Вие сте в: Начало // Всички публикации // Трансплантации и хемотрансфузии

Трансплантации и хемотрансфузии

Богатата и многообразна тематика по проблемите на тези дейности, основно свързани с дарителството, събра в края на юни т.г. журналисти от всички европейски страни на семинар. Домакини бяха представителите на Испания – водеща страна в прилагането на добрите практики в трансплантологията, а мястото на срещата бе в Министерството на здравеопазването на страната. Там – в модерна и уютна конферентна зала, среща си дадоха здравни журналисти от специализирани и масови издания от всички страни – членки на ЕС, експерти – трансплантолози, имунолози, хемотрансфузиолози, организатори на здравеопазването, представители на здравните власти, от различни националности от целия континент. Организаторите от Изпълнителната агенция за здраве и потребители и от Генералната дирекция – DG SANCO, към Европейската комисия си бяха поставили и изпълниха амбициозната задача да огласят публично и да обсъдят работата по проекти, финансирани от ЕС, в сферата на безопасността и качеството на продуктите с човешки произход – органи, тъкани, клетки, кръв и кръвни деривати, както и да коментират как дейностите в тази сфера се отразяват върху работата в болниците, както и върху живота на европейските граждани.

Участниците бяха поздравени от Ана Мато – министър на здравеопазването, социалните дейности и равенството, която изрази професионална гордост и удовлетворение от постигнатото в Испания в сферата на трансплантациите. Г-жа Мато изтъкна, че Испания, в която живее 0,7 процента от населението в света, осъществява 4 процента от всички трансплантации на планетата, като спазва фундаментални хуманни принципи. Министърът подчерта и ролята на медиите за правилната комуникация по темата, както и за възпитание на „култура на донорството на органи, тъкани и клетки“.

Активностите на структурите на Европейския съюз бяха представени от д-р Жак Ремакл, д-р Анджей Риш, от представители на СЗО, на пациентски организации. Журналистката от Унгария Е. Фазекас развълнува всички с проникновена изповед „Как да опазиш духа си здрав, в очакване на шанса“.

48 са проектите, финансирани от ЕС, в двете сфери от 2003 г. до днес. Дейностите включват споделяне на добри практики, създаване на стандарти за оценка, наръчници за действия, на регистри, провеждане на обучителни курсове. Работата по проектите е допринесла за изработване и прилагане на 3 основни директиви в полето на качеството и безопасността на продуктите с човешки произход: стандарти за съхраняването, изследването, запазването и дистрибуцията на кръв и кръвни продукти; стандарти за даряване, вземане, съхраняване и разпространение на човешки тъкани и клетки; стандарти за качество и безопасност на човешки органи, предназначени за трансплантации.

Презентациите бяха много и разнообразни, целящи да обхванат цялото многообразие от нюанси, детайли, теми и аспекти на проблемите. Внимание бе отделено на живото дарителство и безопасността на дарителите, на кръводаряването, използването на цяла кръв и на кръвни продукти, на съхраняването на хемопоетични стволови клетки и тяхното трансплантиране, на необходимостта от регистър на живите дарители на органи в Европа. Качеството и безопасността на кръвта, тъканите и клетките бяха тема на отделна сесия, като дискусията и лекциите акцентираха върху ролята на държавните власти за налагане и контрол върху спазването на стандартите, върху постигането на еднакви изисквания във всички страни от ЕС, върху начините за реагиране при трафик и злоупотреба в тези сфери.

Най-голямо внимание и най-много време бе отделено на темата за органното дарителство с формулираната цел да се ограничи живото дарителство и да се максимализират усилията за осигуряване на органи от починали донори. Лекциите визираха работата в интензивните отделения, ролята на координаторите по донорство на всички нива, ограничаването на риска при размяна на органи между страните, състоянието на трансплантациите в страните от ЕС – според вида на трансплантацията, според локализацията, според лицензите и др.

