководител на Клиника по нервни болести в УБ „Св. Марина“ във Варна, която даде висока оценка за промените в консенсуса. Тя подчерта, че stroke unit и високотехнологичен център не са едно и също, като предложи да се направи райониране на страната, като съответната университетска болница за всеки регион стане обучителен и методичен лидер за отделенията, които лекуват инсулт, с правото да издава сертификати за високоспециализирани дейности в тази сфера. Изказването й стана повод за професионален разговор за обучението, квалификацията, сертификацията на невролозите. Една от препоръките бе те да документират в регистри всичко, което извършват в практиката, за да защитят квалификацията си.
Акад. Иван Миланов изрази основателно становище, че трябва да се утвърди практиката спешните медици да возят болните там, където се лекува инсулт, като за целта е необходима карта на тези звена в страната. Той изтъкна още, че информираността на хората за съвременното лечение е едната страна. Но много важни са познанията, разбирането на медицинските специалисти, на работещите в спешната помощ, на всеки лекар „по пътя“ на пациента към център за лечение на инсулт. Точно такива са и целите на международния проект “Angels”:
- Проектът “Angels” цели да удовлетвори нуждата от уеднаквен стандарт за лечението на инсулт, като всички пациенти получават равен шанс за живот и за качествено лечение. Проектът стартира у нас през миналата година и резултатите са изключително впечатляващи. В края на 2017 г. в България са регистрирани 22 болници за лечение на инсулт и 23% повече пациенти са получили лечение с тромболиза спрямо 2016 г. Продължаваме напред, като нашата цел е да изградим мрежа от работещи болници, чийто оптимален брой за територията на страната спрямо населението е 40, каза още акад. Миланов.
Награди на Европейската организация за инсулти за участие в проекта “Angels” получиха неврологични клиники към:
l УБ „Св. Анна“ в София – диамантен център за мозъчен инсулт
l УБ „Г. Странски“ в Плевен – златен център
l МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в Пловдив – златен център
l УБ „Св. Марина“ във Варна – златен център
l МБАЛ в Силистра – болница, подготвена да бъде център по инсулти
В сериозния и аналитичен стил на цялата среща премина и втората част, озаглавена „Предизвикателството, наречено тромболиза в България“. Ръководители на неврологични клиники и отделения от страната представиха своя опит, откровено споделиха своите трудности, разкриха нюанси и неочаквани препятствия, не без самочувствие огласиха данни за резултати, които потвърждават големия смисъл на усилията да бъдат лекувани болни с исхемичен инсулт с надеждна и ефикасна методика.
Доц. Росен Калпачки от УБ „Св. Анна“ – София, говори за опит и постигнати резултати при 275 тромболизи, осъществени за две години, което му дава право да обобщи: „венозните тромболизи са наше всекидневие“. Той също подчерта нуждата от надпревара с времето и защити с реални резултати извода, че „с тромболиза смъртността намалява двойно, при равни показатели на пациентите“. Доц. Калпачки се спря на изключително важното взаимодействие със спешните екипи и лекарите в спешното приемно отделение, на организацията при приемането, където дори местоположението на скенера или на лабораторията имат важно значение за темпа на действие, на нуждата ръководството на болницата да разбере и осъзнае проблема, да приема идеи за пространствена реорганизация за нуждите при прилагане на тромболиза.
Д-р Веселина Андонова от МБАЛ „Св. Панталеймон“ в Пловдив, където е извършена първата тромболиза в България, показа в кратко филмче възловите пунктове и действия по минути и секунди за постигане на успешен резултат при приложението на тъканния плазминогенен активатор rt-PA – Alteplase, при исхемичен мозъчен инсулт.
Доц. Мая Дановска от УБ „Георги Странски“ – Плевен, нарече прилагането на тромболиза в практиката „велик ден за болните с инсулт“. Тя очерта картината на здравеопазването в града с постоянно растящ брой болници и неврологични легла. Но изтъкна, че само в университетската болница се прилага животоспасяващата процедура. А фактът, че на територията на лечебното заведение се намира и единственото спешно приемно отделение е добра предпоставка за състезанието с времето за извършване на успешна тромболиза при показаните болни с исхемичен инсулт. Защото методът е уникална възможност да се овладее едно спешно състояние и да стане лечимо.
Д-р Ивайло Петров от МБАЛ в Шумен очерта предпоставките за прилагане на тромболиза – осъзнаване на проблема, мотивация на специалиста, формиране на екип от съмишленици. И не на последно място – промяна в разбирането на спешността в неврологията.
Собствен осемгодишен опит сподели и д-р Таня Митева от МБАЛ в Търговище, където от 2010 г. методът се прилага с успех, съизмерим с докладвани резултати от други клиники и отделения.
„Тромболиза в далечния Североизток“ – така бе озаглавил изключително интересната си презентация д-р Павлин Павлов от МБАЛ в Силистра. Д-р Павлов показа реалността – не дотам угледния външен вид на сградата на областната болница, а като контрапункт разказа с цифри и факти за усилията на екипа – 5 лекари в отделение с 28 легла /от тях 4 са за интензивни грижи/, които 365 дни в годината по 24 часа са на разположение на болните – извънредният им труд надхвърля обозрими часове. В отделението прилагат тромболиза от 2012 г., през 2017 г. са извършили 35. А според резултатите 42 процента от лекуваните са били изписани „на собствен ход“, което доказва както ефикасността на метода, така и професионализма на екипа.
В заключение проф. Валерия Касо изрази респект към показаното от българските невролози в усилията за формиране на система в сферата на лечението с тромболиза. И им пожела да задържат и развият резултатите, като изтъкна, че проектът “Angels” e платформа, чрез която невролозите могат да усъвършенстват и да надграждат познанията си за лечение на инсулт. Визията на “Angels” е пациентите с инсулт да получават еднакво ниво на лечение, независимо от това къде живеят в Европа.
