Доц. Маргарита Гешева – национален консултант по клинична токсикология и началник на Клиниката по токсикология в „Пирогов“:
Когато говорим за отравяне с гъби, трябва да разграничим гъбите, които причиняват само иритативен синдром на гастроинтестиналния тракт – това са гъбите с т.нар. къс латентен период, от гъбите, които причиняват т.нар. фалоидно гъбно отравяне и имат дълъг латентен период. И в двата случая първоначалните симптоми са повръщане и разстройство, но при фалоидното отравяне постепенно се включват и симптомите на чернодробна недостатъчност.
Фалоидните гъбни отравяния са най-страшни и опасни и според някои западни автори водят до 85-90% смъртност. Те са типични в един строг календарен отрязък – от средата на юни до средата на ноември, когато са налице благоприятни климатични условия за растеж на отровните гъби, съдържащи токсините аманитини и фалоидини. Естествено в природата винаги има изключения и аз мога да дам пример за фалоидно отравяне с гъби, консумирани в края на май.
При добро снемане на анамнезата до голяма степен диагнозата фалоидно гъбно отравяне може да се постави още в самото начало. Тук трябва да спомена няколко ключови думи: консумация на диворастящи гъби, епидемиология и дълъг латентен период.
Фалоидното гъбно отравяне не е дозозависимо, няма значение какво количество от гъбата ще се поеме. Само от една единствена хапка и дори от консумация на соса, в който е сготвена гъбата, пациентът може да получи тежко отравяне и да умре. Ето защо обикновено тези гъбни отравяния са масови, тоест проявяват се при цялата група, която е яла от приготвеното с отровната гъба ястие.
Като закон в токсикологията се приема дългият латентен период при фалоидно отравяне – между 8 и 72 часа. Един единствен път в моята дългогодишна практика съм наблюдавала случай на семейство с 6-часов латентен период при фалоидно гъбно отравяне. И досега не мога да си обясня причината – може би заради огромното количество на консумираните гъби – 5 души бяха изяли половин малко чувалче. За съжаление всички от тази група загинаха. При прием на един вид гъби обичайният латентен период е 10-12 часа. При консумация на няколко вида гъби е възможно част от тях да причинят ранен гастроентероколит. Гастроентероколитният синдром при фалоидното отравяне се проявява с голяма честота на повръщанията – между 20 и 40 на денонощие, и холериформена диария. Пациентите бързо отпадат, общото им състояние е съвсем увредено. Това е първият етап по отношение на оплакванията. Постепенно към тези прояви започват да се прибавят и симптомите на чернодробна недостатъчност, като най-напред е смутено кръвосъсирването. Съдържащите се във фалоидните гъби аманитини и фалоидини унищожават чернодробната клетка. Колкото повече дни остане жив пациентът, толкова повече симптоми се прибавят към първоначалните, с които е постъпил в отделението.
Лечението е комплексно и много скъпо. Когато подсказващата анамнеза за фалоидно гъбно отравяне се съчетае и с „раздвижване“ на чернодробната лабораторна констелация – обикновено това става към 24-30-ия час след консумацията, тогава до 48-ия час трябва да се предприеме карбохемоперфузия, тоест екстракорпорална депурация чрез преминаване на кръвта през перфузор. В комплексното лечение се включват още хепатопротективна терапия, в малки дози кортикостероиди, пеницилин – като антидот, и най-важният елемент – субституиращите продукти, които започват да заместват смутената чернодробна функция. Всъщност при много тежки отравяния може да се постигне успех при провеждане на адекватна субституираща терапия, но за съжаление тя е изключително скъпа.
Ще уточня, че лечението при фалоидно гъбно отравяне се провежда в рамките на самостоятелна клинична пътека (КП №295), за която касата плаща на лечебните заведения малко над 2000 лв. Тази сума обаче е достатъчна едва за половиндневно лечение. А като неписан закон в медицината се приема, че едва след като пациентът преживее 11 дни след отравянето, черният дроб вече има възможност да започне възстановителни процеси, за да може постепенно да поеме функцията си.
Какво може първоначално да направи общопрактикуващият лекар при съмнение за пациент с гъбно отравяне? Неговата основна задача е да се ориентира, че става въпрос за фалоидно гъбно отравяне, и да насочи пациентът към токсикологична клиника. Трябва да отбележа, че в университетските болници и в някои областни болници функционират отделения по клинична токсикология. Българските токсиколози от цялата страна са добре подготвени за реакция в такива случаи. Те разполагат с методично ръководство за поведение при гъбно отравяне, разработено от токсиколози, които имат за задача методологичното ръководене на тези случаи и имат ангажимента да ги консултират по всяко време. Ще отбележа още, че пациентите с гъбно отравяне в тежко състояние се обгрижват в реанимационните звена в непрекъсната консултация с токсиколог. Токсикологията е динамична специалност с много неизвестни и понякога неочакван край. Ето защо винаги трябва да се има предвид, че при подобно животозастрашаващо състояние пациентът трябва да бъде обгрижван и лекуван в реанимационно звено, за да може да се осигурят основните му жизнени функции и да има достатъчно време за провеждане на необходимото лечение.
В заключение ще отбележа – независимо от факта, че кампанията за разясняване на опасната консумация на диворастящи гъби се води от години и в последно време става все по-активна благодарение на ангажираността на медиите, българите продължават да ядат диворастящи гъби. Брането на гъби носи удоволствие на гъбарите, провокиращ фактор за тяхната консумация е и фактът, че те не струват пари. И въпреки страха българите продължават да ядат гъби. Често след консумацията започва колебанието дали тези гъби са отровни, какво трябва да се прави, дали да се отиде на лекар и се оказва, че често към нас, токсиколозите, се обръщат хора, яли гъби, с какви ли не симптоми, които нямат нищо общо с гъбно отравяне, но изпаднали в паника, че са отровени. Накрая ще напомня, че дори и да не са отровни, гъбите са бързоразвалящ се продукт. И когато са съхранявани неправилно или повече от 24 часа, независимо дали в сурово състояние или сготвени, гъбите могат да причинят увреждане на лигавицата на стомаха.
