е познат от десетилетия и се среща в различни части на света, включително и в Европа. Данните показват, че вирусът присъства и в България, макар случаите да са малко.
Според последната информация през 2025 г. у нас са регистрирани 5 случая, а през 2024 г. – 2 случая. Макар инфекцията да е сравнително рядка, тя не бива да бъде подценявана, защото в определени случаи може да протече тежко и да засегне жизненоважни органи.
Хантавирусите са група вируси, които се пренасят основно чрез гризачи. Човек може да се зарази при контакт с урина, изпражнения или слюнка на инфектирани животни, както и чрез вдишване на прахови частици, съдържащи вируса. Доказано е, че вариантът на хантавируса, който се среща в Европа и България, обикновено не се предава от човек на човек.
Първите симптоми често на-
подобяват грип или вирусна инфекция, което може да затрудни ранното разпознаване. Най-честите оплаквания са: висока температура, силна отпадналост, мускулни болки, главоболие, гадене и повръщане, болки в корема, втрисане.
При част от пациентите заболяването може да прогресира и да доведе до: бъбречно увреждане, кръвоизливи, нарушения в кръвното налягане, тежка дехидратация. Някои разновидности на вируса могат да причинят и сериозни белодробни усложнения.
Рискът е по-висок при: хора, работещи в горски райони, дървосекачи, ловци, земеделски работници, хора, които почистват стари мазета, тавани, складове или изоставени постройки, туристи и къмпингуващи в райони с висока популация на гризачи.
Хантавирусният пулмонален синдром, свързан с вируса Sin Nombre, е описан за първи път през 1993 г. в югозападните райони на САЩ. В допълнение е установено, че още около 15 други вируса в Северна и Южна Америка могат да причинят заболяването. Докато при хантавирусните инфекции в Евразия таргетният орган е бъбрекът, то при хантавирусния пулмонален синдром това е белият дроб. След кратък продромален период с температура, миалгия и главоболие се изявява прогресиращ некардиогенен белодробен оток – тахидиспнея, цианоза, кашлица с отделяне на пенести, често розови храчки и тежка хипотония. Дори при интензивно лечение леталитът е около 40%. Обикновено боледуват хора в активна възраст. Анамнезата за експозиция с гризачи или за селскостопанска работа насочва към диагнозата.
