През последните години стана традиция с първото понижаване на температурите градусите в системата на здравеопазване да се „повишават“. Тайната не се крие в някакъв сложен научен процес, а е съвсем проста. Идва времето за обсъждане на бюджета за следващата година. И пак по традиция, недоволните от финансовата рамка преобладават. Параметрите на Бюджет’2013 за здравеопазване станаха ясни и дори минаха на първо гласуване в Народното събрание. За никого не бе изненада, че и през следващата година парите ще бъдат далеч по-малко от желаното. Оправданията винаги са налице – финансовата криза, големият брой здравнонеосигурени и т. н. Остава обаче въпросът Как малкото средства да бъдат разпределени най-разумно? „Форум Медикус“ потърси отговор сред депутати от Комисията по здравеопазване.
Д-р Даниела Дариткова:
- В закона за бюджета на НЗОК и в бюджета на МЗ е ясно разписано кои средства за какви дейности се изразходват. Глобалната финансова рамка е ясна. Посоката, в която се усвояват средствата, също е законово регламентирана. Оттук нататък има значение НРД като: съдържание на клинични пътеки; разписани процедури на диспансерно болните например; профилактични прегледи, за които знам, че сега се договарят; дейности на ОПЛ, на специалисти. Всеки има своя принос в правилното изразходване на средствата и никой не трябва да бяга от отговорност.
Информационната система на НЗОК напредва и от осигурителната институция уверяват, че ще имат възможност да следят хоспитализираните пациенти. Както е известно, контролът се осъществява от НЗОК, от ИАМО, МЗ и на практика ние сме увеличили броя на проверяващите. Явно ефективността на проверките не е достатъчно добра. Всички затруднения в дейността на контролните органи, които ни бяха представени, биха могли да намерят отражение в наредбите и съответните законови разпоредби. Откакто съм председател на Комисията по здравеопазване, не е постъпило нито едно предложение от тези структури как да оптимизираме проверките, за да може средствата наистина да бъдат изразходвани рационално.
На извънредно заседание на комисията бе разгледано предложение от народни представители за актуализиране на бюджета на НЗОК за тази година по отношение на разходите за болнична помощ. Става дума за онези 50 млн. лв., които се предполага, че са останали от средствата от трансфера от НЗОК към МЗ. Според мен Комисията по здравеопазване следва да подкрепи тази идея.
Д-р Нигяр Сахлим:
- Малко са чисто прагматичните решения, при положение, че бюджетът вече е внесен за гласуване. Надяваме се все пак между първо и второ четене управляващите да проявят здрав разум, а ние от своя страна вече сме направили нашите предложения. В противен случай сметките не излизат.
Както е известно, през следващата година бюджетът на НЗОК ще бъде със 77 млн. лв. повече. В същото време обаче осигурителната институция ще трябва да поеме дейности, които досега бяха ангажимент на държавата – интензивни грижи, ин-витро, ваксинопрофилактика. За всичко това ще са необходими повече от 100 млн. лева. Ето защо предложихме приходите и трансферите на НЗОК да бъдат увеличени с 50 млн. лева. Средствата ще дойдат от частта, която остава след решението на Конституционния съд за противоконституционността на трансфера от НЗОК към МЗ. До момента нямаме отговор къде са тези пари, но е очевидно, че те не са в бюджета на НЗОК за следващата година.
Предложихме да бъде осигурено допълнително финансиране за извънболничната медицинска помощ, защото считаме, че там са възможностите за профилактика, за ранна диагностика, за по-добра медико-диагностична дейност. По този начин болниците ще бъдат „разтоварени“ и ще се ограничат свръххоспитализациите.
Направихме също така предложения, свързани с общинските болници, които все още не са фалирали. Продължаваме да твърдим, че ликвидирането на общинското здравеопазване ще лиши много хора от здравна грижа. Според нас въпросът е важен и има какво да се направи в тази насока.
