Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Душата няма пагони

Душата няма пагони

Доц. Емил Калудиев пред „Форум Медикус”

Доц. Калудиев е завършил медицина в София. Има специалност по психиатрия и по болничен мениджмънт.Работил е като началник на медицинска служба на поделение, а през 1974 г. постъпва в психиатричната клиника на ВВМИ/ВМА. Там извървява своя дълъг път на научно и професионално развитие в психиатричната наука и практика. Има специалност по психиатрия и по болничен мениджмънт.Той е лицензиран психотерапевт по когнитивно-поведенческа психотерапия. Специализирал е военна психиатрия в Париж.От 2000 г. поема поста началник на клиниката. Ръководил е реализирането на редица програми, сред които: “Ранна диагноза и превенция на психози в БА”, “Рисполепт и разстройства на личността” и др. Участвал е в екипи за “Въвеждане на дексаметазон-супресионен тест в практиката на ВМА” и “Въвеждане на самооценъчна скала за настроението на von Zerssen в практиката на психиатрична клиника на ВМА”. Член е на: Българската психиатрична асоциация и на нейната етична комисия, Софийското психиатрично общество, Българската асоциация по когнитивно-поведенческа терапия и на Българското дружество по биологична психиатрия. Разговаряме с доц. Калудиев по повод половинвековния юбилей на клиниката.

- На 16 септември т.г. се навършиха 50 г. от създаването на Клиниката по психиатрия към ВМА. През 1961 г. е взето решението, а година по-късно след преодоляване на редица административни и териториални трудности клиниката става реалност – с 19 легла и 4 лекари. С времето, в условията на редовна военна служба, става ясно, че психиатричната проблематика е доста разпространена и поради това лечебната структура постепенно се разраства. Развива се и научна дейност, лекари защитават дисертации, а за ръководител е назначeно хабилитирано лице. В клиниката са защитени 14 дисертации, две от които от чужденци. Разработени са голям брой научни трудове, насочени към адаптацията на военнослужещите, към ролята на факторите на военната служба за проявяване или за увеличаване на психиатричната заболяемост, към подходите за помощ на хора, изпаднали в тежък стрес, и др. След по-широкото отваряне на клиниката към цивилните пациенти бяха разработени и теми с по-обща психиатрична насоченост. Провежда се обучение на млади лекари, избрали специалността за свое поприще…

Днес в клиниката се работи по последна дума на психиатричната наука. Висококвалифицираният екип успешно прилага всички съвременни терапевтични методи.

Според изследване, проведено наскоро в Европейския съюз, всяка година 38,2% от населението страда от някакво душевно разстройство. В данните са включени безсънието и някои мозъчни заболявания, които са по-скоро неврологични, но дори да ги пренебрегнем, ще останат не по-малко от 25-26%. Изнесените проценти са валидни и за България. Поради стресовата ситуация, в която живеем вече две десетилетия, някои от психичните разстройства се увеличават главоломно, особено свързаните с повишена тревожност, които достигат до 14%. Останалите 12-13% се разпределят между депресията – около 8%, и 4-5% общо за деменция, алкохолизъм, наркотици, шизофрения и др.

В „битката” с тази нерадостна статистика българската психиатрия, в това число и военната, се стреми да ограничи пораженията, развивайки се в крак със световните постижения по прилагане на най-модерните лечебни средства. В цивилната психиатрия колегите изпитват известни затруднения по осигуряването на такива средства. Ние във ВМА нямаме подобни проблеми. Работим с медикаменти от последно поколение, а преди три години въведохме т.нар. транскраниална магнитна стимулация – нов метод, който се прилага все още в малко страни, и то предимно в университетски клиники. С метода се извършва магнитно повлияване на мозъчната дейност за подпомагане лечението на пациенти в тежко състояние или се включва като основно лечение. Методът позволява в определени случаи да се игнорират медикаментите, а в други – да се увеличи техният ефект. Като ефективност може да се сравни с електрошоковото лечение, което в цял свят се приема като крайна мярка за висока степен на повлияване.

Докато преди 20-ина години на улицата можехме да разпознаем своите пациенти, сега те не се различават от здравите хора. Това се постигна с качествено новата медикаментозна терапия, с която се избягват неприятните странични явления и пациентът се възвръща към обичайния си житейски комфорт. По-рано постигахме желания ефект при 10-20%, рядко до 30% от болните. Днес картината е обратна – неуспехите са в рамките на тези проценти.

Науката психиатрия върви към възход с много големи крачки през последните 20-30 години и ние успяваме да бъдем на нивото на тази наука. Това, което липсва на българските психиатри, са някои много специализирани изследвания на мозъка, които обаче са изключително скъпи. Да се надяваме, че в следващите 5-10 години те ще станат достъпни и в България.

Напоследък броят на военнослужещите, които се лекуват при нас, е по-малък в сравнение с годините на наборната военна служба. И това е разбираемо. От една страна се прави строг подбор на кандидатстващите войници и офицери, а от друга – всички те имат личен лекар, който е цивилен и ако се налага консултация, ги изпраща при цивилни специалисти. По тези причини само част от военните, които се нуждаят от психиатрично лечение, попадат при нас. Със сигурност те са повече, защото армията е част от обществото, в което живеем. Колкото и старателен да е предварителният психологичен подбор, има заболявания, които възникват независимо в каква ситуация се намира човек, а и армейската среда е значително по-стресогенна. По този показател тя се равнява с професията на полицая и пожарникаря.

Съвременните условия изискват неотложна реформа на военномедицинската служба. Тя отдавна се обмисля, но аналогично на цялата здравна система и при нас промяната не върви толкова бързо, колкото бихме искали – въпреки усилията на ръководството на ВМА.