Как да повишим разбирането сред хората за нуждата от дарителство на органи и кръв, как медиите могат да влияят върху процесите, как информацията и посланията да достигнат до повече хора, как да убедим европейските граждани да вярват в големия смисъл на донорството? Този кръг от въпроси бе оживено дискутиран, анализиран, илюстриран с много примери от публикации в масови всекидневни, в седмични и периодични издания, в радио емисии, в телевизионни предавания, в специализирани медии. Дадени бяха примери как публичното огласяване само на един случай с неприятни последици може да върне трансплантационната практика с години назад /Германия/, как статия по темата може да предизвика дипломатичен скандал /Испания – САЩ/, как прозрачността и точността могат да влияят положително или отрицателно във време на растеж или във време на криза. Повечето лектори акцентираха върху ролята на положителните публикации и емисии за постигане на ръст на органното дарителство, а задачата пред присъстващите журналисти бе формулирана като необходимост на международно ниво да се формира положително отношение към всичко, което прави медицинската наука в сферата на трансплантациите, хемотрансфузиологията, донорството.

Цитирани бяха положителни примери за ролята на масовото отбелязване в европейските страни на Ден на кръводаряването – 14 юни, както и на Европейски ден на органното дарителство – всяка втора събота на октомври, когато чрез положителни примери и масови мероприятия се отчита нарастване на общественото разбиране за големия смисъл на даряването.

„Медицинското чудо на ХХ век“ – така е наречена трансплантацията на органи и клетки чрез донорство от Съвета на Европа. Оттам обаче не спестяват и цифрите: според статистика от 2011 г. на всеки час по двама души биват добавяни в листите на чакащите трансплантация; всеки ден по 12 души умират поради липса на органи.

Специално за „Форум Медикус“

У нас трансплантацията е национална гордост

С изключителен интерес бе изслушана и подробно коментирана лекцията на директора на Националната организация по трансплантации на Испания /Organizacion Nacional de Transplantes – ONT/ д-р Рафаел Матесанз, който бе формулирал темата за „Принадената стойност на споделените уроци и опит сред членовете на Европейския съюз“. Д-р Матесанз е нефролог по специалност, оглавява организацията от 25 години, извървял е заедно с колегите си дългия път от създаването и утвърждаването на ONT до постигането на резултати, които впечатляват Европа, а и света. СЗО преди години е поканила представителите на организацията да станат консултанти по трансплантология за много страни на други континенти.

Д-р Матесанз започна с това, че съгласно териториалното разделение на Испания много големи права и задължения са делегирани на местните здравни власти, цялостната дейност по трансплантациите се регулира оттам чрез регионални координатори, а ONT на практика чертае държавната политика и направлява процесите на национално ниво. Разбира се, не е било така в началото, когато са били създадени медицинските стандарти за всяка от дейностите по трансплантация, когато са взети важните решения за определяне на функциите и задачите на координаторите по донорство. Д-р Матесанз подчерта, че практиката е доказала ползата координаторът по донорство да работи вътре в болницата, за да осъществява ефективно задачите си. Втори урок от практиката е необходимостта от непрестанно обучение – за 25 години от организацията са обучили над 15 хиляди души, днес 400 лекари и медицински сестри са координатори по места.

По-нататък д-р Матесанз каза:

- Философията в нашата работа е, че не е най-важното хирургът да трансплантира, колкото са важни ролята на човека, който координира нещата. Ние в Испания сме поставили дарителството на органи в центъра на дейността. Това е фокусът. Защото критичният момент за успех е разговорът с близките – там резултатът зависи от семейството, от обществените нагласи, но и от поведението и ролята на координатора. Координаторите са различни – някои са анестезиолози, други са хирурзи, може да бъдат и медицински сестри – изборът се извършва по региони. В Испания структурата и системата на организацията за трансплантации не зависят от правителствата – те са стабилни. Защото за Испания трансплантациите са национална гордост. Сега във времето на криза действително е трудно. Но хората казват, че единствените неща, които са стабилни в нашата страна, са футболът и Националната организация за трансплантации. Това не е шега, защото успехите ни обединяват като нация.

В началото бе, разбира се, по-сложно. Съществуваше спор кой да ръководи, но това се преодоля. ONT като организация е в средата между политиката и професионализма.