Липсата на интегрирана информационна система е огромен минус. Защото в момента няма възможност да се проследява как се изразходват средствата, движението на пациентите, злоупотребява ли се и за какво свръхнадписване става дума, дали лекарите реално работят – особено тези, които са на няколко договора. За съжаление на този въпрос няма как да се намери решение и през следващата година. На този етап сме запознати с една методика, която освен допълнително администриране в системата на вече одържавената здравна каса, не предлага нищо друго.
Д-р Ваньо Шарков:
- Както е известно, след решението на Конституционния съд в бюджета на НЗОК остават 50 млн. лв. На практика възможностите са две: с тези средства да бъде актуализиран бюджетът на НЗОК за тази година или те да бъдат прибавени към бюджета за следващата година. При всички положения трябва да бъдат изразходвани за болнична помощ, тъй като НЗОК не се е разплащала за „надлимитните“ дейности през първите две тримесечия на 2012 г.
Другият механизъм, по който можеше да бъде увеличено финансирането, е чрез увеличаване на дела на държавата. Но в лицето на министър Дянков държавата отказа да вземе солидарно участие в здравноосигурителния модел.
По време на дебатите ще бъдат дискутирани и въпроси, свързани с начина на усвояване на средствата. Необходимо ли е да бъдат увеличавани парите в някои сектори, при положение, че те не са усвоили бюджета за 2012 година. Така например в доболничната помощ финансирането е увеличено от 170 на 177 млн. лв., а в същото време там ще се изразходват 167 млн. лв. за тази година. Предвижда се също така някои от дейностите да бъдат прехвърлени от МЗ към НЗОК. Според мен това не трябва да бъде правено, а те да си останат ангажимент на държавата.
Третият механизъм, по който можеше да има евентуален контрол на финансовите потоци, е въвеждането на електронната здравна карта. Но и това няма да стане през следващата година.
Д-р Лъчезар Иванов:
- Възможностите на бюджета са тези и лично аз не очаквам да има някакви корекции. При настоящата икономическа стагнация не бихме могли да искаме допълнително финансиране.
Според мен най-важно е да се наблегне на ефективността и на стриктното съблюдаване на правилата при изразходване на средствата – да бъдат спазени всички изисквания за дадена клинична пътека, да няма надписване за обслужените болни.
Много важно е също така лечебните заведения действително да харчат средствата, които получават по клинични пътеки, само за лечение на болни. От тези пари не бива да се отделят за инвестиции и за строителство. Според мен в момент на криза трябва да има мобилизация на финансовия ресурс, за да бъде обезпечена лечебната дейност.
Още от първия ден на правителството на ГЕРБ акцентът бе поставен върху изграждането на единна информационна система и на електронна здравна карта, която е изключително важна. Мога да заявя, че имаме напредък в това направление, но завършеният продукт все още не е факт. За съжаление, през следващата година ние няма да можем да се опрем на тези изключително важни лостове, с които могат да бъдат управлявани финансовите потоци в здравеопазването.
Разглеждам само болничното финансиране, защото в доболнична помощ парите са достатъчно – известно е, че през тази година там не можаха да усвоят всички предвидени средства.
Янаки Стоилов:
- Проблемите са натрупани от дълго време и е необходимо да бъде внесена яснота какво ще се финансира от НЗОК и какво от бюджета. За съжаление е късно това да стане, тъй като липсват достатъчно ясни критерии за заболяванията, които трябва да бъдат безусловна грижа на държавата, които не трябва да бъдат поставяни в зависимост от здравноосигурителния статус на лицата.
Възниква и въпросът дали е допустимо лечебни заведения, които използват финансиране от НЗОК, в същото време да взимат пари и от пациентите. По този начин се създава неконкурентна среда, поради което средствата за здравеопазване никога няма да достигат. Не е редно едни болници да получават двойно заплащане за една и съща дейност. По този начин се декапитализират други структури – най-вече общински. Въпросите са много по-сериозни от тези, които може да реши сегашният бюджет. Но при всички случай трябва да се потърсят начини да се реши кризата в трансфузионните центрове, както и с медицинските специалности, при които – поради ниското заплащане – цялата система на здравеопазване е поставена в критично състояние.
Въпросите зададе Георги ГЕОРГИЕВ
