Вие сте в: Начало // Всички публикации // Лупингите на БЛС не са от днес, нито са от вчера

Лупингите на БЛС не са от днес, нито са от вчера

Имам един отколешен навик, с който и до днес не съм се разделил и който и досега ми е полезен: когато чета интересен материал, да подчертавам пасажите, които са ме впечатлили. Тези, които одобрявам и под които бих се подписал – със син химикал, а тези, към които имам възражения – с червен. Колкото по-категорични са възраженията ми, толкова по-дебели и по-плътни стават червените черти. Тази участ не отмина и статията на д-р Стефан Константинов за предизборните лупинги на БЛС („Форум Медикус“, бр. 15/ 22 април т.г.). Какво беше изумлението ми, когато дочетох тази статия и хвърлих последен поглед! Буквално целият текст беше подчертан със синьо и нито една дума – с червено. Не само с „ФМ”, но и с всички вестници, които следя, такова чудо не се е случвало от години. Прочетох статията още веднъж и още веднъж – резултатът остана същият. Това ме накара да напиша този материал. Искам да покажа, че всеки от сегашните пороци в поведението на БЛС (всъщност на неговото ръководство, но нали то се избира от членската маса чрез нейните делегати на съборите) има  дълбоки и трайни корени в миналото на „нашата” съсловна организация.

Когато я възстановявахме в началото но 90-те години, имахме наивния оптимизъм, че бидейки първата победа в правото на свободно обединяване на българските лекари, отнето им в продължение на 45 години – тя ще бъде честен и достоен инструмент за отстояване на професионалните права и съсловното достойнство. Първото отклонение на БЛС от тази линия на поведение е стремежът към пълна неприкосновеност от всякакъв контрол и от всякаква конкуренция. Този стремеж се засилваше непрекъснато от началото до края на 90-те години на миналия век и отпразнува Пировата си победа в законовото регламентиране на БЛС като единствена и безалтернативна (т.е. напълно казионна) организация, в която всички лекари са задължени да членуват, за да могат да упражняват своята професия. По това време бях депутат от СДС в 36-то Народно събрание и председател на Комисията по здравеопазване. А в 37-то НС бях в опозиция и зам.-председател на комисията. Борейки се срещу описания монопол на БЛС и срещу „големановските“ амбиции на неговия председател, си навлякох личната ненавист и недостойните интриги на ръководството на БЛС. Винаги изхождах само от политическите и професионалните си убеждения, но хората от това ръководство ме обвиняваха, че съм против лекарското съсловие, като под лекарско съсловие (много обичаха да говорят за „гилдията”) разбираха личните си интереси. Никога не противопоставиха на моите тези своите антитези, в замяна на това щедро използваха метода за борба с политическия противник на един Алеков герой и техен духовен предтеча – да се крещи след опонента: „Дръжте го, Княза попържа!”.

През ноември 1992 г., на заседание на парламентарната ни група, се обсъждаше съставът на второ правителство на СДС начело с Филип Димитров. Това правителство всъщност не се състоя, защото изборът на нашия кандидат за премиер не мина в пленарната зала. Филип Димитров ни уведоми, че БЛС настоява за кандидатурата на д-р Димитър Игнатов, но че лично той няма да вземе позиция по тази кандидатура и че предоставя избора изцяло на парламентарната група. Аз развих тезата, че обвързването на една политическа партия, в случая СДС, с една съсловна организация, в случая БЛС, е груба политическа грешка, която ще донесе само негативи и на партията, и на съсловната организация. Нещо повече, ако лидерите на въпросната съсловна организация си поставят за цел да се докопат до постове в изпълнителната власт, това е началото на края на тази организация.

След като тази акция на БЛС се провали безславно, следващият лупинг на неговото ръководство го „пренасочи” от Филип Димитров към следващия възможен кандидат за премиер. Само месец по-късно, когато проф. Любен Беров формираше марионетното си правителство, той, изглежда, също е бил посетен от вождовете на БЛС. Защото в радиопредаването „Неделя 150” по Хоризонт проф. Беров спомена за кандидатиране на д-р Димитър Игнатов за министър на здравеопазването в своето правителство (при това го нарече „председателят на БЛС д-р Кирил Игнатов” – един наистина брилянтен „лапсус лингве”, чийто анализ по Фройд не би могъл да затрудни нито един интелигентен човек).

Знайно е, че когато една партия или коалиция загуби избори, тези, които са се увъртали около нея за „келепир”, бързо потърсват нови източници. Като подготовка на поредния стремителен лупинг, на пресконференция по случай петата годишнина от възстановяването на БЛС д-р Игнатов казал, че БЛС „не е нито син, нито червен, а е безцветен”. И като доказателство продължил: „Ние заставаме с еднаква страст срещу д-р Мими Виткова, депутатка от БСП, и срещу д-р Георги Карев, депутат от СДС”. Да поставиш един до друг водещите по даден ресор депутати от двете непримирими, антагонистични политически сили в парламента и да се блъскаш с юмрук в гърдите, че заставаш срещу двамата „с еднаква страст”, за това наистина се искат качества, каквито далеч не всеки притежава. Жена ми, Бог да я прости, още на другия ден изпрати до ръководството на БЛС декларация, че напуска съюза, възмутена от непрекъснатите недостойни нападки на председателя на съюза срещу мен. Тази декларация ръководството не огласи, но затова пък тя беше публикувана във „Форум Медикус”. Последва едно писмо до мен и  д-р Карева от председателя на варненския клон на БЛС доц. Борис Корновски, поместено (защо ли ?) във в. „Български лекар”. То беше пълно с такива мерзки хули и клевети по адрес на мен и на жена ми, че не предизвика у нас нито възмущение, нито гняв, а единствено съжаление и погнуса към неговия автор.