Това е изключително важно. Структурата действа в болниците чрез координаторите – те са крайъгълният камък на трансплантационния процес. Вторият фактор за успех е обучението – и в началото, и досега. Обучили сме всички интензивни лекари – и докато специализират, и след като вземат специалност, те завършват курс по органна трансплантация. Лекарите невролози преминават на задълбочено обучение по въпросите на мозъчната смърт. Така на практика повечето от работещите в една болница са завършили някакъв курс, свързан с трансплантациите. Поради това, когато възникне донорска ситуация, много хора колаборират с нас. Те не получават пари за това, приемат, че е част от работата им – смятам, че това също е решаващо.

Ще изтъкна и друг важен момент – органното дарителство трябва да бъде част от грижите за пациента докато е жив. Дарителството не е право само на реципиента, то е право и на дарителя. Смятам, че донорството трябва да бъде част от рутинната практика в интензивното отделение. В много страни в тези клиники смятат – ние спасяваме живота на болния, а донорството не ни интересува. Не би трябвало да е така. Обратното обаче трудно се научава. Ние например имаме специална „Quality programme for organ donation“ – всяко интензивно отделение периодично дава отчет за хората, които са починали там: колко от тях са били в мозъчна смърт, колко от тях биха могли да бъдат донори, колко са станали и защо някои не са. Ние обобщаваме тези данни. Защото знаем например, че там, където има клиника по неврохирургия – до 20-25 процента от болните умират от мозъчна смърт, а 50-60 процента от тях биха могли да бъдат донори. Където няма неврохирургично звено, процентът е по-нисък – 8-10 процента умират от мозъчна смърт, съответно и потенциалните донори са по-малко. Ето защо, ако цифрите от някои болници драстично са различни, правим допълнителна оценка – защо е така, какво се случва. Не е въпросът да ги критикуваме, а да изясним какво става – правим официален медицински одит, който завършва с препоръки до директора, до регионалния координатор и т.н.

Нещата така или иначе зависят най-много от близките на починалия. Изразено несъгласие или съгласие по подразбиране са различни варианти, приети в различните страни. Важно е каквото и да е законодателството, то да бъде одобрено от повечето хора. У нас например – според анкета от тази година – на въпроса ще дарите ли органи с „да“ отговарят 58,3 % от запитаните.

Не на последно място е огромната роля на медиите, 25 години работим заедно. Само от деня, в който открихме тази европейска среща, са налице над 30 публикации и много радио и телевизионни емисии. Мога да дам и друг показателен пример – преди време ВВС излъчва голяма и задълбочена дискусия за мозъчната смърт, говори се открито, сериозно, компетентно. След това обаче рязко спада съгласието за донорство. Ролята на медиите е деликатна – може една отрицателна бележка да унищожи ефекта на хиляди положителни отзиви. Убеждение не се постига бързо – през годините ние постепенно трябваше да убедим хората, че трансплантационната дейност е нещо сериозно, стабилно, че можеш да се довериш на специалиста. Съществуват и други правила – забранено е да се пише за донорска ситуация. Преди години имахме случай с неприятен ефект, защото бе огласено името на донора – това също е недопустимо.

Не бих казал, че църквата играе някаква особена роля – поне не и в Испания. Сега у нас живеят хора с различни религии. Например сред емигрантите от Северна Африка донорството не се възприема добре. Но не съществуват проблеми с емигранти с християнска, католическа, протестантска вяра. Процентът на хората, които даряват, у нас е 10-12. Такъв е и процентът на хората от други религии, които даряват – 10-12.

Зная, че цифрите за трансплантациите в България не са много добри. Мисля, че вероятно трябва да се започне от нулата – да се гради организацията, да се създават координатори, да се работи с медиите за формиране на положително обществено мнение. Това е пътят.

В заключение в личен план ще кажа, че съм лекар от 1972 г., а от 25 години съм мениджър на трансплантациите и на донорството – това е повече от половината от професионалния ми път. Как да не съм доволен – спасили сме живота на толкова много хора…

Срещата в Мадрид по въпросите на трансплантациите и хемотрансфузиите, по големите проблеми на донорството очерта серия тревожни тенденции и посоки за по-стриктно прилагане на добрите практики. Срещата в Мадрид всъщност ни научи, че за сложните и деликатни сфери, свързани с благородния смисъл на даряването с цел спасяване на живот, трябва да се пише достъпно. И деликатно. И честно. Остава само да приложим европейските уроци в националната си практика. Което съвсем не е лесно.

Дарина СТОЕВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.