Част от проблемите на психиатрията са свързани със заплащането на медикаментите. Например лекарствата за шизофрения, които са най-скъпите в момента и могат да достигнат до 1000 лв. на месец, се заплащат на 100% от НЗОК. Това добре, но на страдащите от тревожни разстройства не се реимбурсира нито стотинка, а тези хора след своевременно амбулаторно лечение стават пълноценни граждани и данъкоплатци. Депресивно болните пък плащат 50% от цената на медикаментите, които за месец са около 100 лева. Периодът на възстановяване може да продължи месец, два, три. Излиза, че когато тези хора са най-нещастни, вместо да ги щадим, ги обременяваме с разходи от семейния бюджет, с което засилваме един от основните симптоми на депресията – чувството за вина. На практика НЗОК затруднява лечението на най-перспективната част от психиатричната популация, а това според мен е недомислица.

Няма специалност, в която да няма неуспехи. Ние също имаме. Но мисля, че те са сравними с неуспехите на всяка университетска клиника в България. Неслучайно напоследък сме търсени като база за следдипломна квалификация на лекари, които желаят да бъдат психиатри. Нашите курсове по различни проблеми в специалността се посещават не само от военни медици.

Известно е, че прогнозите сочат увеличаване на психиатричните заболявания в световен мащаб. Има цяла научна система по психохигиена и психопрофилактика, която обаче в момента не се прилага в България. През 1996 г. бях на специализация в психиатричните клиники на парижките военни болници. Отчасти се запознах и със системата на цивилната психиатрична мрежа във Франция. Колегите там се гордееха, че са започнали диспансерно обслужване на психично болните, което по това време у нас беше рутинна дейност. За съжаление българските диспансери днес са изпразнени от съдържание, а за т.нар. динамично наблюдение на болните вече никой не говори. Превенцията на психичните заболявания не беше на желаното високо ниво, но се работеше по различни програми. Сега за проблема се мисли като за нещо ново, което тепърва ще развиваме. Търсят се възможности за някакви краткотрайни спорадични проекти, финансирани от ЕС, които обаче не градят дългосрочна стратегия. Вместо диспансери създаваме Центрове за психично здраве, но те не изпълняват функции за промоция на психично здраве, за повишаване на здравната култура, не разработват програми, които съответните общини да реализират. Преди години държавата обяви психичното здраве за приоритет. Създадена беше и едноименна програма, която, ако не греша, трябваше да приключи 2012 г. Не знам дали сега се прави нещо съществено по тази програма.

За съжаление обучението по психиатрия – особено на личните лекари – е съвсем недостатъчно. Например, за да може лекар да получи специалност по обща медицина във Великобритания, 1/3 от изпитните въпроси са психиатрични, което предполага сериозна теоретична и практическа подготовка. У нас за специалност по обща медицина 2 седмици присъствие в отделение се приемат за достатъчни, а студентите се обучават само няколко седмици. Поради тези причини и поради липсата на истинска национална програма за психично здраве, която задължително да се въвежда във всички региони на страната, резултати няма да има.

Ние знаем, че психичните заболявания ще се увеличават все повече и се тревожим, защото системата не се подготвя адекватно. Реално дори изостава. Тази негативна тенденция вече се вижда ясно. Например самоубийствата се увеличават, а през последните години за тях дори статистика няма. Социалният статус на все повече хора, в това число и на образовани, спада и ги довежда до отчаяние. В тесния смисъл на думата те нямат психичен проблем. Но как да вдъхнеш вяра в бъдещето и в смисъла на живота на човек, който няма работа, останал е сам, мизерства и не е в състояние да си осигури най-елементарни човешки потребности. Думи от рода „стегни се, всичко ще се оправи, бъди оптимист” не лекуват отчаянието…

За съжаление медиите спомагат за нагнетяване на напрежение в душите на хората. Негативните новини са на първа страница на вестниците, водят информационните емисии в телевизиите, натрапват се от интернет пространството. Така „майсторски” и многократно биват излъчвани, че дори и да иска, човек не може да ги избегне. Според мен журналистите трябва да посещават семинари, на които специалисти да им разяснят какво е психично здраве и психопрофилактика и как те биха могли със своите средства да помагат, а не да вредят. Честно казано, мечтая за вестник, пълен с положителни новини, и обещавам, че ще стана най-страстният му читател… Психиатрията е многообхватна област на медицината, която има отношение и към другите специалности. Защото, ако душата на човека страда, боледува цялото тяло…

Записа Снежана БОРИСЛАВОВА

1 Отговор to " Душата няма пагони "

  1. ime казва:

    Да каже г-н Калудиев на колко околосветски пътешествия беше пратен заедно с жена си от медицинските фирми.
    Да каже дали е правил лекарствени експерименти с наборните войници, давайки им огромни дози от новите психотропни лекарства.
    Да каже вземал ли е пари за уволнение по болест.
    Да каже дали с връзките на първата си жена е назначен в психиатричната клиника.
    Да каже, че не е началник на клиниката от 2000г., а от есента на 2002г, защото през пролетта на 2002г.безславно беше изритан от тогавашния началник на ВМА, генерал Златев.
    Да каже как изтърка килимчето пред кабинета на новия шеф Тонев, за да се моли за ново назначаване.
    Да каже защо не успя да се хабилитира от първи път, а изчака лятната сесия на ВАК, в редуциран състав и колко плати на членовете на тази комисия, за да го произведат в звание „доцент“.

    Да каже …колко неща има да казва, ама няма кой да го накара…

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.