SARS-Cov-2, причинителят на COVID-19, на първо място уврежда дихателната система – бронхити, пневмония, фиброза, но също и други системи в човешкото тяло. Някои части на храносмилателната система имат ролята също на входна врата на вируса в организма, тъй като в мембраните на клетките има голям брой Angiotensin Converting Enzyme – АСЕ2 рецепторите за вируса. Голям брой от болните от COVID-19 имат коремни болки и диария, както и в по-малка степен – гадене и безапетитие. Вирусна РНК е намирана в хранопровода, стомаха, дванадесетопръстника и правото черво. Има много случаи на увреждане на черния дроб, с важна роля на цитокиновата буря. Има възможност част от тези увреждания да бъдат резултат на лечебния процес със съответните лекарствени средства.
В сърдечно-съдовата система са установени увреждане на миокарда, аритмии, миокарден инфаркт, а също и увреждане на кръвоносни съдове. Има описани случаи на навлизане на вирусите в кардиомиоцитите. Вирусът инфектира ендотелните клетки на различни органи, като се получава ендотелит, водещ до вазоконстрикция. Тези процеси водят до образуване на тромбози и емболизъм. АСЕ2 рецептори се намират в бъбреците. Вирусът навлиза в клетките на гломерулите, включително подоцитите и тубулите. Уврежданията на бъбреците са били по-често при пациенти с бъбречни заболявания и такива на хемодиализа. Уврежданията на половата система са по-изразени при мъжете, поради по-високата експресия на АСЕ2 рецепторите. Тестисите са прицел на вируса, като е установено намаляване на броя на сперматозоидите в продължение на 2-3 месеца. Наличието на АСЕ2 в яйчниците, матката и влагалището поставя въпроса за възможността за полово предаване на вируса, докато наличието му в плацентата дава възможност да премине през плацентарната бариера в плода. Има случаи на увреждане на кожата от вируса – еритем, едем, везикули и пустули. В единични случаи е имало некротични процеси по кожата.
Още в началото на пандемията бяха наблюдавани пациенти, имащи необикновени движения и загуба на съзнание. Описани бяха мозъчни инсулти, епилептични припадъци, енцефалити. Това озадачаваше лекарите, тъй като SARS-Cov-2 атакуваше в началото дихателната система. Знаеше се, че това е капкова инфекция. Все пак вече имаше показатели, че
вирусът навлиза в невроните и там се размножава
Постепенно се появяваха и други неврологични симптоми. Установено бе, че при около 6% от пациентите настъпват смущения в кръвоснабдяването на мозъка. При тежко болни пациенти бяха установени смущения в мозъчните функции и менингити.
Навлизането на патогени в нервните клетки е добре известно, като това могат да правят и коронавирусите. Доказано е, че вирусите могат да преминат през обонятелния нерв в мозъка. Този път могат да използват и други коронавируси – ОС43 и 229Е, както и един подобен на SARS-CoV-2 коронавирус. Мозъкът може да се увреди не само посредством директно увреждане на невроните, тъй като вирусът може да увреди мозъка и по друг начин. Уврежданията в белите дробове водят до смущения на газовия обмен. Недостатъчното количество кислород и хранителни вещества в кръвта води до увреждания на нервните клетки в мозъка.
Проблем за мозъка
може да създаде и имунният отговор посредством цитокиновата буря – едно свръхактивиране на имунната система. Тя усилва възпалителните процеси, което води до увреждане на редица органи, включително и на мозъка. Цитокините са първата имунна защита срещу външни инфекции. Неправилният цитокинен/хемокинен отговор се приема като възпалителна цитокинова буря и имунно увреждане на тялото. Бързото увеличаване на цитокините и хемокините привлича голям брой клетки на възпалението, което причинява апоптоза на различни видове клетки, включително неврони. Някои цитокини, като IL-6, IL-1 beta и TNF, които се секретират по време на инфекцията, активират хипоталамо-хипофизно-адреналната ос. Тя има отношение за регулацията на имунния отговор, което води до дисфункция на кръвно-мозъчната бариера. Тази активирана ос води до освобождаването на норадреналин и глюкокортикоиди, което води до апоптоза на Т-лимфоцитите и естествените клетки убийци.
Има теоретична възможност за дълъг период от време или постоянно
вирусът да остане в мозъка
Това е добре известно при херпесните вируси в областта на устата и външните полови органи. При тези хора вирусът е навлязъл в невроните и ще остане там до края на живота им. По същия начин това може да се случи и със SARS-Cov-2. Установено е наличието на коронавируси – ОС43 и 229Е, в мозъка от дълго време. Може да се допусне, че реактивирането на коронавирусите впоследствие може да доведе до някои неврологични заболявания. Възможно е коронавирусите да останат в нервните клетки на мозъка, без да се реактивират, но да нанесат дълготрайни промени в него – инсулти и епилептични припадъци. Могат да причинят синдроми на изтощение на нервната система. Грижи създават повишеният брой на пациенти с Гилен-Баре синдрома, който се изразява с функционални увреждания на периферните нерви. При някои пациенти тази симптоматика е временна, но при други остават постоянни проблеми. През март 2020 г. в Северна Италия са наблюдавали 1000-кратно увеличение на пациенти с Гилен-Баре синдрома, спрямо обикновения брой случаи. Неясно засега е кои пациенти имат повишен риск след една инфекция със SARS-Cov-2 да развият неврологична симптоматика. Много боледували ще се възстановят напълно, вероятно за други ще бъде необходима съответната рехабилитация, като е възможно да бъде по-продължителна. Във Великобритания са наблюдавани пациенти, които са с променен ментален статус, който се изразява с енцефалопатия или в някои случаи – с психози и с афективни проблеми. Също така трябва да се има предвид, че при пациенти с COVID-19, които са в дълговременна изолация, липсата на социални връзки, липсата на свобода водят в някои случаи до страх, гняв, неспокойство и психическа нестабилност.