Когато БСП спечели парламентарните избори и се гласува печално известният кабинет „Виденов”, едва беше сварила д-р Виткова да прекрачи прага на министерския си кабинет, когато влъхвите от БЛС се изсипаха на поклонение при нея. Обясниха поклонението си с това, че поели протегнатата от нея ръка. Газетката на д-р Тотко Найденов „Български лекар” им пригласяше  старателно, но много често показваше колко вярна е народната мъдрост, че „куче, което не знае да лае, вкарва вълка в кошарата”. В доблестната тази газетка почти всичко беше реклами, но имаше рубрика „Позиция на главния редактор”. Така рекламодателите плащаха за откровенията във вестника на неговия основател и главен редактор. Когато от БЛС осъзнаха горчивата истина за горепосоченото куче, започнаха да вписват под заглавието на рубриката, макар и с микроскопичен шрифт, че тази позиция не обвързвала БЛС. Обаче докрай не ми стана ясно как така не го обвързва, когато под „главата” на вестника продължаваше да се мъдри „Орган на Българския лекарски съюз”. Във въпросния орган пожелаха на д-р Виткова „да спре разрухата в здравеопазването” – пожелание, което директно включваше предизборния слоган на БСП. Все по-горещи и сърдечни ставаха пожеланията:  „Желаем Ви успех, колежке д-р Виткова”. Такива пожелания са директен показател за общата култура на техния автор. Защото латинската дума „колега” е една и съща, независимо от пола на този, към когото е отправена. А думата „колежке” е нейно невежествено побългаряване, вероятно въведено от професори с угаснали сексуални възможности, но със запазени мераци, като израз на стремежа им да се обърнат максимално нежно към някоя студентка. Би трябвало да бъде или „Желаем Ви успех, д-р Виткова!”, или „Желаем Ви успех, колега Виткова!”. Но тавтологията „колежке д-р…” натежава твърде много дори и в едно толкова верноподанно послание. Когато току-що си извършил поредния си стремителен политически лупинг, думите просто не достигат.

Ако думите не достигат, делата са красноречиви. Депутатите от БСП събраха подписка до президента Желев за помилването на двамата излежаващи ефективни присъди бивши комунистически министри Стоян Овчаров и Григор Стоичков. За втория от тях се твърдеше, че присъдата му била „подчертано необоснована” (хайде, холан, да не би да сме забравили по чия заслуга България беше първата страна в Европа по радиоактивно поразяване след Чернобилската катастрофа). За първия пък имаше лекарска експертиза за влошено здравословно състояние. И сега – внимание ! Петицията беше подкрепена със становище на БЛС от 25 май 1995 г., подпечатано с кръглия печат на съюза и подписано от д-р Димитър Игнатов. Колегите експерти – тях господ да ги съди, дори и да са си изкривили душата, не е толкова голям грях. Но застъпничеството на една обществена организация като БЛС е чиста проба политически акт ! Не случайно този позорен документ не получи никаква огласа, дори и в газетката на д-р Тотко Найденов.

Чак след СПИН-скандала на д-р Виткова и след очевидния провал на кабинета „Виденов” във всичките му политики от БЛС се чуха плахи гласчета, искащи оставката на д-р Виткова. Но това вече е друга тема. Ако някой се интересува от повече детайли, смирено му препоръчвам книгата си „Парламентарните грешки по Фройд” (Унив.изд.”Св.Климент Охридски”, 1998, стр.153 – 160).

Длъжен съм горещо да поздравя д-р Константинов за анализа на шизофренния характер на предизборните споразумения, сключени от БЛС – сключването им с партии, чиито програми в разделите си за здравеопазването включват взаимно изключващи се принципи. А върхът е споразумението с ДСБ, чиято програма БЛС не е виждал, но знае, че тя  ще бъде приемлива за него. Като че ли четем някой от романите на Илф и Петров. Пише авторът, че „не могат да се кажат добри думи и за партиите, лапнали въдицата със стръв потенциални избиратели в бели престилки”. Че са лапнали въдицата – спор няма. Нека да направят справка кой е почетен председател на БЛС и от това да си направят извод дали този съюз може да бъде честен, почтен и лоялен към която и да било политическа сила. Но авторът е подценил стръвта, тя всъщност е по-съблазнителна. Доколкото българите, слава Богу, все още обичат и уважават своите лекари и им се доверяват, въпросната стръв включва в себе си и пациентите на хората в бели престилки като потенциални избиратели. Защото всяка от многото партии, сключили споразумения с БЛС, ще представи пред гражданите нещата така, като че ли само с нея БЛС (т.е. техните лекари) са сключили споразумение и само на нея са гласували доверието си.

Известно учудване лъха от някои пасажи на статията на д-р Константинов. Да не му „връзваме кусур” за това. Напротив, съвсем естествено е удивлението на един честен човек пред лупингите на съсловната му организация. Но той е доста по-млад от мен и не би могъл да бъде нито участник, нито непосредствен свидетел на описаните по-горе събития. А те ясно показват, че лупингите на БЛС не са нито от днес, нито от вчера, а са отколешна традиция. И че далеч не са само предизборни, макар че в предизборна обстановка стават по-чести и по-фрапантни. А закономерностите в линията на поведение на една обществена структура, независимо дали тя е политическа или съсловна, могат да бъдат оценени и анализирани само в историческия им контекст – това, което се опитах да направя тук.

Д-р Георги КАРЕВ, дмн

1 Отговор to " Лупингите на БЛС не са от днес, нито са от вчера "

  1. R.Nedkova казва:

    BRAVO !!!

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.