Сравнително голям брой от болните и преболедувалите са със загуба на обоняние и вкус.
В Китай бе установено още в началото на пандемията, че 5% от изследваните болни са имали преходна загуба на обоняние и вкус. В последствие в Италия бе установено, че тези случаи са много по-чести – 86% от изследваните са имали промяна в обонянието, а 89% са били с редуциран или променен вкус.
Промените в обонянието са хипосмия – намалена обонятелна чувствителност, и аносмия – липса на обоняние (гр. osme – обоняние). В обонятелната зона на носната кухина има около 70 млн. обонятелни биполарни неврона, които имат продължителност на живота от около 30–50 дни. Освен тях има четковидни, подпорни и базални клетки, като последните са стволови клетки. Те се делят и се диференцират, като заместват други три вида клетки. Аксоните на сетивните неврони образуват обонятелния нерв. Това е една много удобна за вирусите врата към мозъка. Вирусите, попаднали в тях, достигат до обонятелната луковица и оттам пътят към другите части на мозъка е лесен – по антероградния и ретроградния аксонален или аксплазмен ток. Трудно можем да си представим, че ще бъдат увредени от вирусите SARS-Cov-2 всички стволови клетки, за да се изгуби завинаги обонянието. Продължителността на проблемите с обонянието ще зависи теоретично от броя на останалите стволови клетки. Не бива да забравяме, че пациенти с хронични алергични ринити и вазомоторни ринити са с понижено обоняние, вероятно завинаги – с хипосмия.
Промените във вкуса са дисгеузия – промяна на вкуса, хипогеузия – частична загуба на вкус, и агеузия – пълна загуба на вкус (гр. geusis – вкус). Вкусът възприемаме посредством вкусовите луковици в езика, мекото небце и езиковата повърхност на епиглотиса. Техният брой е обикновено 2000–5000, като в редки случаи те са между 500 и 20 000. Всяка една луковица е изградена от 50 – 150 клетки – сетивни (отделни видове за сладко, солено, горчиво, кисело и умами), подпорни и базални или стволови. Последните се делят и диференцират в другите два вида, като подмяната става за 10–14 дни. Различните форми на промените във вкуса вероятно зависят от броя на обхванатите вкусови луковици и видовете сетивни клетки в тях. Промяна на вкуса може да настъпи при редица болести – респираторни вирусни инфекции, хроничен С вирусен хепатит, кандидиоза, диабет, сърдечни болести, заболявания на бъбреците, туморни заболявания, хипотиреоидизъм, болестта на Алцхаймер и други. Клетките на вкусовите луковици имат АСЕ2 рецептори, като вирусите могат да навлязат в тях и да ги разрушат – и така да се смути вкусовото възприятие. Също така те могат да навлязат в сетивните вкусови влакна на VII, IX и Х черепно-мозъчни нерви, които провеждат вкусовата информация до мозъчния ствол. Възможно е също така вирусната инфекция в носоглътката да премине през Евстахиевата тръба в средното ухо, където да увреди chorda tympani, което ще доведе до дисгеузия. По хода на тези нерви вирусите лесно могат да достигнат до мозъка. Съществува и една друга възможност за промяна или загуба на вкус, която включва цинка, който има важна роля за вкусовите възприятия. Възможно е да се образуват цинкови хелати, посредством някои имунни механизми и молекули, които повишават концентрацията си в този процес. Това може да предизвика остра хипоцинкемия и промяна в цинковата хомеостаза във вкусовите клетки, в резултат на навлизането на вируса в тях.
Установени са SARS-Cov-2 вируси в повърхностните слоеве на роговицата, склерата и в клепачите. При една трета от пациентите е бил установен конюнктивит.
Към дълготрайните ефекти на вируса (post-COVID-19 syndrom) върху нервната система се включват – умора, болки в гърдите, мускулни болки, главоболие, проблеми с паметта, концентрацията, съня, обонянието и вкуса.
Много от дълготрайните ефекти на SARS-Cov-2 вирусите са все още неизвестни и това поставя изискването да се наблюдават продължително преболедувалите. Хубавото в нашата страна е, че се организира тази дейност, както това направи Александровска болница. Такава дейност в близко време е силно препоръчителна както за нервната система, така и за другите системи.
